Стресът на работното място е една от най-честите причини за влошено физическо и психично здраве в съвременния начин на живот. Продължителното напрежение влияе пряко върху тялото, емоциите и работоспособността ни, често без да го осъзнаваме навреме.
Как се огразява стресът на физическото и психическото ни състояние
На физиологично ниво стресът активира механизмите „бий се или бягай“, които повишават кръвното налягане, ускоряват пулса и отделят големи количества кортизол. Когато тази реакция се задейства ежедневно, организмът остава в режим на напрежение, което с времето увеличава риска от сърдечносъдови заболявания, нарушения на съня, главоболия, мускулни болки и отслабен имунитет. Психологическият ефект е също толкова значим. Работният стрес може да доведе до раздразнителност, тревожност, емоционална нестабилност и изтощение. Много хора изпитват трудности да се концентрират, да вземат решения или да поддържат мотивацията си. При по-продължително натоварване може да се стигне и до бърнаут – състояние на пълно професионално и емоционално изчерпване.
Стресът променя и ежедневното ни поведение. Хората често реагират с нездравословни навици – повече кофеин, тютюнопушене, преяждане или пропускане на почивки. Качеството на работата спада, а комуникацията с колеги се влошава, което допълнително засилва напрежението.
Стресът на работното място вече представлява над 40% от всички случаи на депресия и е основната причина за 10 000 смъртни случая годишно. Европейската конфедерация на профсъюзите настоява предстоящият пакет за качествени работни места да включва директива за психосоциалните рискове, която да въведе законово изискване работодателите да предприемат мерки за предотвратяване на прегарянето и преумора.
Мнението на експертите
Психологът д-р Велислава Донкина обясни пред NOVANEWS, че е станало модерно хората да се замислят за начина, по който живеят.
"Има цял клъстър от подходи, които отговарят на нуждите на хората за психичното здраве. Не съм сигурна доколко идеята за премахване на стреса може да бъде приложена ефективно. Става дума за много сложни процеси в живота на организацията, доколко целите ѝ ще позволят да има психолог. Основното знание, донесено от психотерапията, е, каква мощ има вътрешният ни свят върху преживяванията ни. Начинът, по който работи психичното, може да повлияе на реалността и вътрешния свят. Съревнованията помежду ни и недоволството от това какво постигаме оформят част от стреса. Използваме външната реалност, за да описваме вътрешните си конфликти. Всяка професия има своите специфични стресори, свързани с дейността ѝ", обясни д-р Донкина.
Експертът по човешки ресурси Мария Стоева на свой ред отбеляза, че след пандемията работодателите обръщат по-масово внимание на стреса на служителите си.
"Младите хора започнаха да изискват повече на работа - не приемат това, че живеят, за да се трудят, а тя за тях е съпътстващо обстоятелство. Скептична съм, че директивата е приложима, психичното здраве на работното място е систематично. То е много повече от придобивки. Трябва да има места за почивка, гъвкавост в работното време, но това няма да реши проблема. Системното преработване е причината за стрес", подчерта тя.
По думите й не е важно нещо да се напише като правило на лист хартия, тъй като психичното здраве на работното е въпрос на систематичност. "Тоест ако шефът ми не знае как да се държи с мен, каквато и джага или Playstation да са сложили на работното място, то в крайна сметка няма да има ефект и значение. Тъй като психичното здраве е плод на много повече от това. Ако има просто една стая за почивка, това дали би помогнало на едни лекари, които са толкова натоварени и под такова напрежение. Трябва системност", посочи Стоева.
Какви са изводите?!
Въпреки всичко стресът може да бъде управляван. Редовните кратки почивки, физическата активност, ясните приоритети, подкрепата от колеги и уменията за планиране значително намаляват натоварването. Важно е и организациите да създават условия, които предотвратяват хроничното напрежение — разумно разпределение на задачите, ясна комуникация и подкрепяща работна среда.
Работният стрес е неизбежен, но не трябва да бъде разрушителен. Когато разберем как влияе на тялото и ума ни, можем да предприемем стъпки, които да защитят здравето, продуктивността и качеството ни на живот.
