Децата на убития Илиян Филипов - синът му Костадин и дъщерите му Александра и Николета Филипови, публикуваха емоционални послания към баща си след смъртта му.
Костадин благодари на всички, които подкрепят семейството му, както и на служителите на МВР за работата им по случая.
„Благодаря на всички, които сте до нас в този тежък момент. Благодаря на МВР - от министъра на вътрешните работи до последния служител, който участва в случая, за бързата реакция, професионализма и работата“, написа той.
Той изрази надежда прокуратурата и съдът да продължат работата си със същата отговорност.
„Надявам се прокуратурата и съдът да довършат работата със същата отговорност, професионализъм и решителност, за да излезе истината и законът и справедливостта да възтържествуват.“
Костадин отправи и лично послание към баща си:
„Благодаря ти за всичко, което ми даде, за уроците, примера, силата, характера и ценностите, които ми показа. Ти ме научи да не се отказвам, да се боря и да продължавам напред.“
„За мен битката продължава.“
Той написа още, че семейството ще продължи да пази името и честта на Илиян Филипов.
„Продължаваме да работим за твоето име, за твоята чест и за всичко, което си изградил. Ще пазим постигнатото и ще го надграждаме.“
Едната от дъщерите му, Александра Филипова също разказва за него като за свой пример и човек, на когото се е възхищавала от малка.
„Баща ми беше извънземен. Беше недостижим. От малка съм го имала за най-големия идеал и мечта.“
Тя описва и отношенията им и моментите, които ще останат в спомените ѝ.
„Той ме научи на работа, истина, сигурност. Всяко решение, което взимах, го взимах с мисълта как да го направя горд, щастлив.“
„Ти си моята гордост, Тате.“
Дъщеря му разказва и за готовността му да помага на хората.
„Все помагаше... За него нямаше значение нищо, всички бяха еднакви. Ако чуеше за несправедливост, все се намесваше, приемаше я за своя. И се бореше.“
В края на публикацията си тя пише:
„Яд ме е, че ми е отнет.“
„Яд ме е, че последните му думи към мен бяха „Лека нощ, миличка, до утре““
„Утре дойде. И него го няма.“
„Беше извънземен. Беше недостижим. Вчера разбрах, че беше просто човек.“
„Лети високо, Тате. Време ти е да почиваш. Обичам те. Твоята Сисанка.“
Дъщерята му Николета Филипова също се обърна към баща си с лично послание.
„Благодаря ти. Благодаря ти не само от мое име, а и от името на всички хора, на които някога си помогнал, подал си ръка или си се отзовал, когато са имали нужда.“
„Благодаря ти, че беше такъв човек.“
Николета пише, че малко хора са познавали баща ѝ истински.
„Някои хора не те харесваха, други ти се възхищаваха, но малко хора наистина те познаваха. Малко хора знаеха какъв беше ти всъщност.“
„А ти беше човек, който винаги търсеше справедливост. Човек, който обичаше семейството си и приятелите си истински. Човек, който помагаше на всеки, който имаше нужда, без да очаква нещо в замяна.“
Тя разказва и за влиянието му върху нейния живот.
„За мен ти винаги ще бъдеш моят най-голям пример, моята опора и човекът, който винаги вярваше в мен. Ти беше човекът, който вярваше в мечтите ми дори в моментите, в които аз самата се съмнявах в тях. И правеше всичко възможно да ги превърнеш в реалност.“
„Благодаря ти за начина, по който ме възпита, за всичко, на което ме научи, и за човека, който съм днес. Знам, че голяма част от мен е такава, каквато е, заради теб.“
Николета пише, че ще продължи да носи баща си със себе си.
„Знам, че дори когато вече те няма до мен, ще усещам твоята подкрепа. Ще те нося в себе си — в думите ти, в уроците ти, в начина, по който гледам на света.“
И обещава да продължи напред, следвайки мечтите си.
„Но ще живея така, че да се гордееш с мен. Ще преследвам мечтите си и ще пазя всичко, което ми даде.“
„И когато постигна нещо, за което някога сме мечтали заедно, ще погледна към небето и ще си помисля за теб. Защото ще знам, че част от теб ще бъде с мен завинаги!“
„Обичам те, тате и винаги ще те обичам!“
„Благодаря ти за всичко.“
„Почивай в мир.“
