Парламентът прие на първо четене законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, свързан с изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, внесен от Министерския съвет (МС). Законопроектът беше подкрепен от 133 народни представители, „против“ гласуваха 26 , а 16 се въздържаха.
С приемането на този закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации. В него е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.
Законът цели и преодоляването на негативните тенденции за „изтичане на мозъци”, знания и средства. Това ще бъде постигнато чрез реализирането на динамична, резултатно ориентирана и ефективна научноизследователска и иновационна екосистема.
По време на разискванията Андрей Чорбанов „Има такъв народ“ (ИТН) каза, че такъв закон задължително трябва да има и голяма част от нещата, които фигурират в законопроекта са смислени. Според него проблемът е, че никъде не се споменава за финансиране, което да обвърже министъра на финансите с намеренията на държавата да развиква науката и иновациите. „При формирането на държавния бюджет министърът на финансите просто ще откаже финансирането на тези политики“, допълни Чорбанов.
Ивайло Папов „Възраждане“ смята, че това е поредният опит на МС да решава едни проблеми, които не им се получават. Законопроектът, който ни предлагат не ми харесва нито като форма, нито като съдържание, допълни той. Той попита МС в коя алинея и параграф има ясни обещания за финансиране и какво е съотношението на природо-математическите и хуманитарните науки. Папов уточни, че от „Възраждане“ няма да подкрепят законопроекта.
Николай Алгафари ГЕРБ-СДС посочи, че от партията му ще подкрепят на първо четене този закон, но ще направят предложения за промени. Той смята, че определенията за иновация и иновационна дейност в законопроекта не са адекватни. Притеснява ме и, че не виждам целия набор от мерки, с които държавата би могла да насърчава развитието на иновационния процес, каза още Алгафари.
Законопроекта прави една крачка в правилна посока, той поставя основите за интегрирана политика, каза Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), но уточни, че у него остава скептицизма, че тя ще се реализира пълноценно, защото условията за това не са само на законово ниво, колкото в подзаконовата уредба. Той обясни, че средствата, които отделяме от държавния бюджет за насърчаване на научните изследвания и иновациите, са доста по-малко от тези в развитите страни. Вълчев посочи, че Фонд „Научни изследвания“ и Национален иновационен фонд функционират отделно. По думите му може да се спори дали по-добрият институционален модел не е да има общ фонд, но в момента няма как да се предложи такъв, защото има и две министерства – Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на иновациите и растежа (МИР).
Даниел Лорер от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), каза, че Фонд „Научни изследвания“ е в МОН, защото неговата цел е да финансира разработки на научни колективи. Национален иновационен фонд се намира в МИР, защото неговата задача е да финансира компании, които инвестират в научни разработки. Отделното съществуване на двата фонда има смисъл, както и на двете министерства, посочи Лорер.
Първият проблем е, че пише, че стратегията за развитие на научните изследвания в България се приема от МС, коментира Румен Гечев „БСП за България“ и попита, не е ли естествено тази стратегия да бъде обсъждана в парламента по предложение на МС и приемане в парламента, след като тя трябва да е дългосрочна. Не може тази стратегия да бъде обвързана, както пише в този закон, само с програмите за научни изследвания на Европейката комисия и Европейския съюз. Гачев смята, че е добре да сме в синхрон с тези програми, но България има различна структура на икономиката и много по-ниска степен на конкурентоспособност. Той също уточни, че няма никакво финансиране.
Депутатите приеха и срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен на три седмици.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
С приемането на този закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации. В него е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.
Законът цели и преодоляването на негативните тенденции за „изтичане на мозъци”, знания и средства. Това ще бъде постигнато чрез реализирането на динамична, резултатно ориентирана и ефективна научноизследователска и иновационна екосистема.
По време на разискванията Андрей Чорбанов „Има такъв народ“ (ИТН) каза, че такъв закон задължително трябва да има и голяма част от нещата, които фигурират в законопроекта са смислени. Според него проблемът е, че никъде не се споменава за финансиране, което да обвърже министъра на финансите с намеренията на държавата да развиква науката и иновациите. „При формирането на държавния бюджет министърът на финансите просто ще откаже финансирането на тези политики“, допълни Чорбанов.
Ивайло Папов „Възраждане“ смята, че това е поредният опит на МС да решава едни проблеми, които не им се получават. Законопроектът, който ни предлагат не ми харесва нито като форма, нито като съдържание, допълни той. Той попита МС в коя алинея и параграф има ясни обещания за финансиране и какво е съотношението на природо-математическите и хуманитарните науки. Папов уточни, че от „Възраждане“ няма да подкрепят законопроекта.
Николай Алгафари ГЕРБ-СДС посочи, че от партията му ще подкрепят на първо четене този закон, но ще направят предложения за промени. Той смята, че определенията за иновация и иновационна дейност в законопроекта не са адекватни. Притеснява ме и, че не виждам целия набор от мерки, с които държавата би могла да насърчава развитието на иновационния процес, каза още Алгафари.
Законопроекта прави една крачка в правилна посока, той поставя основите за интегрирана политика, каза Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), но уточни, че у него остава скептицизма, че тя ще се реализира пълноценно, защото условията за това не са само на законово ниво, колкото в подзаконовата уредба. Той обясни, че средствата, които отделяме от държавния бюджет за насърчаване на научните изследвания и иновациите, са доста по-малко от тези в развитите страни. Вълчев посочи, че Фонд „Научни изследвания“ и Национален иновационен фонд функционират отделно. По думите му може да се спори дали по-добрият институционален модел не е да има общ фонд, но в момента няма как да се предложи такъв, защото има и две министерства – Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на иновациите и растежа (МИР).
Даниел Лорер от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), каза, че Фонд „Научни изследвания“ е в МОН, защото неговата цел е да финансира разработки на научни колективи. Национален иновационен фонд се намира в МИР, защото неговата задача е да финансира компании, които инвестират в научни разработки. Отделното съществуване на двата фонда има смисъл, както и на двете министерства, посочи Лорер.
Първият проблем е, че пише, че стратегията за развитие на научните изследвания в България се приема от МС, коментира Румен Гечев „БСП за България“ и попита, не е ли естествено тази стратегия да бъде обсъждана в парламента по предложение на МС и приемане в парламента, след като тя трябва да е дългосрочна. Не може тази стратегия да бъде обвързана, както пише в този закон, само с програмите за научни изследвания на Европейката комисия и Европейския съюз. Гачев смята, че е добре да сме в синхрон с тези програми, но България има различна структура на икономиката и много по-ниска степен на конкурентоспособност. Той също уточни, че няма никакво финансиране.
Депутатите приеха и срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен на три седмици.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
