Американката Криста Пайк, оцеляла след неуспешен опит за екзекуция чрез смъртоносна инжекция в щата Тенеси, разказа за преживяното в първото си публично изявление, направено месец след трагичния инцидент.
„Няколко дни по-късно се събудих сама в болница, объркана и изпитваща болка. От онази нощ насам няма нито един момент, в който да не съм изпитвала болка“, заяви 50-годишната Пайк в изявление, разпространено чрез адвокатите ѝ.
Тя разказва, че страданията ѝ са както физически, така и психически. Продължава да изпитва болки в тялото, ръцете, дланите и гърлото, а говорът ѝ все още е затруднен.
„Боли ме тялото, болят ме ръцете, дланите и гърлото. Болката не е само физическа. Изпитвам страдание и в ума, и в душата си“, посочва тя.
— BBC News Mundo (@bbcmundo) October 30, 2026
Пайк разказва, че на 30 септември е влязла в залата за екзекуции в затвора Riverbend, подготвена да умре. По думите ѝ тя се е примирила със съдбата си и се е сбогувала с хората, които са я подкрепяли през годините.
Екзекуцията обаче не протича по план. На Пайк са приложени две дози от препарата пентобарбитал, използван при смъртоносни инжекции, но тя оцелява и е транспортирана в болница в критично състояние.
Според адвокатите ѝ неправилното поставяне на венозните системи може да е довело до сериозни увреждания на ръцете ѝ. След инцидента те са били силно подути и наранени. Пайк е прекарала дни в безсъзнание и е била на апаратна вентилация.
В изявлението си тя отправя остри критики към организацията на екзекуцията.
„Дълбоко съм наранена от некомпетентността, която постави толкова много хора в тази ужасна ситуация“, заявява тя.
Въпреки преживяното Пайк изразява съчувствие към семейството на жертвата си и признава, че продължава да мисли за болката и загубата, които близките са понесли.
Криста Пайк е осъдена на смърт за изтезанията и убийството на своя съученичка Колийн Слемър през 1995 г. Престъплението е извършено, когато Пайк е била на 18 години.
— Daily Mail (@DailyMail) October 30, 2026
В изявлението си тя разказва и за трудностите след завръщането си в затворническото медицинско отделение. По думите ѝ е била до голяма степен изолирана от останалите затворници и лишена от човешките контакти, които са важни за възстановяването ѝ.
„В продължение на 28 години бях в изолация и голяма част от това, което преживявам сега, е повторение на същото състояние“, посочва тя.
Пайк благодари на лекарите, медицинските сестри, спасителните екипи и адвокатите си за оказаната помощ. Тя признава, че все още не знае защо е оцеляла и какво предстои, но се опитва да се възстановява ден след ден.
„Не знам защо оцелях онази нощ. Не знам и какво следва. Засега се опитвам да се излекувам – ден след ден“, заявява тя.
Случаят предизвика нови въпроси относно прилагането на смъртното наказание чрез инжекция в САЩ и процедурите, използвани от затворническите власти при изпълнението на смъртните присъди.
