Честваме паметта на свети великомъченик Димитър Солунски.
Димитър бил родом от Солун и живял в края на трети и началото на четвърти век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник.
В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.
По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от десети век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.
Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Дойде ли Димитровден, идва и снегът" – казват българите. Свети Димитър е православен светец. В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
На Димитровден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.
