Няма изненади в резултатите от гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина, сочат данните от предварителното преброяване на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК).
Резултатите са от обработени 1 291 004 бюлетини, съобщи председателят на ЦИК Йован Калаба.
В надпреварата за представител на бошняците в тричленното Президентство води кандидатът на умерената Социалдемократическата партия (СДП) Денис Бечирович, който бе на поста и в последния мандат на институцията. За него са гласували 26,66 процента от гласувалите граждани (общо 198 587 избиратели). На второ място остава кандидатът на националистическата бошняшка Партия на демократичното действие (ПДД) Бакир Изетбегович с 23,72 процента (176 729 гласа). На трето и четвърто място са Семир Ефендич от "Партията за Босна и Херцеговина" с 18,07 на сто от гласовете и Фахрудин Радончич от "Съюза за по-добро бъдеще на Босна и Херцеговина" с 1,50 на сто от гласовете.
На първо място в битката за представител на хърватите в Президентството засега е Дарияна Филипович от националистическата Хърватска демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО на БиХ), която получава 14 процента от гласовете на хърватската общност в Босна (104 293 гласа). На второ място се класира кандидатът на умерената партия Демократичен фронт Славен Ковачевич с 9,13 процента от гласовете (51 284 гласа). На трето място остава независимият кандидат Зденко Лучич с 6,88 процента.
От мюсюлманско-хърватската федерация, където се гласува за хърватски и бошняшки членове на Президентството, са обработени общо 790 383 бюлетини до този момент, като от тях 759 776 са валидни.
За втори мандат като представител на сърбите в Президентството се класира Желка Цвиянович от управляващия в Република Сръбска националистически Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), сочат предварителните резултати на ЦИК. Цвиянович е получила 55,35 процента от гласовете (276 225 гласа). На второ място е Маринко Божович от умерената Сръбска демократическа партия (СДП) с 26,57 на сто от гласовете (132 609 гласа). На трето място остава Небойша Вуканович партията "За справедливост и ред" с 18,06 на сто (90 145 гласа).
Обработените бюлетините, с които се гласува за сръбски представител в Президентството, са 525 201, като от тях 498 979 са обявени за валидни.
При обработени 525 629 бюлетини за президент на Република Сръбска до този момент кандидатът на СНСД Саво Минич излиза победител с 52,13 на сто от гласовете (261 080 гласа). Следва го кандидатът на СДП Бранко Блануша с 41,91 на сто (209 862 гласа).
В държавния парламент най-много депутатски места от квотата на хърватите и бошняците получават кандидатите на ПДД (с 31,50 процента от гласовете), СДП (15,54 процента) и коалицията около ХДО на БиХ (13,11 процента). Парламентарният праг от 3 процента минават още шест партии. Най-много депутати от сръбската общност се очертава да има СНСД (с 40,96 на сто от преброените гласове), "Драшко Станивукович - Движение за сигурна Сръбска" (с 15,08 на сто) и СДП (с 13,20 на сто). Парламентарният праг преминават още пет партии.
Към момента са обработени и 790 216 бюлетини с гласовете за парламент на мюсюлманско-хърватската федерация, като на първо място излиза ПДД с 30,57 процента от гласовете, а на второ е СДП с 15,35. Третото място е за ХДО на БиХ с 13,63 на сто. Парламентарния праг засега преминават още шест партии.
Бюлетините с гласовете за парламент на Република Сръбска, преброени до този момент, са 525 725, като на първо място и тук излиза управляващата към момента СНСД с 38,93 процента от гласовете. На второ място е "Драшко Станивукович - Движение за сигурна Сръбска" с 14,12 процента, а на трето е СДП с 12,27 процента. Още пет партии преминават парламентарния праг.
На изборите днес в Босна и Херцеговина гражданите гласуваха и за парламентите на десетте кантона в рамките на мюсюлманско-хърватската федерация, като водещите партии на босненските мюсюлмани и на босненските хървати отново са на първите места във вота.
Повечето изборни секции в страната затвориха врати в 19 ч. местно време (20 ч. българско), но някои продължават да работят и в момента като компенсация за забавеното начало на изборния ден заради затруднения с нововъведените технологии за биометрична идентификация и сканиране на бюлетините. Очаква се при преброяване и на тези бюлетини да бъдат съобщени актуализираните предварителни резултати от изборите.
Това са първите избори, в които се използват тези технологии, като по данни на ЦИК и неправителствени организации като цяло процесът не е затруднил избирателите.
Избирателната активност към 19 ч. е била 42,02 процента, съобщиха от ЦИК.
Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имаха възможност днес да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди души. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа – сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и представители в кантоналните парламенти.
Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско време) и затвориха в 19 ч. (20 ч. българско време). До по-късно ще работят няколко секции, които не са успели да отворят навреме сутринта.
В цялата страна бяха открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 редовни, а 385 - мобилни. Босненците в чужбина имаха възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави.
За наблюдение на изборите в Босна бяха акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
