Днес се навършват 65 години от коронацията на кралица Елизабет Втора, съобщава специализираният сайт "Роял сентър". По повод годишнината изданието припомня любопитни факти за коронацията на кралицата.
Датата на церемонията - 2 юни 1953 г. - състояла се в Уесминстърското абатство, е била избрана специално след консултации с метеоролози, които прогнозирали, че на 2 юни е статистически най-малко вероятно да вали. Прогнозите не се сбъднали.
За първи път в историята церемонията по коронацията се е излъчвала по телевизията и много си купили телевизор именно поради тази причина, за да гледат церемонията. Сър Уинстън Чърчил и много други политически фигури били против излъчването по телевизията, но Елизабет Втора била тази, която решила, че церемонията трябва да се предава. Смята се, че 27 милиона души във Великобритания са гледали церемонията по телевизията, а 11 милиона са слушали живото предаване по радиото.
Принц Филип, съпругът на Елизабет Втора, не е бил коронован заедно с нея, тъй като не е крал консорт. Той обаче е първият, отдал почит на коронясаната кралица, след Кентърбърийския епископ, който е ръководил церемонията.
Роклята, която Елизабет Втора носела за коронацията, е дело на дизайнера Норман Хартнел и е пазена в тайна до деня на събитието. Стаята, в която е била съхранявана роклята, е била охранявана от полиция. А стаята се намирала в Кралското шивашко училище. Роклята е била замислена така, че да е проекция на образа на надеждата за Великобритания след трудни времена. В нея били включени флоралните емблеми на страните от Обединеното кралство и на страните от Общността на нациите, в това число английска роза, шотландски магарешки бодил, уелски праз, ирландска детелина, канадското кленово листо, австралийска акация, новозеландска папрат, индийски и цейлонски лотоси и др.
След коронацията кралицата облича роклята, носена тогава, само шест пъти - за два приема и четири откривания на сесиите на парламенти в Нова Зеландия, Канада, Цейлон и Австралия все през 50-ге години.
Принц Чарлз е бил първият престолонаследник, който присъствал на коронацията на майка си в историята на британската монархия. Принцеса Ана по това време била прекалено малка и си останала в Бъкингамския дворец.
По повод коронацията били организирани улични тържества не само в Обединеното кралство, но и в САЩ.
Коронацията се състояла година след възкачването на престола на кралицата. Причините били две. Първо било необходимо време за планирането на церемонията и второ било неуместно тя да се провежда толкова скоро след кончината на предшественика на Елизабет Втора.
Кралицата избрала да бъде коронясана с Короната на Свети Едуард. Тя била използвана и за коронацията на баща й преди 16 години. Тя е от 22-каратово злато и е декорирана с 444 скъпоценни и полускъпоценни камъни. Короната се използва само за церемония по коронацията. За други прояви се използва по-леката Имперска държавна корона. Церемонията по коронясването е продължила 3 часа.
За последните най-малко 900 години церемониите по коронясване са се провеждали в Уестминстърското абатство, а преди това в манастири в Оксфорд, Кентърбъри и Бат. Кралица Елизабет Втора е шестата кралица, коронясана в абатството. Първата е била кралица Мери Първа на 1 октомври 1553 г.
Кралица Елизабет Втора се възкачва на престола на 6 февруари 1952 г. след смъртта на баща си Крал Джордж Шести.
Бабата на кралицата - Кралица Мери, по онова време на 81 години, е първата кралица, която вижда внуче да се възкачва на престола. Тя обаче умира преди церемонията по коронацията.
За церемонията кралицата и съпругът ѝ принц Филип пътуват от Бъкингамския дворец до Уестминстърското абатство в така наречената Държавна златна каляска, теглена от осемкастрирани коня. Същата каляска кралицата използва само два пъти след това - на "сребърната" и "златната" годишнина от възкачването на престола.
На коронацията присъстват много чужди крале, сред които и Салоте, кралицата на Тонга. Тя спечелва симпатиите на хората, когато остава невъзмутима в открита карета под дъжда. Над 8200 гости са присъствали на церемонията по коронацията.
Букетът, носен от кралица Елизабет Втора за коронацията, е бил целият бял, включващ орхидеи, лилии, карамфили, жасмини.
На път за коронацията кралицата носи короната на Джордж Четвърти. Тя е направена за коронацията през 1820 г. на Джордж Четвърти и включва национални символи, като рози, детелини. В нея има и 1333 диаманта и 169 перли.
Тронът, на който кралицата е била коронясана, е тронът на Сейнт Едуард, направен през 1300 г. за Едуард Първи и използван за всяка коронация оттогава.
След короната най-важен предмет присъствал на церемонията е златното кълбо с кръст отгоре от 1661 г. На кръста има диаманти, рубини, сапфири, перли и изумруди, както и голям аметист на върха.
На коронацията кралицата носи и халка, известна като Брачната халка на Англия. Тя се носи на четвъртия пръст на дясната ръка. Направена е за коронацията на Уилям Четвърти през 1831 г. и представлява сапфир с кръст върху него с рубини и диаманти. Кралица Виктория не е носила халката, защото й е била прекалено голяма.
Събитието е било отразявано от над 2000 журналисти и 500 фотографи от 92 страни. Сред тях е била и Жаклин Бувие, която по-късно става Жаклин Кенеди. По това време тя работи за "Вашингтон таймс-Хералд".
Процесията след коронацията от абатството до Бъкингамския дворец преминава по трасе дълго 7,2 километра, покрай което има хиляди хора. Процесията продължава два часа. В процесията и покрай пътя на процесията на връщане от коронацията участват 29 200 военнослужещи и полицаи.
На връщане от церемонията кралицата вече носи Имперската държавна корона, в която са инкорпорирани четири перли, за които се смята, че са били обеци на кралица Елизабет Първа.
В деня на коронацията кралицата се появява четири пъти на балкона на Бъкингамския дворец, за да приветства множеството.
На 2 юни същата година става ясно, че Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей изкачват Еверест. Кралицата има идеята да връчи на четиринадесетчленната им експедиция специално издание на медалите от коронацията.
Първото задгранично пътуване на Елизабет Втора след коронацията е в Бермуда, Ямайка, Панама, Фиджи, Тонга и Нова Зеландия и започва през ноември 1953 г. Тя се прибира от него през 1954 г. след визити и в Австралия, Цейлон, Аден и Уганда.
