Народните представители от 48-ото Народно събрание (НС) изпуснаха възможността да покажат загриженост и подкрепа към жертвите на домашно насилие, като отхвърлиха на първо четене два законопроекта - на БСП и "Демократична България" за изменения на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Това коментира Рая Раева, директор „Кампании и комуникации“ на Българския фонд за жените.
Потърсихме Раева за коментар по повод гласуването в петък, 27 януари, при което настъпи обрат - първоначално Законопроектът на Надежда Йорданова („Демократична България“) беше приет, но при поискано прегласуване от заместник-председателя на парламента Кристиян Вигенин (БСП) не достигнаха два гласа в подкрепа. В рамките на същото заседание за обсъждане беше предложен и законопроектът, внесен от БСП, който предвиждаше увеличаване на кризисните центрове за пострадали и жертви от домашно насилие. До истински дебат и по двата текста обаче така и не се стигна, смята Раева.
“Народните представители имаха шанс с подкрепата на първо четене да покажат позиция, че домашното насилие е сериозен проблем и че ги е грижа за живота на българските жени“, заяви Раева. По думите ѝ вместо това признаване, са се чули потресаващи и срамни изказвания от народни представители от парламентарните групи на „Възраждане“, БСП и ГЕРБ.
„Тези народни представители в нито един момент не коментираха проблема с домашното насилие по същество, нито една от тези парламентарни групи, които изброих. Това беше една близо тричасова дискусия, която отиде в съвсем друга посока – на обвинения към гражданските организации, които бяха наречени "съвременни български еничари, които отварят вратата за прокарване на Истанбулската конвенция” („Възраждане”), през „Ние сме против третия пол“ (Корнелия Нинова), до „Има и други парламенти, ще го говорим пак“ (Любен Дилов, ГЕРБ). Всичко това се каза на фона на току-що излязлата в медиите новина за поредното убийство на млада жена от Варна, чието тяло беше открито в септична яма. Предполагаемият извършител е нейният партньор", посочи Раева.
По думите на експерта това е било една грозна дискусия, която няма нищо общо с темата за домашното насилие. В нея не стана дума за това как могат да се подкрепят жертвите, какви мерки да се вземат, не се коментираха конкретни текстове, които притесняват народните представители. Напротив, чуха се грозни лъжи и манипулативни твърдения по отношение на работата на гражданския сектор, защитата и сигурността на децата, прокарването на “опасни западни идеологии”, посочи Раева.
Тя смята, че тази риторика се използва за всяване на политически страх и РR в хода на една сега започваща предизборна кампания. "Виждали сме го и преди, през 2018-а година, когато дебатът за ратифицирането на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) беше изместен от “заплахи” като прокарване на “джендър идеология”, “трети пол”, “родител 1 и родител 2”. Целта на този тип политическо говорене е да измести фокуса от истински съществуващия проблем – в случая как да предоставим на пострадалите от домашно насилие не само по-добра законова защита, но и превенция и работещи услуги. Тогава БСП казаха, че България няма нужда от международни конвенции и че могат да предложат закон, който да реши проблема с домашното насилие. Обещание, което потъпкаха в петък", заяви още Рая Раева.
По думите ѝ Корнелия Нинова в качеството си на министър на икономика в 47-мото НС всъщност подкрепя Законопроекта за Защита от домашно насилие, тогава внесен за обсъждане от министъра на правосъдието Надежда Йорданова и Министерския съвет. Решението е от заседание на 13 юли 2022 г., взето е с нейна подкрепа и подкрепата на четирима министри от БСП. Протоколът и стенограмата са публично достъпни и това лесно може да се провери, допълни Раева.
"Също е важно да се отбележим, че в Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН на БСП, внесен от г-жа Корнелия Нинова в рамките на 48-ото НС, тя се аргументирате със „стандарта на Съвета на Европа“ за броя центрове за пострадали от насилие - стандарт, наложен от Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция)", посочи експертът.
От Българския фонд за жените работят по темата от години. Имат положително становище за проектозакона на Надежда Йорданова, участвали са и в комисиите в 48-ото Народно събрание, където текстът е бил обсъждан и гласуван. В рамките на тези комисии ЗИД на ЗЗДН беше подкрепен от "Демократична България", "Продължаваме Промяната", ДПС и ГЕРБ. “Добре е да попитаме и депутатите от ГЕРБ как ще обяснят липсата си на подкрепа в пленарната зала в петък“, коментира Раева.
Оттук нататък ние ще гледаме на всички тези народни представители, които гласуваха с 65 гласа "против" и 14 въздържали се, като съучастници чрез бездействието си, невежеството си и нехумаността си в убийството на всяка жена, в побоя над всяка жена и дете, в адския живот на всяка жена и дете в ситуация на домашно насилие, заяви още директорът „Кампании и комуникации“ на Българския фонд за жените.
През 2022 г. това бяха 26 жени, а от началото на тази година вече знаем за поне два случая, завършили фатално, допълни тя.
От Българския фонд за жените изброяват какво всъщност щеше да подобри ЗИД на ЗЗДН:
1. Създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, който ще отговори на нуждата от осигуряване на координация между органите, отговорни за борбата с домашното насилие, като в същото време изработва и осъществява държавните политики за превенция и защита от домашно насилие. Наличието на единен, специализиран и постоянно действащ орган ще спомогне за изграждането на единна политика и ефективното ѝ прилагане от всички заинтересовани страни с цел превенция и борба с домашното насилие в България.
2. Удължаване на срока за подаване на молба за незабавна защита от един на три месеца е в най-добрия интерес именно на жените, които съставляват мнозинството от пострадалите от домашно насилие. По-дългият срок ще е гаранция, че дори при най-тежките случаи, пострадалите ще имат възможност да се обърнат за защита към съда.
3. Създаването на Централен регистър на случаите на домашно насилие, съдържащ цялата информация за случаите на домашно насилие, ще отговори на редица предизвикателства. Липсата на единна национална статистика прави невъзможно формирането на точна преценка за размерите и обхвата на феномена домашно насилие и насилието, основано на пола в страната. Тя възпрепятства разработването, приемането и измерването на ефекта и адекватността на мерките, целящи да отговарят на нуждите на пострадалите, техните семейства и да подкрепят българското общество в справянето с проблема.
4. Удължаване на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие от една на три години. Досегашният едногодишен период е крайно недостатъчен и мерките, предвидени и финансирани от програмата, няма как да отговорят на нуждите на пострадалите, на професионалистите, които работят с тях и на компетентните институции. Това ще осигури възможност за по-широк обхват и по-ясно идентифициране на наличните мерки за подкрепа и превенция.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) 11,9% от жените на възраст 18-74 г. в България са преживели физическо и/или сексуално насилие през живота си като възрастни
По последни данни от Министерството на вътрешните работи се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие, регистрирани и записани на Единния европейски номер за спешни повиквания - ЕЕН 112. Само за година случаите на насилие са скочили с 10 процента, сочат данни на Министерството на правосъдието, цитирани от Българския фонд за жените. Според данни на НСИ 11,9% от жените на възраст 18-74 г. са преживели физическо и/или сексуално насилие („поне един от двата вида насилие“) през живота си като възрастни. Общо 20,5% от жените на възраст 18 - 74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор.
Младите жени (на възраст между 18 и 29 г.) са изложени на най-голям риск от насилие от интимен партньор в сравнение с жените от други възрастови групи. Всяка трета жена на възраст 18-29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор - 36,3 на сто, според данни на НСИ.
През 2022 г. според данни от медийни публикации най-малко 26 жени са изгубили живота си от ръката на свои настоящи или бивши партньори или други близки роднини. От началото на 2023 г. най-малко две жени са изгубили живота си. Насилието над жени струва на България над 6,8 милиарда евро всяка година, като общо за Европейския съюз тази цифра е 366 милиарда годишно.
Потърсихме Раева за коментар по повод гласуването в петък, 27 януари, при което настъпи обрат - първоначално Законопроектът на Надежда Йорданова („Демократична България“) беше приет, но при поискано прегласуване от заместник-председателя на парламента Кристиян Вигенин (БСП) не достигнаха два гласа в подкрепа. В рамките на същото заседание за обсъждане беше предложен и законопроектът, внесен от БСП, който предвиждаше увеличаване на кризисните центрове за пострадали и жертви от домашно насилие. До истински дебат и по двата текста обаче така и не се стигна, смята Раева.
“Народните представители имаха шанс с подкрепата на първо четене да покажат позиция, че домашното насилие е сериозен проблем и че ги е грижа за живота на българските жени“, заяви Раева. По думите ѝ вместо това признаване, са се чули потресаващи и срамни изказвания от народни представители от парламентарните групи на „Възраждане“, БСП и ГЕРБ.
„Тези народни представители в нито един момент не коментираха проблема с домашното насилие по същество, нито една от тези парламентарни групи, които изброих. Това беше една близо тричасова дискусия, която отиде в съвсем друга посока – на обвинения към гражданските организации, които бяха наречени "съвременни български еничари, които отварят вратата за прокарване на Истанбулската конвенция” („Възраждане”), през „Ние сме против третия пол“ (Корнелия Нинова), до „Има и други парламенти, ще го говорим пак“ (Любен Дилов, ГЕРБ). Всичко това се каза на фона на току-що излязлата в медиите новина за поредното убийство на млада жена от Варна, чието тяло беше открито в септична яма. Предполагаемият извършител е нейният партньор", посочи Раева.
По думите на експерта това е било една грозна дискусия, която няма нищо общо с темата за домашното насилие. В нея не стана дума за това как могат да се подкрепят жертвите, какви мерки да се вземат, не се коментираха конкретни текстове, които притесняват народните представители. Напротив, чуха се грозни лъжи и манипулативни твърдения по отношение на работата на гражданския сектор, защитата и сигурността на децата, прокарването на “опасни западни идеологии”, посочи Раева.
Тя смята, че тази риторика се използва за всяване на политически страх и РR в хода на една сега започваща предизборна кампания. "Виждали сме го и преди, през 2018-а година, когато дебатът за ратифицирането на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) беше изместен от “заплахи” като прокарване на “джендър идеология”, “трети пол”, “родител 1 и родител 2”. Целта на този тип политическо говорене е да измести фокуса от истински съществуващия проблем – в случая как да предоставим на пострадалите от домашно насилие не само по-добра законова защита, но и превенция и работещи услуги. Тогава БСП казаха, че България няма нужда от международни конвенции и че могат да предложат закон, който да реши проблема с домашното насилие. Обещание, което потъпкаха в петък", заяви още Рая Раева.
По думите ѝ Корнелия Нинова в качеството си на министър на икономика в 47-мото НС всъщност подкрепя Законопроекта за Защита от домашно насилие, тогава внесен за обсъждане от министъра на правосъдието Надежда Йорданова и Министерския съвет. Решението е от заседание на 13 юли 2022 г., взето е с нейна подкрепа и подкрепата на четирима министри от БСП. Протоколът и стенограмата са публично достъпни и това лесно може да се провери, допълни Раева.
"Също е важно да се отбележим, че в Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН на БСП, внесен от г-жа Корнелия Нинова в рамките на 48-ото НС, тя се аргументирате със „стандарта на Съвета на Европа“ за броя центрове за пострадали от насилие - стандарт, наложен от Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция)", посочи експертът.
От Българския фонд за жените работят по темата от години. Имат положително становище за проектозакона на Надежда Йорданова, участвали са и в комисиите в 48-ото Народно събрание, където текстът е бил обсъждан и гласуван. В рамките на тези комисии ЗИД на ЗЗДН беше подкрепен от "Демократична България", "Продължаваме Промяната", ДПС и ГЕРБ. “Добре е да попитаме и депутатите от ГЕРБ как ще обяснят липсата си на подкрепа в пленарната зала в петък“, коментира Раева.
Оттук нататък ние ще гледаме на всички тези народни представители, които гласуваха с 65 гласа "против" и 14 въздържали се, като съучастници чрез бездействието си, невежеството си и нехумаността си в убийството на всяка жена, в побоя над всяка жена и дете, в адския живот на всяка жена и дете в ситуация на домашно насилие, заяви още директорът „Кампании и комуникации“ на Българския фонд за жените.
През 2022 г. това бяха 26 жени, а от началото на тази година вече знаем за поне два случая, завършили фатално, допълни тя.
От Българския фонд за жените изброяват какво всъщност щеше да подобри ЗИД на ЗЗДН:
1. Създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, който ще отговори на нуждата от осигуряване на координация между органите, отговорни за борбата с домашното насилие, като в същото време изработва и осъществява държавните политики за превенция и защита от домашно насилие. Наличието на единен, специализиран и постоянно действащ орган ще спомогне за изграждането на единна политика и ефективното ѝ прилагане от всички заинтересовани страни с цел превенция и борба с домашното насилие в България.
2. Удължаване на срока за подаване на молба за незабавна защита от един на три месеца е в най-добрия интерес именно на жените, които съставляват мнозинството от пострадалите от домашно насилие. По-дългият срок ще е гаранция, че дори при най-тежките случаи, пострадалите ще имат възможност да се обърнат за защита към съда.
3. Създаването на Централен регистър на случаите на домашно насилие, съдържащ цялата информация за случаите на домашно насилие, ще отговори на редица предизвикателства. Липсата на единна национална статистика прави невъзможно формирането на точна преценка за размерите и обхвата на феномена домашно насилие и насилието, основано на пола в страната. Тя възпрепятства разработването, приемането и измерването на ефекта и адекватността на мерките, целящи да отговарят на нуждите на пострадалите, техните семейства и да подкрепят българското общество в справянето с проблема.
4. Удължаване на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие от една на три години. Досегашният едногодишен период е крайно недостатъчен и мерките, предвидени и финансирани от програмата, няма как да отговорят на нуждите на пострадалите, на професионалистите, които работят с тях и на компетентните институции. Това ще осигури възможност за по-широк обхват и по-ясно идентифициране на наличните мерки за подкрепа и превенция.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) 11,9% от жените на възраст 18-74 г. в България са преживели физическо и/или сексуално насилие през живота си като възрастниПо последни данни от Министерството на вътрешните работи се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие, регистрирани и записани на Единния европейски номер за спешни повиквания - ЕЕН 112. Само за година случаите на насилие са скочили с 10 процента, сочат данни на Министерството на правосъдието, цитирани от Българския фонд за жените. Според данни на НСИ 11,9% от жените на възраст 18-74 г. са преживели физическо и/или сексуално насилие („поне един от двата вида насилие“) през живота си като възрастни. Общо 20,5% от жените на възраст 18 - 74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор.
Младите жени (на възраст между 18 и 29 г.) са изложени на най-голям риск от насилие от интимен партньор в сравнение с жените от други възрастови групи. Всяка трета жена на възраст 18-29 г. е била насилвана от настоящ или бивш партньор - 36,3 на сто, според данни на НСИ.
През 2022 г. според данни от медийни публикации най-малко 26 жени са изгубили живота си от ръката на свои настоящи или бивши партньори или други близки роднини. От началото на 2023 г. най-малко две жени са изгубили живота си. Насилието над жени струва на България над 6,8 милиарда евро всяка година, като общо за Европейския съюз тази цифра е 366 милиарда годишно.
