Много уникални неща има, с които врачани се гордеят , че са характерни само за този край. Едно от тях е и бръмбарчето "светломразец", за което се знае, че се среща само в пещерата Леденика и дори е наречено "леденикус". Но се оказва, че въпросното насекомо, се среща и в други пещери. Проучванията са правени преди много години и дори не се знае има ли го още светломразеца по нашите пещери.
На този въпрос ще си отговорят врачански експерти от Природен парк "Врачански балкан", по време на реализиране на свой пилотен проект, наречен Habitats. Основната цел е проучването на четири пещери на територията на Балкана - Леденика, Темната дупка, Серпионовата пещера и Кална мътница. Експертите ще изследват пещерите и техните обитатели, като ще изградят планове за тяхното опазване, поддържане, консервация и развитие. Ако е необходимо ще се ограничи достъпа на хора до отделни галерии.
Така в пещерата Леденика ще се търси бръмбарчето- светломразец, за който се знае, че живее само в тази пещера и в Темната дупка.
Този род бръмбари са от семейство на пещерните бегачи разпространени в някои от пещерите в България. Имат кехлибарено прозрачно тяло, дълго 6-8 мм, покрито с дълги финни чувствителни космици, разказа за "Дарик" експертът от Природен парк "Врачански балкан" Даниела Стоева. Антените са дълги колкото тялото, краката са бегателни, също окосмени. Нямат очи. Тези насекоми не могат да живеят извън пещерата, изнесени навън те умират.
От влиянието на светлината върху тях, идва и името им. Те обитават пещери и подземни пукнатини и каверни в карстовите райони на ПП „Врачански Балкан".
Последните детайлни проучвания на пещерата Леденика, когато за последно е видян подземния обитател, са реализирани при изготвянето на Плана за управление на природен парк „Врачански Балкан"през периода 2006-2007 година. Тези видове бръмбари са особено уязвими по отношение на факторите на околната среда, като влажност и температура, което позволява ползванто им като индикаторни видове. Тоест видове, по чието наличие може да се съди за степента на антропогенно въздействие в дадено пещерно местообитание.
"Непрекъснатото наблюдение на подобни индикаторни видове ни дава ценна информация за състоянието на природата", добави Даниела Стоева.
Новият пилотен проект, който ще стартира в началото на следващата година, ще внесе повече яснота за живота и приспособяването на насекомото от зоната на здрача.
