Случаят от Зимбабве е един от най-интригуващите случаи на регистрирани свидетелства на НЛО, защото 62-ма ученика описват по идентичен начин множеството летателни обекти и съществата, които са видели.
Събитието се случило сутринта на 16 септември 1994 година в района на малкото частно основно училище в градчето Рува, Зимбабве. Там се обучавали около 80 деца на местни жители и на работещи в страната чужденци.
Във въпросната сутрин почти всички деца от училището били на двора в голямо междучасие, а целия учителски колектив бил в сградата, където провеждали обсъждане на текущи задачи.
Според свидетелствата на учителите в един момент се чули писъци и викове от към двора и след малко при тях нахълтали десетки развълнувани и уплашени деца.
Разследването на случая описва следната картина:
62 деца са си играели в училищния двор, когато видели три странни обекта в небето, които се приближавали към училището.
Движението им не било праволинейно, а приличало на подскоци в небето – обектите се появявали на дадено място в небето, след което изчезвали и пак се появявали на друго място, като по този начин постепенно, но бързо се приближили на около 100 метра от двора на училището.
Thinkstock/Getty Images
Обектите кацнали на земята, а след това на върха на обекта се появил образ на живо същество.
Децата описват съществото като нисък човек, с тънка шия, глава с големи очи и нещо подобно на дълга черна коса. Съществото извървяло кратко разстояние, ходейки в посока на учениците. Но не стигнало до тях, а спряло и сякаш изчезнало. След това отново го видяли до главния обект. Малко след това обектите се издигнали в небето и изчезнали.
Историята от Рува е добре документирана и внимателно изучавана от различни изследователи.
Психологът от Харвард д-р Джон Мак интервюирал децата и техните учители непосредствено след инцидента, както и 20 години по-късно. Интересното е, че всички деца до едно разказали дословно една и съща случка.
Друг забележителен факт е, че децата рисували онова, което са видели и то отново било изключително сходно.
„Те очевидно разказват историята така, сякаш наистина се е случила. Те вярват в онова, което казват, и няма данни за психоза или делюзия", отбелязва д-р Мак.
Според психолога децата са ментално здрави и няма индикации, че пречупват истината или са неспособни да правят умозаключение относно видяното.
Години по-късно порасналите вече деца преразказват събитията и продължават да твърдят, че са били свидетели на нещо, което не е от този свят и смятат, че всички хора трябва да знаят, че не сме единствените разумни същества.
