Не може да се отказва достъп до френска земя на български граждани, при положение, че България е член на Европейския съюз. Също така има посегателство на човешките им права. Така коментира пред БНР адвокатът на върнатите от Франция български сезонни работници Кантен Декамп.
Вчера в България се прибра групата от 73 български граждани сезонни работници, които не бяха допуснати на територията на Франция.
Върнатите българи от Париж кацнаха в София: Имахме договори, казаха, че са фалшиви
"Те са били поставени в особени условия - да чакат в нещо, което е между хотел и затвор. Телефоните им са иззети, няма интернет. И това е посегателство над човешките права. Може да се каже, че условията са унизителни. Тук не става въпрос за престъпници, а за хора, които идват да работят във Франция, а се оказват лишени от различни права и свободи, без да са го заслужили“, посочи френският защитник.
Очаква се в рамките на днешния ден да получи решението на първоинстанционния съд по жалбата на българите срещу недопускането им на френска територия.
Твърде вероятно е съдът да поиска започването на нова процедура, смята адвокат Декамп, който е убеден, че българите са в правото си да получат справедливост от френското правосъдие.
„Проблемът е, че става дума за сложна процедура. Искането беше за тяхното освобождаване и възможността да влязат на френска територия. Сега обаче те на практика са освободени и са се завърнали в родината си. Затова съдията може да реши, че вече обстоятелствата са други и да поиска нова процедура, което вероятно ще се случи.“, разясни той.
Правозащитници разкритикуваха отказа на Франция да допусне 73 български сезонни работници
„Бяхме дори изненадани да научим, че министърът на вътрешните работи е заявил, че тези, които имат договори за работа във Франция, могат да влизат на нейна територия. Така че можем да поискаме от съдията да нареди завръщането на тези български граждани във Франция. Разбира се, зависи от съдията. Ние обаче можем да го поискаме.“
Кантен Декамп потвърди, че процедурата на връщането на сезонните работници в България може да се обжалва.
„Може да се поиска анулирането на експулсирането и да се приеме, че не е имало такова. Така че те да могат да влязат във Франция. Освен това може да се поиска и обезщетение. Ако предприетата спрямо тях процедура не е била в рамките на закона, то те са били транспортирани и поставени в условия, в които не е трябвало.“
На въпрос дали са нарушени правата на нашите сънародници по време на задържането им, адвокат Декамп разясни:
„Тук има две неща. Първо те имат право да се грижат за здравето си, право на преглед и т.н. Не могат да бъдат лишавани от лекарствата си. Така че в това отношения правата им са били несъмнено нарушени. Що се отнася до мобилните телефони, които са им били отнети, то това е разрешено съгласно френските правила. Имали са обаче право на достъп до стационарен телефон.“
Декамп разкри, че се е занимавал и със случая на полски техници, на които също се е наложило да стоят в зоната за изчакване и на които след това беше разрешено да си вършат работата.
Френските граници остават затворени поне до 15 юни
"Има разлики в зависимост от конкретния случай. И в момента има български граждани, които са в зоната за изчакване. Дошли са със самолета от София, отказан им е достъп до френска територия и сега са в тази зона.“
„Имахме шокиращи случаи. Белгийци, които кацнали на летище "Роаси" и искали да вземат влака за Брюксел, били изпратени в зоната за изчакване, където останали 4 дни. След това били освободени. Имаше и други подобни с италианци, германци, шведи. Просто зависи на какъв полицай ще попаднеш“, даде още примери Кантен Декамп.
Той разказа и какво представлява зоната за изчакване - сграда с коридори и самостоятелни или двойни стаи. В тях прозорците не се отварят, за да не могат хората да избягат. Баните са само две - мъжка и женска.
Декамп не скри, че в случая с българите може да става дума за дискриминация.
„През тази зона за изчакване преминават различни хора. Едни са без документи, други искат убежище. Трети вероятно се готвят да имигрират във Франция. В случая с българите обаче става дума за една голяма група хора, които идват с договори да работят. Не за единични съмнителни случаи. Това са над 70 души. И може би това решение за тях означава заемане на някаква позиция.“, посочи френският адвокат.
Вчера в България се прибра групата от 73 български граждани сезонни работници, които не бяха допуснати на територията на Франция.
Върнатите българи от Париж кацнаха в София: Имахме договори, казаха, че са фалшиви
"Те са били поставени в особени условия - да чакат в нещо, което е между хотел и затвор. Телефоните им са иззети, няма интернет. И това е посегателство над човешките права. Може да се каже, че условията са унизителни. Тук не става въпрос за престъпници, а за хора, които идват да работят във Франция, а се оказват лишени от различни права и свободи, без да са го заслужили“, посочи френският защитник.
Очаква се в рамките на днешния ден да получи решението на първоинстанционния съд по жалбата на българите срещу недопускането им на френска територия.
Твърде вероятно е съдът да поиска започването на нова процедура, смята адвокат Декамп, който е убеден, че българите са в правото си да получат справедливост от френското правосъдие.
„Проблемът е, че става дума за сложна процедура. Искането беше за тяхното освобождаване и възможността да влязат на френска територия. Сега обаче те на практика са освободени и са се завърнали в родината си. Затова съдията може да реши, че вече обстоятелствата са други и да поиска нова процедура, което вероятно ще се случи.“, разясни той.
Правозащитници разкритикуваха отказа на Франция да допусне 73 български сезонни работници
„Бяхме дори изненадани да научим, че министърът на вътрешните работи е заявил, че тези, които имат договори за работа във Франция, могат да влизат на нейна територия. Така че можем да поискаме от съдията да нареди завръщането на тези български граждани във Франция. Разбира се, зависи от съдията. Ние обаче можем да го поискаме.“
Кантен Декамп потвърди, че процедурата на връщането на сезонните работници в България може да се обжалва.
„Може да се поиска анулирането на експулсирането и да се приеме, че не е имало такова. Така че те да могат да влязат във Франция. Освен това може да се поиска и обезщетение. Ако предприетата спрямо тях процедура не е била в рамките на закона, то те са били транспортирани и поставени в условия, в които не е трябвало.“
На въпрос дали са нарушени правата на нашите сънародници по време на задържането им, адвокат Декамп разясни:
„Тук има две неща. Първо те имат право да се грижат за здравето си, право на преглед и т.н. Не могат да бъдат лишавани от лекарствата си. Така че в това отношения правата им са били несъмнено нарушени. Що се отнася до мобилните телефони, които са им били отнети, то това е разрешено съгласно френските правила. Имали са обаче право на достъп до стационарен телефон.“
Декамп разкри, че се е занимавал и със случая на полски техници, на които също се е наложило да стоят в зоната за изчакване и на които след това беше разрешено да си вършат работата.
Френските граници остават затворени поне до 15 юни
"Има разлики в зависимост от конкретния случай. И в момента има български граждани, които са в зоната за изчакване. Дошли са със самолета от София, отказан им е достъп до френска територия и сега са в тази зона.“
„Имахме шокиращи случаи. Белгийци, които кацнали на летище "Роаси" и искали да вземат влака за Брюксел, били изпратени в зоната за изчакване, където останали 4 дни. След това били освободени. Имаше и други подобни с италианци, германци, шведи. Просто зависи на какъв полицай ще попаднеш“, даде още примери Кантен Декамп.
Той разказа и какво представлява зоната за изчакване - сграда с коридори и самостоятелни или двойни стаи. В тях прозорците не се отварят, за да не могат хората да избягат. Баните са само две - мъжка и женска.
Декамп не скри, че в случая с българите може да става дума за дискриминация.
„През тази зона за изчакване преминават различни хора. Едни са без документи, други искат убежище. Трети вероятно се готвят да имигрират във Франция. В случая с българите обаче става дума за една голяма група хора, които идват с договори да работят. Не за единични съмнителни случаи. Това са над 70 души. И може би това решение за тях означава заемане на някаква позиция.“, посочи френският адвокат.
