Според доклади на украинската армия и британското разузнаване, Русия набира войници в Приднестровието, за да се бият в Украйна. През април украинските сили обявиха, че ще свалят всички руски самолети, които се опитат да използват Приднестровието за атаки срещу украински цели, като близкия пристанищен град Одеса. Украинските опасения са основателни.
Слухове, “денацификация на Молдова” и мистеориозни атаки
В началото на април започнаха да се тиражират слухове за възможността за руски провокации срещу Украйна откъм Приднестровието, въпреки че както приднестровските, така и молдовските власти, се опитаха да ги отхвърлят. Междувременно, отделни събития доведоха до тревога, че Приднестровието може да изиграе известна роля в руските военни планове. Така например, официални лица в Приднестровието поискаха молдовското правителство незабавно да започне преговори за „развод“, а международната общност да признае региона за независима държава. В средата на април промосковският режим в Тираспол започна да говори все по-ясно за необходимостта от борба с „нацизма“ в Молдова, точно езикът, който Кремъл използва за Украйна.
С напредването на военните действия на Русия в Украйна, слуховете за възможна ескалация в Молдова достигнаха и България, не само заради близостта на региона до българските граници, но и поради факта, че там има голямо българско население.
От края на март насам дузина инциденти в Приднестровието подновиха тревогите относно региона. Специално издание на официалния вестник на сепаратистката администрация разпространено онлайн на 30 април - но с дата 2 май, съобщи за “терористични атаки срещу региона по време на майските празници”. В съобщението се твърди за „десетки убити и стотици ранени“, като същевременно са представени исканията на „народа на Приднестровието“ руският президент Владимир Путин да използва силите си в региона. Този вестникарски материал приписва вината за предполагаемите бъдещи атаки на украинските въоръжени сили, подпомагани от НАТО и молдовското правителство. Интересно, но главният редактор на изданието по-късно отрече пускането на такъв брой.
Непосредствено преди излизането на изданието обаче, няколко атаки разтърсиха Приднестровието. Вечерта на 25 април маскирани нападнаха щаба на Министерството на държавната сигурност в Тираспол, главният град на региона, стреляйки по сградата с гранатомети, преди да избягат от местопроизшествието. Ден по-късно, експлозии повредиха две големи радиокули в село Маяк, поддържани от Руската държавна радио и телевизионна компания.
Това, че антените са от 1960-те и е имало планове да бъдат заменени рано или късно, доведе до спекулации, че са избрани умишлено като цел на атаката, за да се сведат до минимум последствията. След още ден, на 27 април, сепаратистките власти разпространиха новини за инцидент около склад за боеприпаси, охраняван от руски военни. По-късно обаче молдовският представител в Съвместната контролна комисия – тристранна командна структура от мироопазващия формат, съставена от представители на Молдова, Русия и приднестровски служители в Тираспол – отхвърли твърденията, като посочи, че изстрелите от атаката са чути в Украйна, на около 2 километра от склада. Фактът, че този инцидент е раздуван от сепаратистките власти, включително с твърдението, че украински дронове са летели над мястото на атаката, предполага опит за изкуствено създаване на конфронтация.
Приднестровието може да се използва за атака върху Одеса
Поредицата от атаки от края на април привлече вниманието заради интензитета и мащаба си, като се има предвид, че като цяло ситуацията в региона е спокойна след приключването на активните военни действия през 1992 г. Контекстът на събитията е проблем на фона на войната в Украйна и непосредствено след като Москва обяви намерението си да завземе южните украински територии – включително съседното черноморско пристанище Одеса – като част от втората фаза от своята операция.
Организацията на атаките, както и начинът на изпълнение, доведоха до извинение за провеждане на политическа пропаганда в Преднестровието в подготовка на общественото мнение да бъде поискана руска въоръжена намеса. Инцидентите предизвикаха мобилизиране на местните служби за сигурност и създаване на контролно-пропускателни пунктове. Всичко това е добро прикритие за всякакви военни движения и мобилизация в Приднестровието. Сякаш да потвърди опасенията, регионът обяви пълна мобилизация на мъжкото население.
Въпреки че външните наблюдатели често омаловажават руското присъствие в Приднестровието и местните военни сили, те не трябва да се пренебрегват. Обединени, без особена мобилизация, могат да достигнат до 10 000 души. Като се имат предвид загубите на руски военен персонал от февруари насам и желанието на Москва да запълни частите си, Приднестровието изглежда привлекателно. Регионът може да се превърне в огнище за мобилизация, като набраните сили се използват или за атака върху Молдова, или за нападение върху Одеска област. Скептиците, които се позовават на по-ранни неуспешни опити на руските военни да атакуват Одеса, пренебрегват факта, че най-обсъжданият провал от първите дни на войната се дължи на отказа на част от руската морска пехота да атакува. Приднестровските сепаратистки власти обаче няма да могат да блокират плановете на руската армия.
“Рускоезичното население е потиснато”
За плановете относно възможностите, които Приднестровието предлага, можем да съдим и по настроенията във висшия ешелон на руската армия. Международната общност отдели много внимание на изявленията на Москва, че фокусира военните си усилия върху Донбас и Югоизточна Украйна. Но руските командири дадоха ясно да се разбере, че усилията са само част от много по-широка кампания. Генерал Рустам Минекаев, временно изпълняващ длъжността командващ силите на Централния военен окръг на Русия, заяви на 23 април, че контролът над Донбас ще даде на Русия „още един път към Приднестровието, където рускоезичното население е потиснато“. Думите на Минекаев категорично подсказват, че руският стремеж към тази територия е все още част от военните планове на Кремъл. Нещо повече - руските медии, като агенцията РИА Новости, отбелязват, че думите на Минекаев представляват първият път, в който високопоставен руски служител говори за Приднестровието като цел на настоящите военни действия и за течащата в момента подготовка за създаването на западен фронт в Украйна.
Криминалните структури в Приднестровието не са доволни от ситуацията
Не на последно място, когато се наблюдават сигналите за възможна ескалация в Приднестровието, не бива да се подценяват криминалните структури, които имат влияние в Тираспол. Офанзивата на Русия в Украйна доведе до намаляване на способността на сенчести фигури в Приднестровието да продължат търговията на черния пазар, който поддържат по линията Украйна-Румъния-Централна Европа.
Една от най-силно засегнатите мрежи, тази на корпорацията “Шериф”, търси начин да заобиколи проблема с намаляването на контрабанда от изток на запад към Румъния. Чрез контрола си върху местните медии и чрез прякото си влияние върху част от приднестровските политици, компанията насърчава подход, който ще отвори маршрути на юг през Молдова, за да замени тези, които досега е използвала на изток откъм Украйна. Има спекулации, че това стои зад новите преговори между официални лица от Приднестровието с официални лица в Кишинев относно възможна сделка.
Тези ходове на “Шериф” също може да са проформа, но допълнително усложняват нестабилната ситуация, тъй като лидерството на Приднестровието е дълбоко свързано с Кремъл, а Русия не подкрепя сключването на отделни споразумения, в които не участва или противоречат на целите й, както е в случая с войната в Украйна.
Ескалация в Приднестровието сама по себе си няма да бъде приета с изненада в ЕС и НАТО. Регионът е отделен от Молдова де факто от дълги години и се очаква лидерите му да се обърнат към Русия за помощ, каквито примери имаме от сходни признати само от Москва територии като Абхазия или Южна Осетия. Друга би била ситуацията, ако напрежението прелее към останалата територия на Молдова. Румъния няма да приеме подобен сценарии, а НАТО е много вероятно да реагира като на заплаха срещу алианса.
Въпреки това, руските медии все по-често обръщат внимание на Приднестровието, Молдова и Румъния, разпространявайки фалшиви новини за движение на военна сила и потискане на рускоезичното население. Въпросът не е дали ще има реална ескалация в региона на Приднестровието - дори създаването на чувство за нестабилност е достатъчно, за да осигури нужното на Русия.
Слухове, “денацификация на Молдова” и мистеориозни атаки
В началото на април започнаха да се тиражират слухове за възможността за руски провокации срещу Украйна откъм Приднестровието, въпреки че както приднестровските, така и молдовските власти, се опитаха да ги отхвърлят. Междувременно, отделни събития доведоха до тревога, че Приднестровието може да изиграе известна роля в руските военни планове. Така например, официални лица в Приднестровието поискаха молдовското правителство незабавно да започне преговори за „развод“, а международната общност да признае региона за независима държава. В средата на април промосковският режим в Тираспол започна да говори все по-ясно за необходимостта от борба с „нацизма“ в Молдова, точно езикът, който Кремъл използва за Украйна.
С напредването на военните действия на Русия в Украйна, слуховете за възможна ескалация в Молдова достигнаха и България, не само заради близостта на региона до българските граници, но и поради факта, че там има голямо българско население.
От края на март насам дузина инциденти в Приднестровието подновиха тревогите относно региона. Специално издание на официалния вестник на сепаратистката администрация разпространено онлайн на 30 април - но с дата 2 май, съобщи за “терористични атаки срещу региона по време на майските празници”. В съобщението се твърди за „десетки убити и стотици ранени“, като същевременно са представени исканията на „народа на Приднестровието“ руският президент Владимир Путин да използва силите си в региона. Този вестникарски материал приписва вината за предполагаемите бъдещи атаки на украинските въоръжени сили, подпомагани от НАТО и молдовското правителство. Интересно, но главният редактор на изданието по-късно отрече пускането на такъв брой.
Непосредствено преди излизането на изданието обаче, няколко атаки разтърсиха Приднестровието. Вечерта на 25 април маскирани нападнаха щаба на Министерството на държавната сигурност в Тираспол, главният град на региона, стреляйки по сградата с гранатомети, преди да избягат от местопроизшествието. Ден по-късно, експлозии повредиха две големи радиокули в село Маяк, поддържани от Руската държавна радио и телевизионна компания.
Това, че антените са от 1960-те и е имало планове да бъдат заменени рано или късно, доведе до спекулации, че са избрани умишлено като цел на атаката, за да се сведат до минимум последствията. След още ден, на 27 април, сепаратистките власти разпространиха новини за инцидент около склад за боеприпаси, охраняван от руски военни. По-късно обаче молдовският представител в Съвместната контролна комисия – тристранна командна структура от мироопазващия формат, съставена от представители на Молдова, Русия и приднестровски служители в Тираспол – отхвърли твърденията, като посочи, че изстрелите от атаката са чути в Украйна, на около 2 километра от склада. Фактът, че този инцидент е раздуван от сепаратистките власти, включително с твърдението, че украински дронове са летели над мястото на атаката, предполага опит за изкуствено създаване на конфронтация.
Приднестровието може да се използва за атака върху Одеса
Поредицата от атаки от края на април привлече вниманието заради интензитета и мащаба си, като се има предвид, че като цяло ситуацията в региона е спокойна след приключването на активните военни действия през 1992 г. Контекстът на събитията е проблем на фона на войната в Украйна и непосредствено след като Москва обяви намерението си да завземе южните украински територии – включително съседното черноморско пристанище Одеса – като част от втората фаза от своята операция.
Организацията на атаките, както и начинът на изпълнение, доведоха до извинение за провеждане на политическа пропаганда в Преднестровието в подготовка на общественото мнение да бъде поискана руска въоръжена намеса. Инцидентите предизвикаха мобилизиране на местните служби за сигурност и създаване на контролно-пропускателни пунктове. Всичко това е добро прикритие за всякакви военни движения и мобилизация в Приднестровието. Сякаш да потвърди опасенията, регионът обяви пълна мобилизация на мъжкото население.
Въпреки че външните наблюдатели често омаловажават руското присъствие в Приднестровието и местните военни сили, те не трябва да се пренебрегват. Обединени, без особена мобилизация, могат да достигнат до 10 000 души. Като се имат предвид загубите на руски военен персонал от февруари насам и желанието на Москва да запълни частите си, Приднестровието изглежда привлекателно. Регионът може да се превърне в огнище за мобилизация, като набраните сили се използват или за атака върху Молдова, или за нападение върху Одеска област. Скептиците, които се позовават на по-ранни неуспешни опити на руските военни да атакуват Одеса, пренебрегват факта, че най-обсъжданият провал от първите дни на войната се дължи на отказа на част от руската морска пехота да атакува. Приднестровските сепаратистки власти обаче няма да могат да блокират плановете на руската армия.
“Рускоезичното население е потиснато”
За плановете относно възможностите, които Приднестровието предлага, можем да съдим и по настроенията във висшия ешелон на руската армия. Международната общност отдели много внимание на изявленията на Москва, че фокусира военните си усилия върху Донбас и Югоизточна Украйна. Но руските командири дадоха ясно да се разбере, че усилията са само част от много по-широка кампания. Генерал Рустам Минекаев, временно изпълняващ длъжността командващ силите на Централния военен окръг на Русия, заяви на 23 април, че контролът над Донбас ще даде на Русия „още един път към Приднестровието, където рускоезичното население е потиснато“. Думите на Минекаев категорично подсказват, че руският стремеж към тази територия е все още част от военните планове на Кремъл. Нещо повече - руските медии, като агенцията РИА Новости, отбелязват, че думите на Минекаев представляват първият път, в който високопоставен руски служител говори за Приднестровието като цел на настоящите военни действия и за течащата в момента подготовка за създаването на западен фронт в Украйна.
Криминалните структури в Приднестровието не са доволни от ситуацията
Не на последно място, когато се наблюдават сигналите за възможна ескалация в Приднестровието, не бива да се подценяват криминалните структури, които имат влияние в Тираспол. Офанзивата на Русия в Украйна доведе до намаляване на способността на сенчести фигури в Приднестровието да продължат търговията на черния пазар, който поддържат по линията Украйна-Румъния-Централна Европа.
Една от най-силно засегнатите мрежи, тази на корпорацията “Шериф”, търси начин да заобиколи проблема с намаляването на контрабанда от изток на запад към Румъния. Чрез контрола си върху местните медии и чрез прякото си влияние върху част от приднестровските политици, компанията насърчава подход, който ще отвори маршрути на юг през Молдова, за да замени тези, които досега е използвала на изток откъм Украйна. Има спекулации, че това стои зад новите преговори между официални лица от Приднестровието с официални лица в Кишинев относно възможна сделка.
Тези ходове на “Шериф” също може да са проформа, но допълнително усложняват нестабилната ситуация, тъй като лидерството на Приднестровието е дълбоко свързано с Кремъл, а Русия не подкрепя сключването на отделни споразумения, в които не участва или противоречат на целите й, както е в случая с войната в Украйна.
Ескалация в Приднестровието сама по себе си няма да бъде приета с изненада в ЕС и НАТО. Регионът е отделен от Молдова де факто от дълги години и се очаква лидерите му да се обърнат към Русия за помощ, каквито примери имаме от сходни признати само от Москва територии като Абхазия или Южна Осетия. Друга би била ситуацията, ако напрежението прелее към останалата територия на Молдова. Румъния няма да приеме подобен сценарии, а НАТО е много вероятно да реагира като на заплаха срещу алианса.
Въпреки това, руските медии все по-често обръщат внимание на Приднестровието, Молдова и Румъния, разпространявайки фалшиви новини за движение на военна сила и потискане на рускоезичното население. Въпросът не е дали ще има реална ескалация в региона на Приднестровието - дори създаването на чувство за нестабилност е достатъчно, за да осигури нужното на Русия.
