Хората, които работят дълги часове, може да напредват в кариерата си, но същевременно излагат здравето си на риск. Изследователски екип установи въз основа на данни за 18 500 служители в Германия, Италия и САЩ, че хората с много голямо работно натоварване и малко възможности да вземат самостоятелни решения са по-застрашени от смърт вследствие на сърдечносъдови заболявания.
Средно всеки участник е бил проследяван в продължение на 24 години, през които са регистрирани 842 смъртни случая. Известно е още от 50-те години на миналия век, че продължителното работно време увеличава риска от инфаркт и инсулт. Тогава явлението е наричано „болестта на мениджъра“. Мъжете, особено заемащите ръководни позиции, са работили безкрайно много, били са под постоянен стрес и понякога внезапно са умирали от инфаркт - явление, известно като „смъртта на мениджъра“.
През 60-те и 70-те години изследователите установяват, че рискът от инфаркт и други здравословни проблеми не се увеличава само заради количеството работа, но и заради условията, в които тя се извършва. Сред тях са липсата на похвали от страна на ръководителя, тормозът от колеги, несигурността при временните трудови договори и постоянният страх от загуба на работата, както и трудностите при справяне със служебния стрес.
Мащабни проучвания във Финландия и Франция потвърждават изводите, до които достига и новото изследване: съчетанието от високо работно натоварване и ограничена самостоятелност, известно като „работно напрежение“, вреди на сърцето и кръвоносните съдове.
Рискът остава повишен и след пенсиониране
Резултатите не изненадват Карл-Хайнц Ладвиг, професор по психосоматична медицина в Техническия университет в Мюнхен, който изследва връзката между психологическия стрес и сърдечните заболявания.
„От десетилетия знаем, че работното напрежение вреди на сърцето и кръвоносните съдове. Новото обаче е, че стресът, свързан с работата, очевидно може да има последствия и след пенсионирането“, посочва той.
Изследването показва, че рискът от сърдечносъдови заболявания остава значително повишен и след 65-годишна възраст. Подобно на пушачите, които продължават да са изложени на повишен риск от рак на белия дроб години след отказването от цигарите, хората, подложени на продължителен стрес в работата, може да усещат последствията и след пенсионирането.
Ладвиг смята, че условията на труд трябва да получават много повече внимание. Ефективната организация на работата може да намали напрежението. Служителите също могат да предприемат стъпки, за да предпазят сърцето си от вредното въздействие на прекомерното натоварване и да развиват кариерата си при по-малко стрес.
Острият стрес е нормална и полезна биологична реакция, дълбоко вкоренена в еволюцията на човека. Ако предците ни срещнели лъв по време на лов, организмът им реагирал на опасността: симпатиковата нервна система се активирала, отделяли се хормони на стреса, пулсът и кръвното налягане се повишавали, а тялото мобилизирало енергия за бягство или нападение.
„Проблемът възниква, когато стресът стане хроничен, когато тази активация се повтаря в продължение на месеци или години и липсват периоди за възстановяване“, обяснява Кристиане Валер, кардиолог и ръководител на отделението по психосоматична медицина в болница в Нюрнберг.
Твърде уморени, за да спортуват и да приготвят здравословна храна
Съществуват различни биологични обяснения за тази връзка. Казано накратко, балансът между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система се нарушава, като симпатиковата система става по-активна. Има също данни за продължително, слабо изразено възпаление в организма, а някои проучвания установяват промени в нивата на кортизола. В крайна сметка тези процеси могат да създадат предпоставки за инфаркт или инсулт.
Не бива обаче прибързано да се обвинява единствено ръководителят за прекомерното натоварване и евентуалната преждевременна смърт на служителя. Новото изследване не доказва, че работното напрежение е причината за преждевременната смърт, а само установява връзка между двете. По-високата смъртност сред хората под стрес може да се дължи и на нездравословен начин на живот.
Служителите, подложени на силно работно напрежение, по-често пушат, имат наднормено тегло, употребяват алкохол и спортуват по-малко. Всички тези фактори в различна степен увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.
„Хората, които работят дълги часове, са твърде уморени, за да спортуват вечер, и нямат време или желание да приготвят нещо здравословно“, казва Ладвиг. „Вместо това поръчват бърза храна, отпускат се пред телевизора и пият много алкохол, за да намалят напрежението.“
Постоянни упреци и заплаха от порочен кръг
Работният стрес увеличава и вероятността от проблеми в личния живот.
„Например, когато човек под стрес се прибере вкъщи, вместо да проведе спокоен разговор, веднага се сблъсква с упреци от партньора си. Постоянните наранявания на чувствата и липсата на подкрепа от партньора отслабват психологическата устойчивост, което от своя страна прави човека по-уязвим към стреса на работното място. Така се създава порочен кръг.“
Кардиологът Валер смята, че решаващо е не толкова еднократното напрежение през дадена седмица, колкото продължителното съчетание от високи изисквания, ограничен контрол и недостатъчно възстановяване. „Когато към това се добавят и други рискови фактори, вероятността от сърдечносъдови заболявания се увеличава.“
Хората, които изпитват необичайни за тях симптоми, не бива автоматично да ги отдават на стреса, а трябва да потърсят медицинска помощ.
Сред симптомите на сърдечносъдови заболявания са новопоявили се натиск, стягане или болка в гърдите, необичайна умора при физическо натоварване, задух, ускорен или неритмичен пулс, замайване или загуба на съзнание, както и значителен спад във физическата издръжливост.
„Ако човек получи внезапна и силна болка в гърдите, която може да се разпространи към ръката, гърба или челюстта, изпитва затруднено дишане, студена пот и гадене, трябва незабавно да се потърси спешна помощ“, казва лекарят. Това може да са признаци на остър инфаркт.
Какво могат да направят компаниите и служителите
Разбира се, най-добре би било сърдечносъдовите проблеми, свързани с характера на работата, да бъдат предотвратени още в началото. Все още липсват достатъчно категорични изследвания по въпроса, но могат да бъдат предложени няколко мерки.
Компаниите трябва да предлагат обучения с практически упражнения за работа в екип, комуникация, определяне на приоритети, вземане на решения и управление на стреса. Работата трябва да бъде по-добре организирана, служителите да разполагат с повече самостоятелност, а натоварването да бъде реалистично.
Всеки може да се опита да намали стреса, свързан с работата, и съответно риска от сърдечносъдови заболявания чрез упражнения за релаксация и осъзнатост, техники за управление на стреса или когнитивно-поведенческа терапия.
Преди обаче човек веднага да си купи постелка за йога, да определи приоритетите си заедно с ръководителя и да посещава семинари по организация на работата, трябва да има предвид нещо важно: ако продължава да прекарва вечерите на дивана с бърза храна и цигари, не се справя с наднорменото си тегло и не лекува високото кръвно налягане и високия холестерол, той не прави достатъчно за здравето на сърцето си.
Стефани Андре, професор по здравен мениджмънт в частния Международен университет в Дортмунд, съветва хората, които изпитват хроничен стрес заради прекомерната работа, първо да установят откъде идва напрежението.
„Дали причината е огромният обем работа? Натискът от сроковете? Постоянните прекъсвания? Липсата на ясна комуникация относно приоритетите? Невъзможността да вземате самостоятелно решения? Или ръководителят ви очаква да сте на разположение по всяко време?“
Отмятайте задачите от списъка и слагайте слушалките
Андре предлага няколко съвета за ежедневието.
„Направете списък със задачите и сроковете и ги отмятайте една по една. Кажете на екипа и на ръководителя си къде са границите ви - например, ако не можете да завършите даден проект в определения срок. Изключете звука на телефона, затворете програмата за електронна поща, затворете вратата на офиса или сложете слушалки, ако работите в отворено офис пространство, за да не ви прекъсват постоянно.
Планирайте редовни почивки и през тях наистина правете нещо различно от работа. Не проверявайте непрекъснато служебната си поща вечер или през почивните дни.“
Всички тези мерки обаче имат ограничен ефект. „Ако работата в компанията е лошо организирана, дори най-доброто управление на времето от страна на служителите не може да подобри положението.“
Райнер Виланд, заместник-директор на Института за бизнес изследвания и организационна психология във Вупертал, съветва хората, които постоянно изпитват стрес, първо да разговарят с колегите си.
„Това ще ви помогне да разберете дали проблемът е във вас, защото сте претоварени, или е свързан с компанията. Ако няколко колеги се чувстват по същия начин, причината обикновено е в организацията на работата, а не в отделния човек.“
Следващата стъпка е разговор с ръководителя, в който проблемите трябва да бъдат описани възможно най-конкретно и обективно.
„Не се ограничавайте до оплакването „Всичко ми идва в повече“. Вместо това обяснете какви задачи трябва да изпълните и в какви срокове, както и дали прекъсванията, неясните приоритети или липсата на информация затрудняват работата ви. След това кажете ясно от какво се нуждаете.“
Може да помогне и т.нар. job crafting - активно приспособяване на работата към собствените умения, потребности и интереси, което дава на служителя повече самостоятелност.
„Приспособете задачите си така, че да отговарят по-добре на уменията ви, и си осигурете необходимите ресурси“, съветва Виланд. Например това може да стане чрез допълнително обучение или като помолите екипа си да потвърди, че се справяте отлично с определени задачи.
Подобен подход обаче изисква известна свобода на действие. „Когато такава липсва, дори най-добрата самоорганизация достига своите граници.“
Ако многократните опити за разговор с ръководителя относно промяна на условията на труд са безрезултатни, а стресът продължава да нараства, трябва да се обмисли смяна на работата.
Предупредителните признаци включват постоянна изтощеност, лош сън, невъзможност човек да се откъсне от работата в свободното си време, внезапно цинично отношение към всичко, свързано с професионалните задължения, както и поява на физически симптоми.
