Най-мощният радиотелескоп ASKAP помогна на астрономите за първи път много точно да определят позицията и да измерят разстоянието до източника на единичните радио импулси или т. нар. загадъчни „извънземни радиосигнали“. Техните констатации са публикувани в списание „Science“.
"Това е огромен пробив, който очаквахме още от откриването на първите подобни сигнали през 2007 г. Точността на тези измервания е такава, че ако стоим на Луната и поглеждаме към Земята, ще видим не само града, но и ще можем да назовем точно квартала, където се случва събитието”, каза Кит Банистър от Асоциацията за научни и приложни изследвания в Епинг, Австралия.
За пръв път астрономите започнаха да говорят за съществуването на мистериозни радиовълни (бързи радио импулси) през 2007 г., когато те случайно бяха открити от Банистър и неговите колеги, докато наблюдаваха радио-пулсарите, когато използваха телескопа Parks в Австралия.
През следващите години учените успяват да открият следи от още три дузини такива импулси, сравнението на които показва, че те могат да бъдат от изкуствен произход и дори потенциално да са сигнали от извънземни цивилизации поради необяснимата периодичност в тяхната структура.
Всички те бяха обединени от едно нещо - изключително голяма сила и необичайно голямо разстояние до източниците им. Ето защо първоначално астрономите приемат, че такива изблици се раждат по време на сливането на неутронни звезди или други компактни обекти, които се превръщат в черна дупка.
Преди две години учените откриха, че случаят не е такъв - телескопът на Parks записва повтарящи се импулси от мястото, където преди шест години е записан един от първите такива сигнали, наречен събитие FRB 121102. Това прави „извънземните сигнали” още по-загадъчни и интересни космически явления.
Впоследствие астрономите успяха да локализират източника на това огнище - невидима галактика-джудже в съзвездието Аурига, отдалечена от нас с три милиарда светлинни години. В същото време, точната позиция и естеството на един-единствен взрив не успяха да разберат какво е накарало изследователите да спорят за това дали те се различават от FRB 121102.
Банистър и неговите колеги направиха първата стъпка към получаването на отговор на този въпрос, използвайки радиотелескопа ASKAP, прототип на обсерваторията SKA. построена от най-голямата в света радио обсерватория. Те започнаха да наблюдават импулсите преди две години, като през това време регистрираха няколко десетки нови пробляска, включително няколко обекта с изключително неочаквани свойства.
Въпреки голямата мощ и чувствителността на ASKAP, австралийските астрофизици дълго време не можеха да намерят източника на единичните „извънземни радиосигнали“, докато учените не насочиха всичките си антени към един сектор в небето, като по този начин се надяваха да уловят нов импулс. През септември миналата година те успяха да разрешат този проблем чрез импулса FRB 180924.
Този сигнал, както сега вярват изследователите, произхожда от доста голяма "мъртва" елиптична галактика DES J2144-4054, разположена в съзвездието Чапла на разстояние 3,6 млрд. светлинни години от Земята.
iStock/Getty Images
Получените данни показват, че източниците на повтарящи се и единични сигнали могат наистина да се различават.
Това се потвърждава от факта, че прародителят на FRB 180924 е разположен в покрайнините му, а магнетар или друг обект, който произвежда импулсите на FRB 121102, е разположен в централните области на галактиката джудже, където се раждат голям брой нови звезди.
Все още не е ясно какво точно е довело до тези импулси, но последващите наблюдения с помощта на ASKAP и оптични телескопи, както се надяват учените, ще отговорят на този въпрос и ще разкрият тяхната роля в живота на Вселената.
Дори и да не са в състояние да направят това, изчисляването на положението на други източници на единични импулси ще помогне на астрофизиците да разрешат една от главните тайни на Вселената - да разберат колко материя е скрита в празнотата между галактиките и да разберат защо в тях се съдържа почти два пъти по-малко от предсказаното от космологията.
