За него животът се мери в стъпки, часове и светлини. Първите две са ежедневието и очакването, третото - мечтите и усещането за свят за слепия звънар на Шипченския храм „Рождество Христово” - Дечко Гърбатулов. 65-годишният шипкалия е на път да остане в историята на храма като най-дългогодишния звънар. До момента няма и друг „колега” в страната, който да го бие по време, прекарано между въжетата и камбаните.
Дечко бие камбаните на Шипка още от дете, макар официално да върши тази работа от 46 години. „Камбанната” му любов отключил 3-сантиметров макет на Цар Колокол - камбаната от площада в Москва, която 20-годишният Дечко си купува през 1965 г., по време на своя визита в Одеса, където посещава очния институт „Филатов” за лечение на очния си проблем.
Междувременно младият мъж, който не бил взет в казарма заради слепотата си, работел като озеленител на парка край храма, след като преди това в продължение на три години пускал лентов магнетофон с исторически разкази на руски и български за бойните действия на Паметника на свободата на връх Шипка.
През юли 1966-а Дечко Гърбатулов поема камбаните на храма в Шипка. Първите учители в звънарството на 19-годишният тогава Дечко стават двама руснаци - Кирил Иванович и Михаил Арефиев - дядо Миша. Именно роденият в Петербург руснак Михаил, Дечко Гърбатулов брои за свой личен учител в звънарството. Когато говори за него прозрачните му и бездънни очи ги греят сълзи.
За времето оттогава Дечко, който и до днес бие на празници и редовно в събота и неделя 17-те шиченски камбани, най-голямата от които тежи близо 12 тона, помни, че било велико и славно. По 40 автобуса дневно с руснаци пристигали на храма, за да се поклонят пред паметта на дедите си и да чуят шипченските камбани. Тонове свещи продавахме, казва за годините назад Дечко.
Първият му хонорар като помощник-звънар бил 20 лева месечно, при положение, че заплата му като озеленител в парка била 52,70 лева. От първия хонорар му удържали сериозните 1,80 лева, а остатъка Дечко превърнали в каси бира и бонбони, за да почерпи за прощъпулника.
Звънарството според шипкалията Гърбатулов е „велика и благословена работа, за която се иска освен слух, усет за хармония, композиция и... сърце. „Не е лесно да биеш толкова много камбани, 11 от които звучат едновременно”, казва той. Само една от тях, която се задвижва с крак, тежи 2 тона. „Трябва да си бърз, гъвкав, а когато имаш партньор се иска и много такт, усет за другия, напасване, да знаеш кога да изтеглиш звука, коя да удариш в ритъм”, ниже технологията в думи звънарят. Нещо, което Дечко постига с колегите си във времето.
Най-дълго бие камбаните на шипка с Иван Духтев - цели 23 години, преди това 20 години ги бил с неговия баща Христо. След тях дълго звънарят нямал помощници, опитвал се да учи различни монаси от Шипченския манастир, но те били доста заети, а това изисквало постоянство, за да се получи хармонията между звънарите. „Хората разбират кога си сам, кога с помощник, кога бия аз, кога бие другарят ми”, разсъждава на глас звънарят.
Сега обаче слепият звънар е щастлив, защото от два месеца е намерил достоен помощник и бъдещ свой заместник в лицето на послушника Кольо. Надява се двамата да се сработят и дълго да радват душите и сърцата на посетители на храма.
В годините назад се изули в звънарството. Заради „крастата си” да бие камбаните десетилетие пътува всеки петък от Пловдив, където работел, до храма в Шипка, за да бие на църковните служби в почивните дни камбаните.
Въпреки почти половината век при камбаните, Дечко не сбъднал една от двете си големи мечти: да посети специализираното училище за звънари край Москва. За целта преди повече от 10 години бизнесмени събират нужните 6000 долара за обучението му там, но стечение на обстоятелствата провалило плановете звънарят да „пие вода от извора”. После събраните пари потрябвали за други нужди на Митрополията и така .. посещението в училището останало за друг живот.
За сметка на това Дечко Гърбатулов е сбъднал другата си звънарска мечта: да бие голямата камбана на софийския храм „Свети Александър Невски”. Камбаната е с 200 кг по-тежка от голямата шипченска. Това се случило на 5 декември 2010 г. Заради изключително студеното време пръстите на ръцете на звънаря замръзнали и не могъл да бие и малките камбани.
За шипченския звънар историята на храма е като Библията: знае я почти наизуст. Може с часове да разказва за първия звънар и уменията му - Николай Черняев, с църковно име дядо Сергий, погребан в Шипка през 1961 г.; за колоритната история на 17-те шипченски камбани, до това как Герман Титов засял край храма зелено дърво или как с „Чайките” развълнувано пристигали големци от СССР и заместници на Бреженв.
С нескрит възторг разказва за историческия 19 август 1901 г., когато до храма на Шипка се транспортира и издига най-голямата шипченска камбана - тежка близо 12 тона. За транспортирането й от железницата в Стара Загора до храма в Шипка се налага да се укрепят близо 40 моста по пътя на камбанния конвой. Стекли се хиляди мъже от долината, за да помагат на специалната огромна метална каруца, с която се превозвала голямата камбана, теглена от 10 чифта най-здрави биволи. Седем дни пътувал конвоят с камбаната до манастира в Шипка и на 19 август е вдигната с корабни въжета и дървени греди на височина 39 метра. При това само за един ден.
Звънарят Дечко знае историята на всяка една от 17-те камбани на храма: 12 от тях, включително и най-голямата, са изработени от 31 т гилзи, събирани по бойните полета на България, след Руско-турската Освободителна война и направени в завода за леене на камбани „Финладски” край Москва. Останалите 5 по думите му били подарени от руския колекционер Оловяшников. Излети в завода край Москва, камбаните пътували дълъг път: с железница до Одеса, после с кораб до Бургас и отново с железница до Стара Загора.
Във времето назад имало един опит на български леяри да дарят камбана на храма, но така и не се получило. Оттогава до днес живеещият в Шипка звънар стриктно следи и дописва историята на шипченските камбани и с право се води неин жив летописец. Дотолкова е заживял с живота на камбаните, че когато от паметник на държавата, храмът става собственост на Българската православна църква и започва да прави венчавки и кръщавки, Дечко Гърбатулов създава празничното биене с поредица от 33 последователни празнични удара. Толкова ударя и на голямата сватба на певеца Веселин Маринов, както и на венчавките на щерките на български известни мъже.
Преди да стигне до камбанарията обаче, звънарят има свой ритуал: помазва се с Божето миро и често моли някой от монасите да му чете специалната молитва за незрящи под номер 447.
Отвъд времето при звъна на камбаните, Дечко реди пъстри китки в двора си, който подрежда сам и се ядосва, ако някой нещо размести в него или му открадне красивия и огромен розов зокум. Когато нощем не го хваща сън, поема по улиците на заспалата Шипка и я обикаля: за ориентир му служат светлините на уличните лампи и звездите.
А пробие ли утрото, отброява с белия си бастун редовните 530 стъпки нагоре и още 120 надясно, за да стигне до храма.
В обратния път към къщи, пресмята наум часовете, в които не е виждал порасналата си дъщеря, избрала за свой дом Париж. „До днес са 5742, но само след 30 часа ще я видя. Ще бъде при мен 86 часа, до следващия път - кой знае след колко години”, реди шипченският звънар, преди да поеме към поредната си църковна служба. В неделя, 111 години след голямото пътуване на голямата шипченска камбана.
