Руско-турската война от 1877-78 година е темата на съвместната изложба на Национален музей на образованието и Държавен архив - Габрово, експонирана в музея в навечерието на Трети март.
Изложбата показва част от съхраняваните в Държавен архив – Габрово документи, отразяващи хода на Руско-турската война 1877-78: Манифест на руския император Александър II за обявяване на войната; гравюри, отпечатани през 1902 г. като пощенски картички, изобразяващи основните моменти – пристигането на император Александър II в Плоещ /1878 г./, връчването на Самарското знаме на българското опълчение, форсирането на р. Дунав при Браила и Свищов, посрещането на руските войски в Търново, боят при Никопол, битката на парахода „Веста” с броненосеца „Фехти Булент”, отбраната на Шипченския проход, атаката при с. Зелено дърво, превземането на Гривицкия редут при Плевен и други.
Картичките са уникални заради факта, че техният автор вероятно е копирал гравюрите от издадения по това време специален албум за руския император или е снимал оригинални картини.
Част от изложбата е споменът за героите от Габрово - участници в Българското опълчение. Показани са техни снимки, протоколът на Габровския общински съвет за обявяването на всички живи опълченци за почетни граждани на Габрово през 1923 г. и снимки от събития, свързани с годишнини от Шипченската епопея.
Програма и организация на честването на Националния празник на Република България
Специално място е отделено на откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола на 26 август 1934 г. Вълнуващи са фотографиите от събитието, речта произнесена от цар Борис III, запечатаните мигове на габровеца Атанас Донков - архитект на паметника, с ветераните опълченци.
Фотодокументалната част, подготвена от Държавен архив, завършва със снимки на част от паметниците на признателността, издигнати в Габрово в памет на загиналите руски воини.
Акцент в изложбата са оригинални културни ценности от фонда на Националния музей на образованието - учебни пособия, учебници, програми, ордени, медали, спомени, вещи, които оживяват и допълват разказа за войната.
За пръв път след реставрация се показва учебната карта „История на българския народ" от 1933 г. На нея са нанесени периодите на Първото, Второто и Третото българско царство, поробените и откъснати български земи, изчислени са годините под чуждо робство, изобразени са ханове, князе, царе, "борци за 485 години свобода" - един интересен картографски подход, който показва и развитието на историческата наука в началото на XX век.
Изложените учебни програми, учебници и пособия показват, че събитието е включено веднага в учебния процес.
В учебника на Стефан Бобчев, издаден 3 години след войната, събитието е представено в няколко теми като са включени и последствията от нея - "Дипломатически интриги" и "Разкъсване на българското отечество на пет къса".
В атласите на Димитър Манчов от 1894 г. са показани пределите на "Европейска Турция от 1699 до Санстефанския мир 1878" и "Европейска Турция след 1878 г. и положението на Балканите след Берлинския конгрес".
Сред експонираните вещи е детско костюмче, подарено през 1877 г. от руски войник на Богомил Даскалов – правнук на сестрата на Васил Априлов Бона Даскалова.
Във фоайето на музея е подреден тематичен кът с юбилейни издания по повод Руско-турската война и героичния подвиг на българското опълчение.
Изложбата ще бъде на разположение на посетителите на Националния музей на образованието до края на месец март.
