"Нашият народ взе историческо решение. Още веднъж показа зрялост и заяви волята си за демократични промени. 25 милиона избиратели са казали "да". Близо един милион и 300 000 повече са избирателите, одобрили конституционните промени на референдума. Те са показател, че народът e готов да направлява съдбините си.
Днешна Турция взе едно историческо решение във връзка с промяната на управленческата система, която е обект на дебат с 200-годишна давност. Това не е просто решение.
Guliver/Getty Images
Това е решение, което говори за нуждата от много сериозна промяна в системата на управление на страната. Заедно с народа ще реализираме тази промяна, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция, след като стана известно, че според неокончателните резултати 51,36% от турските избиратели са гласували с "да" на референдума за промени в конституцията срещу 48,63% гласували с "не".
В неделя, на 7-ия референдум в историята на Турската република от 1923 г. насам, Ердоган спечели най-трудната, но и най-ценната си победа в своята 15-годишна възходяща политическа кариера. Трудна - защото до последния момент, особено в големите метрополии, гласовете "за" и "против" бяха почти наравно и сподвижниците му спечелиха почти на косъм. А най-ценната - защото като президент с големи правомощия, каквито са включени в одобрената вече конституция, той ще удовлетвори стремежа си да остави трайна следа в историята на Турция по подобие на основателя на светската турска република Мустафа Кемал Ататюрк, на когото се позовава, когато критиците го обвиняват, че е диктатор.
Guliver/Getty Images
Одобрените промени на референдума ще разширят правомощията на Ердоган за преминаване на Турция от парламентарна към президентска република. Но това ще стане след две години, след изборите, насрочени за 3 ноември 2019 г., на които ще се избират заедно президент и парламент.
Резултатите от референдума, за които турският вицепремиер Вейси Кайнак заяви, че "гласовете "да" не са толкова много, колкото се е очаквало", породиха разочарование сред застъпниците на референдума.
Въпреки че бяха впрегнали в действие целия пропаганден арсенал от медии, институции и др., въпреки че не разрешиха на опозицията да проведе митинги на открито, Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не успяха да постигнат резултата, на който се надяваха. Те спечелиха референдума, но за пръв път от 15 години насам претърпяха крах, като загубиха голяма част от електората си в четири от петте най-големите провинции на страната - Истанбул, Анкара, Измир, Адана и Анталия, където надделя гласуването с "не".
В чиновническа Анкара, с нейното 5-милионно население, където институциите в повечето случаи са в услуга на управляващата партия, загубата е силно осезаема. Истанбул, с неговото 15-милионно население, където Ердоган традиционно има много симпатизанти още от времето, когато беше кмет на мегаполиса, също даде преднина на гласовете "против" промените. В Измир - крепостта на кемалистите, вотът с "не" надхвърли 60%, въпреки че там отиде да гласува лично премиерът Бинали Йълдъръм. И всичко това при положение, че кметовете на Истанбул, Анкара и Анталия са от ПСР.
Провинция Мармара, егейският и средиземноморски райони,Тракия, също гласуваха с "не", вътрешен Анадол, Черноморският регион и Източен Анадол одобриха референдума, а в кюрдския Югоизточен Анадол надделяха гласовете против конституционните промени.
Guliver/Getty Images
Социологът Бекир Агърдър, директор на агенция Конда, коментира, че референдумът разцепи Турция на три части. Поради малката разлика между "да" и "не" сега ще се разгорят остри дебати, защото очакванията за висока степен на одобрение, които тиражираха някои агенции, не се оправдаха. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия обяви, че ще иска повторно преброяване на до 60% от бюлетините. Опозицията може да инициира предсрочни избори. Вече се заговори за това.
Премиерът Бинали Йълдъръм в Анкара и президентът Ердоган в Истанбул коментираха резултатите от референдума. Но те предпочетоха "да погледнат чашата откъм пълната страна" - изразиха оптимизъм за бъдещето, призоваха към единство и уважение към резултатите. Благодариха на гласоподавателите, които буквално се стекоха пред урните, за високата избирателна активност, която достигна 86%.
С това турският народ за пореден път доказа политическа зрялост и доверие в избирателната система.
Интересно е какви последици ще има неуспехът на референдума в големите градове, където местните управления са на ПСР. Защото подобна ситуация, ако се задълбочи, може да обърка сметките на властимащите да управляват до 2035 г.
Лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу посочи, че конституцията, а също и всякаква промяна в нея, трябва да се извършва с консенсус в обществото. "Но пакетът от промени на референдума не бе одобрен от половината от народа", каза той и подложи на остра критика Централната избирателна комисия заради нарушения в изборния процес в ущърб на опозицията.
Guliver/Getty Images
Резултатите от референдума са сигнал, че Турция ще върви към нова, президентска система на управление, тъй като промените бяха гласувани и от парламента. В предизборните изяви на управляващата ПСР не се коментираха членовете в конституцията, в които ще бъдат направени промени. Предимство бе дадено на посланията, служещи за консолидиране на електората.
Сега предстои двегодишен преходен период до 3 ноември 2019 г., през който Ердоган ще заеме и поста лидер на управляващата ПСР.
