Физическата активност все по-често привлича внимание като средство за подпомагане на лечението на депресията — било то в комбинация с терапия и медикаменти или, в някои случаи, като самостоятелен подход, съобщи „Евронюз“.
Нов обзор на Cochrane — влиятелна неправителствена изследователска организация — анализира 73 клинични изпитвания с участието на близо 5 000 възрастни с депресия, за да оцени доколко убедителни са доказателствата, че упражненията могат да облекчат депресивните симптоми.
Прегледът установява, че по отношение на намаляването на симптоми като липса на енергия, тъга, проблеми със съня и чувство на безнадеждност, има малка или никаква разлика между физическите упражнения и утвърдените методи на лечение като психологическа терапия или медикаментозно лечение.
„Нашите резултати показват, че упражненията изглеждат като безопасна и достъпна възможност за подпомагане на овладяването на симптомите на депресия“, заяви Андрю Клег — водещ автор на обзора и професор в Университета на Ланкашър. Той добави, че анализът подчертава значението на намирането на стратегии за борба с депресията, които хората са склонни и способни да поддържат във времето. В същото време екипът на Cochrane предупреждава, че общият брой висококачествени клинични проучвания по темата все още е малък и не позволява надеждни изводи за дългосрочните ефекти. Повечето от анализираните изпитвания са включвали по-малко от 100 участници, което затруднява извеждането на категорични заключения, отбелязват изследователите.
Тези констатации идват на фона на нарастващата глобална тежест на депресията, която според Световната здравна организация (СЗО) е водеща причина за влошено здраве и инвалидизация в световен мащаб и засяга над 280 милиона души.
По-полезни ли са някои упражнения от други?
Макар физическата активност да може да намали симптомите на депресия по начин, сходен с този на терапията, обзорът не открива един конкретен вид упражнения, който ясно да превъзхожда останалите.
Хората, които са се занимавали с тренировки с лека до умерена интензивност, са отчели по-големи ползи в сравнение с онези, които са изпълнявали интензивни натоварвания. По-добро подобрение на депресивните симптоми се наблюдава и при общо между 13 и 36 тренировъчни сесии.
Комбинираните програми, включващи аеробни упражнения и силови тренировки, изглеждат по-ефективни от чисто аеробните занимания. Анализът не разглежда дейности като йога, цигун и разтягане, които според изследователите следва да бъдат обект на бъдещи проучвания.
„Упражненията могат да помогнат на хората с депресия, но ако искаме да установим кои видове са най-ефективни, за кои хора и дали ползите се запазват във времето, са необходими по-мащабни и висококачествени изследвания“, подчертава Клег.
Физическата активност — широко препоръчвана в клиничната практика
Предписването на физически упражнения като част от лечението на депресията е широко разпространена практика в много здравни системи.
Няколко международни организации, изготвящи клинични насоки, препоръчват физическата активност като терапевтична възможност, особено при хора с лека до умерена депресия. Европейската психиатрична асоциация препоръчва физическа активност за подобряване на симптомите и физическата форма, като отдава приоритет на умерена до висока интензивност.
По подобен начин Националният институт за здраве и клинични грижи на Обединеното кралство (NICE) съветва да се прилагат групови програми за упражнения, като препоръчва поне една сесия седмично, водена от обучен специалист, в продължение на минимум 10 седмици.
Канадската мрежа за лечение на разстройства на настроението и тревожността — една от най-прогресивните организации в тази област — препоръчва физическата активност като самостоятелно лечение при лека до умерена депресия и в комбинация с терапия и медикаменти при по-тежки случаи.
