Доц. д-р Ружа Маринска е носителят на наградата „Д-р Иван Селимински” за 2017 година. Призът е за принос и постижения в публицистиката, историко-краеведческите изследвания и опазване на културно-историческото наследство на Сливен и сливенския край.
Ружа Маринска е родена на 20 февруари 1944 г. в Смолян. През 1967 г. завършва история и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца.
Проблеми от личен и обществен характер поставиха граждани в приемния ден на общината
В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството (Енциклопедия на изобразителните изкуства, БАН). Пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми.
По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на българския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби в България, често придружени с конференции и дискусии по темата – Гео Милев и българският модернизъм (СГХГ, 2005).
Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.
Активно изследва творчеството и жизнения път на сливенски творци – художници-класици: Димитър Добрович, Сирак Скитник, Донка Константинова, Никола и Иван Абрашеви, Добри Добрев. Има безспорен принос към отстраняването на редица неточности в биографиите на тези творци и поставянето им на заслужените от тях места в съкровищницата на българското изобразително изкуство.
Наградата се връчва на тържествена церемония в навечерието на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден.
Ружа Маринска е родена на 20 февруари 1944 г. в Смолян. През 1967 г. завършва история и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца.
Проблеми от личен и обществен характер поставиха граждани в приемния ден на общината
В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството (Енциклопедия на изобразителните изкуства, БАН). Пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми.
По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на българския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби в България, често придружени с конференции и дискусии по темата – Гео Милев и българският модернизъм (СГХГ, 2005).
Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.
Активно изследва творчеството и жизнения път на сливенски творци – художници-класици: Димитър Добрович, Сирак Скитник, Донка Константинова, Никола и Иван Абрашеви, Добри Добрев. Има безспорен принос към отстраняването на редица неточности в биографиите на тези творци и поставянето им на заслужените от тях места в съкровищницата на българското изобразително изкуство.
Наградата се връчва на тържествена церемония в навечерието на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден.
