Олигархията в България не може да бъде застигната и разследвана по новоприетия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Тезата е на бившият депутат от десницата д-р Николай Михайлов. Според него законът освен, че не е юридически прецизен, ще бъде прилаган изборно.
В интервю за рубриката „МеждУредие” на Дарик кафе той беше скептичен, че бързо приетият закон ще проработи срещу „силните на деня” в страната. Сергей Станишев ще спечели лидерската битка в БСП, а Георги Първанов ще се оттегли, ще дава знаци за лоялен член на партията – няма да затваря собственото си партийно бъдеще, като ще води окопна война, прогнозира Николай Михайлов. Според него обаче левицата се нуждае от енергичен, същински водач, който би могъл да се сблъска с Бойко Борисов.
„Борисов минава покрай Станишев като хулигана на махалата, който се разминава с отличника по история”, смята бившият депутат. Според д-р Михайлов СДС ще продължат формата на Синята коалиция, защото било късно „за еманципация от Иван Костов”. Силата на Мартин Димитров е в слабостта на СДС и Синята коалиция ще хвърли сили и средства да влезе в следващия парламент, прогнозира още д-р Николай Михайлов.
Стахановски, сталински, как да кръстим тази ударна работа на парламента? Не за първи път българските депутати заседават в нощните часове, но този път май надминаха всичките си норми?
Много държат на този закон, затова работят извънредно. Освен това то е и стил на този парламент, който е деградирал до някакво систематично послушание на основната регламентираща воля на премиера. Той има депутатския си корпус като обслужващ персонал. Това не е било много по-различно и преди, но сега имаме едно все пак, както се изразяваше навремето един руски историк по време на перестройката „мълчаливо болшинство". Те са анонимни тези хора малко или повече, не различаваме лицата им. Има две-три основни фигури, останалите функционират като гласоподаватели от банката, хора, които натискат, гласуват. Това е общо взето картината. И затова парламентът излъчва една особена скука, той е безличен веднъж, второ, е ярко некомпетентен, това без всякакво съмнение.
Качеството пада много.
Качеството пада. Освен това парламентът е специфично място, той е някакъв граждански театър. Там са народните представители, хора, които допуска се със страст да отстояват интересите на тези, които са ги изпратили там, поне на риторично ниво и да имат качествата да се сражават чрез думите. Това обаче там не се случва, защото първо, са излъчени, да кажем така, от нищото, макар да звучи грубо. Това движение на Бойко Борисов беше малко и ли повече стихийно в началото, събра от всички краища на страната хора без политическа биография и те са настаниха там в собствената си парламентарна немощ, която имаме неудоволствието да наблюдаваме.
Стихийно, но стихийно беше и царското движение, но тогава доста по-качествени кадри.
Вярно, но съгласете се това не бяха неспособни хора. Там имаше личности, имаше хора със собствена физиономия, имаше някакъв културен ценз. Тук няма такъв ценз, много е лошо това.
Защо ни впечатлява, когато депутатите работят повече, сякаш не му е това работата на елита в политиката, пратен там тъкмо от нас, избирателите. Отразяваме с патос това, че те до полунощ отразяват.
Вижте отношението на българския народ и на коментиращата публичност към депутатите е особено, то не може и да се излекува. Не може даже бих казал да се рационализира, да се сведе до някакви разумни рамки на обсъждане. Депутатът е обругаван по един неквалифициран начин. В същото време на него тайно му се завижда като на привилегировано лице. И това е илюзията.
Вие бяхте депутат.
Знам какво е. Да бъдеш депутат е огромна травматична скука, да знаете. Защото основното време е на тази твърда банка. И има едно естествено движение залата да бъде напусната, защото повечето хора нямат в сферата на непосредствения си интерес или даже компетентност, това е основното, обсъжданите закони. Какво разбира един човек, който няма юридическа квалификация от тънкостите на този закон, който е гласуван нощес?
За конфискацията.
Нищо не разбира, а трябва да стои там часове.
И да натиска копчето.
Знаете ли какъв ужас е това? Това е нещо като процедурата „китайска капка" върху плешиво теме. Мъка.
Да, но някои плащат все още и твърди се, че са много, за да попаднат в тази редица.
Това е извън парламентарната зала, това са така да се каже въздействия на терен, възможности, които се изследват на тайно.
Ударно работят тези дни и в МВР, съда, арести на митничари, присъди. Разбързахме се за пред гостите от Европа, които чакаме да ни разпишат някакви оценки в този пореден евродоклад през юли. Всичко ли ни е така фасадно в опита да си свършим работата?
Специално за този закон има външна директива. Не от вчера, той се подготвяше още от министър Попова, която веднъж не успя да го проведе през парламента, знаем това и сега господин Борисов вдигна извънредно много залога. Вчера при обсъжданията каза той патетично в негов стил оставките на Министерския съвет са били в джоба, ако този закон не е бил приет, правителството пада доброволно. Очевидно тази работа се движи под натиск. Въпросът е, че очевидно няма юридическа прецизност в това, което се предлага, защото има тънки места, дяволът е в детайла...
Тепърва ще му четем между редовете на този закон.
Аз си мисля наистина, че този закон, вероятно ще бъде лошо попарен в КС веднъж, втори път и да мине ще бъде изборно прилаган, в съществени моменти няма да бъде прилаган, защото тази консолидирана олигархия, която стои над закона в статут на недосегаем, не може да бъде застигната от някакви смешни параграфи. Как си представяте вие знаменитите имена на българския преход, новата плутокрация, богатите, да бъдат изследвани за произход на имуществото. Аз се сражавах, ако ми бъде позволено това, да попитам през законодателството от къде големите колекционери имат смело да кажа несметните си, извънредно скъпите си колекции, от къде са ги взели, дали те са незаконно придобити или са законно придобити. По духа на този закон те трябва да бъдат обсъждани отново. Как ще стане това моля ви се? Ще питат Васил Божков отде ги има? Че неговите неща обиколиха Европа, защото бяха понесени от ментори на публичното мнение, обсъждани, това е елитът. Тази работа е утопична, че някой от тези хора ще бъде свлечен на равнището на простосмъртните, за да бъде обсъждан от закона, няма да стане това.
Няма да проработи също като закона „Петканов"?
Е как ще вземат на когото и да било нещо, придобито преди десет години и пръснато...
Чисто юридически дори от опозицията изтъкнаха такива аргументи.
Последна дума, вижте един закон може да работи, ако освен статута му на концепция, разписана в текст, той има и статут на воля да бъде прилаган. Това обаче в България не съществува. Това знаем много добре. По какви причини не съществува също бих казал. По причина на това, че всички са свързани в плътен братовчедски кръг. Тези поне, които са силни на деня, са свързани.
Към друга идея на седмицата бърза скачам. Идеята за местенето на министерства, агенции, отделни дейности извън София. Мислите ли, че нещо реално, обосновано стои зад тази идея или просто отвличаме вниманието?
Има един особен стил. Тъй като премиерът е емоционален човек и гони ефекта, той е импровизатор, реагира ад хок, иска да порази въображението на тези, които го слушат, това е в кръвта му на популистки лидер, той се изхвърля, както казват, и подир това дава ход назад.
Тоест той тества?
Не тества, защото това не е промислено поведение, а това самохвалство на място. Бил е в Пловдив и е казал: тук, Пловдив е велик град, ето какво стана това, дойде патриархът, какъв великолепен митрополит има тук, стара столица и така прекарах и аз, с толкова уважение около мен, тук ще направим втора столица, защото и без друго пловдивчанина иска да бъде столица и сега ще преместим разни министерства. И се обадиха хора да казват вече, че това е много утопично. НАП не може да бъде там, казва Дянков, ако не се лъжа. И прочие, и прочие. Тази работа също няма да стане. Ще хвърлят някоя агенция, която ще се измъчи в своето чиновничество да пътува всеки ден по час и половина, докато цялата идея се разпадне и забрави.
Стигнахме вече и в проекцията си до битовизми - къде ще бъдат настанени в градини децата на тези преместени семейства на чиновници. Едно е сигурно обаче - че малцина ще бъдат онези, които биха поискали примерно ведомство да отиде във Видин, Монтана или сериозно закъсал район, кодето има нужда от оживление.
По-скоро програма именно за оживление на един район, да има поминък там и прочие. Това е сложната управленска задача. Да хвърлиш някакви бюрократи на място, там, а да не бъдат тук, не е голяма работа.
Как Ви се виждат политическите събития две седмици преди левицата да реши лидерската си битка, от една страна, година преди следващите избори, на фона на твърденията, че ГЕРБ няма алтернатива и според мнозина концепцията върви към втори мандат.
Ами не се вижда такава алтернатива, вярно е. Станишев не е алтернатива на Борисов. Вероятно ще спечели битката си с Първанов, по всичко личи, господин Шулц е тук, за да му даде мощно рамо, каквото и се опита да направи вчера. Във всеки случай няма да бламират своя престижен евросоциалист тук, като му отнемат короната на място. Ще продължи да бъде лидер на БСП.
А Първанов?
Първанов ще се оттегли, ще дава знаци на лоялен член на партията и на достойно понесъл загубата. Няма да затваря собственото си партийно бъдеще, защото има хора зад него и лично честолюбие за осъществяване. Той ще води тази окопна война. Защото Станишев се преживява като лидер, но не е. Той няма сили, няма страст и е строго погледнато беляза БСП. БСП се нуждае от пасионарен, енергичен, същински водач, който би могъл да се сблъска с Бойко Борисов. Бойко Борисов си почива в този мач, няма никакъв проблем.
Той каза, че се забавлява от всичко, като гледа.
Е, как няма да се забавлява? И ние се забавляваме дори. Какво представлява като чисто телесна съпоставка даже това сражение? Борисов минава покрай Станишев като хулигана на махалата, който се разминава с отличника по история. Нищо няма, смешна работа.
Тъжна ли е обаче работата в старата десница?
Старата десница.
Провален проект ли е вече Синята коалиция, след дни трябва и СДС да вземат решение да продължат ли.
Ще вземат решение да продължат, защото са в невъзможност да изберат друго, късно е за еманципация от Иван Костов. Иван Костов е изклюючително опитен манипулатор, той създаде тази синя коалиция, за да укрие собствения си провал на лидер на ДСБ, това беше единствената му възможност да оцелее, успя с помощта на Мартин Димитров, който изигра ролята на троянски кон. Това е банално да се каже, но е вярно. Сега силата на Мартин Димитров е в слабостта на СДС, СДС не може да намери сили за еманципация, следователно тя не може да си спести Мартин Димитров като лидер. Ще остане, защото той е съюзникът на Костов в тази партия. Някакъв остатъчен елит ще се събира от двете партии, за да опита да прескача изборната бариера, което най-вероятно и ще стане с повече усилия и задкулисна работа. Като казвам задкулисна работа, добавям, че няма да се пестят никакви средства и няма да има придирчивост за тях, всичко ще бъде хвърлено.
За да влязат в следващия парламент?
За да влязат в парламента. Нещо, което е потребно на Костов като финална възможност вероятно, преди да се оттегли. Но няма да се оттегли преди това и СДС няма да се еманципира, ще останат в тази форма. Могат и да не влязат в парламента, защото госпожа Кунева не е за подценяване като призив към десния електорат.
Казват, че тя дърпа значителна част от структурите.
Да. Има изтичане в тази посока, не знам дали е масово, съмнявам се, защото традиционната десница е консервативна в политическото си мислене и удържа някакви определящи митове като догматика, като нещо, което не може да се обсъжда.
Говорите като външен наблюдател за политиката. Това означава ли, че не Ви се връща в нея?
Вероятно има оферти към Вас?
За кой ли няма оферти.
Нови проекти постоянно се появяват, до изборите ще има.
Не, аз съм безкрайно уморен от това, което преживях и което си нанесох. Никой не ми е виновен, всичко това протече доброволно и разочарованията ми са преди всичко разочарования от собственото ми участие в процеса. Във всеки случай веднъж се опитва, резултатът е налице. Аз бих го нарекъл провал, с уговорки, че от този опит е извлечен наистина опит, който бих нарекъл даже безценен, защото мен ме интересува човекът и какво прави той в различни ситуации. Можах да видя какво прави човекът в тези ситуации по наблюдение и самонаблюдение.
