„Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.“ Или може би небето е място за сбъдване на мечти на един мъж, който лети смело към тях. Цитатът е от книгата на Ричард Бах "Джонатан Ливингстън Чайката", а 38-годишният български пилот в Lufthansa Марио Бакалов си прилича по едно с Джонатан - неспирния стремеж към знания, висоти и следване на мечти.
Коя е първата мисъл, която ви минава през ума, когато чуете „летене“, „самолет“ и „авиация“? Сигурна съм, че едно от първите неща, с които ги асоциирате, е името Марио Бакалов. Човекът, който успя да популяризира авиацията в България и да ни „срещне“ с най-големия пътнически самолет в света Airbus A380 през 2016 година.
Марио е роден в Германия, но до 9-годишна възраст живее в България. Първите стъпки в авиацията прави през 2000-та година, когато постъпва в авиационната академия на Lufthansa и започва обучението си за пилот. След успешно лицензиране започва да лети като стюард на Boeing В747.
През лятото на 2004 г. Бакалов става първи офицер на Airbus A320. През първите години от кариерата си той лети из Европа. Следващото професионално стъпало за него е преквалифициране на Airbus A340 по трансконтинентални маршрути. От 2014 г. Марио е пилот на най-големия пътнически самолет в света – Airbus A380.
„За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да било... трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал“, пише още в книгата на Бах, а това изречение ще ви подскаже една част от философията, която Марио изповядва.
Личен архив
Първата реакция, която предизвикваш у хората, след като разберат какво работиш и какво си постигнал е “УАУ”! Ти обаче казваш ли си го? Потупваш ли се по рамото за осъществените мечти?
Радвам се, че имам щастието да превръщам мечтите си в реалност. Не мога да скрия, че това, разбира се, ме удовлетворява много. Освен видимия успех, не трябва обаче да се забравя и колко усилия и частичен неуспех съм имал през дългия си път дотук, откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Ще дам само два примера: реализирането на мечтата ми да кацна с А380 в София ми отне повече от 5 години организация и бяха нужни няколко опита. А пък за да бъда един добър пилот имам чувството, че се подготвям цял живот.
Кой е моментът, в който се роди любовта ти към летенето и авиацията?
Като се замисля, любовта ми към авиацията растеше доста устремено през цялото ми детство, но се роди вероятно на възраст между 5-6 годинки, когато за първи път имах възможност да вляза в пилотската кабина: мигновено разбрах, че някой ден и аз искам да седя на пилотската седалка и да летя.
Личен архив
Какви са стъпките на твоя успех? Кое те е мотивирало през годините да си следваш пътя и целите?
Както споменах - пътят на успеха е дълъг и невинаги лесен. Майка ми казва, че хубавите неща стават бавно. Вероятно, моето постоянство и издръжливост, са ми помогнали да не се предавам или отказвам. Освен това често съм се опитвал да си представя как бих се почувствал, ако реализирам една или друга цел и как би изглеждала тя превърната в реалност. Това визуализиране на нещата ми е помагало да не забравя накъде съм тръгнал. Като пример мога да дам един фотомонтаж на кацнал А380 в София на моето бюро години преди той наистина да кацне. Гледах си го и си казвах, че някой ден ще го заменя с истинска снимка. И вече придобитият с години опит ми дава самочувствието, че наистина почти няма невъзможни цели и ме кара да вярвам още по-силно в себе си и в моите качества. Последно, мога да спомена, може би, една черта от българската народна психология: каже ли ми някой, че нещо не може или няма да стане, то това веднага ме мотивира да докажа точно обратното.
Скоро се навършиха две години от момента, в който приземи най-големия пътнически самолет в София, с каква емоция си спомняш са този момент?
Честно казано все още се вълнувам при спомените за този изключителен ден от моя живот. Никога няма да забравя чудесното посрещане от толкова въодушевени хора, малки и големи, на Летище София и разбира се - моментът, когато развях българския флаг от кокпита пред тях и пред моето семейство. С удовлетворение виждам, че не само аз не съм забравил този ден, но и много други любители на авиацията си спомнят за емоциите от тогава.
Личен архив
Със сигурност интересът, възхищението и похвалите влияят – налага ли ти се да се „приземяваш“ понякога?
За щастие имам близки хора около мен, които го правят, ако се наложи. Може би трябва да попиташ тях колко често се налага. Но общо взето мисля, че въпреки полетите в небето - стоя сравнително стабилно на земята.
Имал ли си критични ситуации по време на полет?
Слава Богу, не съм имал истински критични ситуации за повече от 15 години летене. Знам, че сме добре подготвени за евентуални такива.
Как се справяш психически с огромната отговорност, която носиш?
Отговорността действително е огромна. Обучението, добрата и интензивна подготовка и постоянното усъвършенстване на уменията ми ме карат обаче да се чувствам спокоен и подготвен за всякакви възможни извънредни ситуации.
Личен архив
Колко хора си превозил откакто си пилот - водиш ли си лична статистика?
О, не. Даже и грубо не мога да преценя колко са общо. Мога само да кажа, че имам над 10 000 летателни часа.
Какво обичаш да правиш, когато си „на земята“ и не летиш?
Обичам да летя към хубави и интересни места, само че вече за почивка. Иначе обичам добре прекарано време със семейството и лежерните срещи с приятели - тези срещи много ме зареждат и ме свързват с нормалния живот и може би от време на време “приземяват”, както ти се изрази по-горе. Обичам и хубавата храна и вдъхновяващите разговори.
Казваш, че обичаш да летиш към хубави и интересни места, как се чувстваш като пасажер?
Да, случва ми се често да летя като пасажер. И в тази роля също се чувствам добре. Имам възможност да видя летенето и работата на колегите от една друга гледна точка и имам време да надникна навън, извън кокпита. Тъй като познавам високия стандарт на обучение и квалификация на всички мои колеги, пътувам спокойно и се наслаждавам на летенето, без да съм на работа.
Личен архив
Толкова различни пейзажи виждат очите ти, но кой е твоят, който никога няма да ти омръзне да наблюдаваш?
В интерес на истината не мога да се наситя на северното сияние. Например при полети с много северен маршрут. Гледките на планини и айсберги над Гренландия са също феноменални. Но най-любимата ми гледка е нос Добра надежда и Кейп Пойнт при кацане в Кейп Таун, Южна Африка. За мен няма по-хубаво място на света. Признавам обаче, че гледката при кацане над София и златните кубета на катедралата „Александър Невски“ са незабравим пейзаж, емоционално свързан със завръщане в България и радостно очакване да видиш близки хора.
Животът ти е в непрестанно движение, но изпитваш ли нужда понякога да спреш?
Да, изпитвам. Особено когато много съм работил и пътувал си мечтая за малко спокойствие - тук на земята. Но само след ден - два почивка отново изпитвам желание за движение и преживявания...
Колко дни най-дълго си издържал без да „летиш“ ?
Най-много дни без полети ми се насъбират през лятото, когато взимам дългата си почивка и я прекарвам на морето в България. Тогава не летя може би около 20 дни. През останалото време от годината не се събират повече от няколко дни.
Личен архив
Ти освен пилот си и мотивационен лектор, какво по-различно усещане ти дава тази работа?
С мотивационните речи, всъщност, реализирам една друга моя мечта, а именно разказвайки за моя път да окуражавам и инспирирам други хора да постигат своите цели. Виждам, че моят път вдъхновява, а освен всичко останало тези срещи с хората зареждат и мотивират и мен. Допълнително - това занимание ми дава разнообразие в една иначе сравнително технически ориентирана професия.
Личен архив
Бил си по много точки на света, но кой е твоят „център“? Къде е твоето вкъщи?
Моето вкъщи е определено във Франкфурт, където съм и базиран. София чувствам като второ вкъщи. Тук съм прекарал детството си, тук са голяма част от моите близки.
