Тереза Мей, както и всеки друг в Камарата на общините, знае, че в момента не разполага с необходимите гласове, за да получи одобрение за сделката си за Брекзит. Затова беше неизбежно договарянето и публикуването тази седмица на политическата декларация от 26 страници за бъдещото партньорство между Европейския съюз и Великобритания да се разглежда до голяма степен като поредна стъпка в тежката й битка за спечелване на труднопостижимо мнозинство за прокарване на сделката за Брекзит в парламента.
БГНЕС
"Даунинг стрийт 10" със сигурност подходи по този начин към съобщението, че декларацията е договорена след пътуването в сряда на министър-председателката до Брюксел. Мей използва всички оръжия, с които разполагаше, за да спечели подкрепата на депутатите при завръщането си: предварително популяризиране в социалните медии сутринта; изявление по телевизията от "Даунинг стрийт" - навреме за обедните новинарските емисии; а следобед още един маратон от въпроси и отговори в Камарата на общините. Мей беше използвала тази тактика в своя полза миналата седмица - рейтингът й рязко се беше покачил. Сега, когато е в по-благоприятна позиция, тя очевидно беше решена да упражни натиск върху отдавнашните твърдолинейни привърженици на Брекзита в Консервативната партия.
Затова и заседанието в Камарата на общините беше забележително, по две причини. Първо, лейбъристите и другите опозиционни партии бяха предимно зрители. Второ, в резултат фокусът беше върху противопоставянето между сини и сини, консерватори срещу консерватори, а от време на време - между Мей и Демократичната юнионистка партия (ДЮП). Заседанието на моменти приличаше на лични разговори между редовите депутати на консерваторите и министър-председателката. Ясно беше, че Мей възприема по-мек тон във връзка със Северна Ирландия, опитвайки се да убеди влиятелни привърженици на Брекзита като Иън Дънкан Смит и Оуен Патерсън да приемат нейната сделка. Отправи и ясно предложение към ДЮП за по-нататъшни преговори.
Всичко това все още е в развитие, но стратегията е ясна и едва ли ще се промени. Тя е да се използва всеки ден, за да бъде отслабена решимостта и подкрепата за предлаганите от твърдолинейните привърженици на Брекзита алтернативи на сделката на Мей. Министър-председателката ще се опита да увеличи този натиск през уикенда - в събота предстоят твърде напрегнати сблъсъци с Франция заради риболова и с Испания заради Гибралтар, а в неделя трябва да има среща на върха в Брюксел за одобряване на сделката, вероятно с някои допълнителни промени в черновата. После Мей ще се върне в Камарата на общините следващата седмица, за да обяви още веднъж, че е уредила Брекзита и сега обществеността иска да се върви напред.
Това е убийствено сериозна политика за Мей и нейната партия. Но не е достатъчно, а и не е основният въпрос. Не е достатъчно, защото Мей се нуждае и от гласовете на опозиционните депутати. Досега обаче тя не е направила достатъчно, за да привлече лейбъристите или Шотландската национална партия (ШНП). Вярно е, че се върши някаква работа зад кулисите в опит да бъдат спечелени някои опозиционни депутати. Но Мей не е създала политически климат, който би било необходим, ако тя наистина иска да позволи на колебаещите се лейбъристи да се опълчат на своите партийни отговорници и да поемат риска да не бъдат избрани за кандидати на избори, дръзвайки да гласуват за нейната сделка. Напротив, от самото начало на своето управление тя подхожда към Брекзит по начин, който прави това невъзможно. Затова все още няма мнозинството, от което се нуждае.
Нейното изпитание се утежнява от факта, че политическата декларация не е стегнато написана програма, а сбор от пожелателни общи приказки. Тя отлага решаването на важни въпроси като достъпа до единния пазар, уреждането на проблема с митническия съюз и възможността за сключване на отделни търговски сделки за 21-месечния преходен период, след като Великобритания напусне ЕС през пролетта. Така се запазва несигурността по въпроси като северноирландската граница. Това я превръща в документ, на който не могат да имат доверие тези, които се страхуват от по-твърд Брекзит. Следователно дори Мей да спечели гласуването в Камарата на общините, което съвсем не е сигурно, искането й Великобритания да продължи напред също остава в сферата на пожеланията.
Ето защо най-важното събитие около Брекзит вчера може би беше изричната подкрепа на председателя на Камарата на общините идния месец правителството да представи в парламент документ за Брекзита, допускащ и предоговаряне на сделката. Джон Бъркоу изглежда е твърдо решен да гарантира, че депутатите могат да гласуват за алтернативи на сделката на Мей, включително втори референдум. Мей със сигурност предприема големи усилия. Но докато тя не разполага с достатъчна подкрепа, остава отворен пътят към нов референдум, който може дори сега напълно да преобърне Брекзита.
