Не съм монарх, за да променям конституцията, това могат да го направят само депутатите, каза пред журналисти президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в отговор на въпрос кога югозападната ни съседка ще промени Основния си закон и ще впише българите в него. Държавният глава на Северна Македония говори пред български медии след края на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ).
По-рано президентът Илияна Йотова посрещна ръководителите на делегациите за Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), която се провежда в НДК в София. Форумът отбелязва 30-годишнината от създаването на ПСЮИЕ.
Конституцията може да бъде променяна единствено от депутатите. Депутатите представляват гражданите и гласуват по собствена воля. Те не представляват мен, така че не бих могла да отговарям от тяхно име, посочи още Силяновска. На въпрос дали би насърчила депутатите да приемат конституционните промени, тя отговори, че е професор по конституционно право и дълбоко уважава принципа на разделението на властите.
В ЕС няма единна конституция, но има множество конституционни принципи, отбеляза президентът на Република Северна Македония. Те са част от Договора за Европейския съюз, от Лисабонския договор, от Хартата на основните права и от практиката на съда в Люксембург, добави тя. По думите й те гласят, че ЕС ще уважава националната и културната идентичност на държавите и народите. Освен това ЕС ще уважава достойнството и неприкосновеността на гражданите. Също така ЕС ще уважава конституционните и политическите структури. И още – ЕС ще укрепва споразуменията между държавите членки и съседните държави въз основа на принципа на реципрочността, каза още Силяновска.
Президентът на Северна Македония направи и сравнение между конституциите на България и Република Северна Македония. Силяновска отбеляза, че разпоредби от Конституцията на Северна Македония гласят, че всяко малцинство или общност може да има начално и средно образование на майчин език; може да създава политически партии на етническа основа; може да организира медии, както и културни сдружения.
След което тя цитира българската Конституция, според която политическите партии, основани на етническа или религиозна принадлежност, са забранени. Силяновска цитира и "антидискриминационната клауза" в българската Конституция. В нея се посочва, че в България всички граждани са равни, като едно от основанията за това е и националната принадлежност, каза още президентът на Северна Македония.
Според българския Основен закон не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Отново според българската Конституция всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Президентът на Северна Македония говори на английски пред българските медии, а като причина посочи, че така ще разбере въпросите по-добре.
Когато говорим за двустранния аспект между България и Северна Македония, това, което аз винаги казвам, е, че взаимният интерес на двете държави е да се движим напред по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз, заяви по-рано днес и външният министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски в София.
България очаква от Република Северна Македония да изпълни европейските критерии за членство в Европейския съюз. Това заяви държавният глава Илияна Йотова на среща с президента на Северна Македония Гордана Силяновска – Давкова. Двете разговаряха в рамките на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, чийто домакин беше президентът Йотова.
Държавният глава изтъкна, че РСМ трябва да изпълни подписаното от самата нея френско предложение от 2022 г., което стана общоевропейска позиция за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС.
Илияна Йотова подчерта, че това са европейски критерии за членство, а не български изисквания. За да започне преговори, Скопие трябва да изпълни ангажиментите си, като впише българите в своята Конституция. Президентът Йотова настоя да се спазват правата на македонските българи и да се сложи край на езика на омразата в Северна Македония.
В разговора, в който участваха и българският заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева и външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски, държавният глава постави въпроса за необходимостта от лечение за пострадалата при катастрофа 23-годишна Ива Михайлова. Тя е с отнети документи за самоличност заради разследването, което се води за катастрофата, и няма право да напуска Кочани, а има нужда от лечение в България.
След срещата си с българския президент Илияна Йотова в кулоарите на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска обобщи пред медиите от страната, акредитирани в София, че от разговора е станало ясно, че „не става въпрос само за промените в конституцията, а (България) има и други искания, свързани с протоколите, които произлизат от работата на историческата комисия”.
„Посочихме нашите позиции и особено свързаните с присъдите от (Европейския съд по правата на човека в) Страсбург, защото те се отнасят до всички и всички членки на Съвета на Европа имат съдии в Съда в Страсбург. Изразихме мнение, че трябва по-често да се срещаме и да разговаряме, независимо, че ако останете на собствените си позиции, това няма да произведе нищо”, заяви пред медиите от Северна Македония Силяновска, която все пак оцени срещата си с Йотова като успешна.
След края на Срещата на върха на ПСЮИЕ президентът на Северна Македония повтори пред български медии тезата си, че конституцията на страната, условие за начало на преговорите с ЕС, може да бъде променена само от парламента на страната, а в отговор на въпрос дали би насърчила депутатите да приемат конституционните промени, тя отговори, че е професор по конституционно право и дълбоко уважава принципа на разделението на властите.
