Университетски преподаватели, историци, филолози и писатели се обявиха против идеята за въвеждане на един учебник по история и цивилизации, български език и литература и география и икономика. На пресконференция в Националния пресклуб на БТА те предупредиха, че подобна промяна може да ограничи свободата на преподаване и да наложи един-единствен прочит на историята, литературата и света.
Срещата беше организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея участваха преподаватели от СУ и Българската академия на науките, както и писателят Захари Карабашлиев. Според тях наличието на различни учебници дава възможност на учителите да избират най-подходящите материали за своите ученици, без да се отклоняват от общата учебна програма.
Защо учените възразяват?
Повод за реакцията е изказване на министър-председателя Румен Радев от 15 септември тази година, свързано с намерението за въвеждане на един учебник по трите предмета. В отговор преподаватели от три факултета на Софийския университет — Историческия, Факултета по славянски филологии и Геолого-географския — са започнали инициатива с отворени писма, към която са се присъединили и учени от други университети и БАН.
Деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова подчерта, че според преподавателите проблемите в образованието не се дължат на това, че по един предмет има повече от един учебник. Тя призова премиерът да преразгледа намерението за въвеждане на единен учебник по история.
„Практиката за единен учебник по история се прилага най-вече в страни с недемократични политически системи, като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и други“, заяви проф. Маркова.
По думите ѝ в повечето европейски държави се прилага модел, при който учителите избират между няколко одобрени учебника. Във Франция водещите издателства са шест, в Испания големите издателства са четири, а в Италия няма централизирано одобряване на училищните помагала. В Полша пък се прилага политика на контролиран плурализъм, при която на пазара има поне три-четири одобрени учебника.
Акад. проф. д-р Иван Илчев изрази още по-категорична позиция: „Въвеждането на един-единствен учебник ще е първата стъпка към диктатурата“.
Един учебник по литература — една гледна точка?
Особено остри бяха възраженията срещу идеята за един учебник по български език и литература. Деканът на Факултета по славянски филологии на СУ проф. Амелия Личева прочете отворено писмо, подкрепено от преподаватели и писатели.
Според нея от години се обсъжда необходимостта от промяна в начина, по който литературата се преподава в училище, но въвеждането на един учебник не е правилната посока.
В писмото се посочва, че единният учебник би ограничил възможността учениците да се запознават с различни интерпретации на литературните произведения. Според авторите му това би подкопало и доверието към учителите, които познават нивото, интересите и потребностите на своите класове.
„Един учебник по литература е силно ограничаване на правото да израснеш като гражданин и налагане на една остаряла доктрина на единомислието, на забранената и позволената литература, на клишираните модели и интерпретации“, заяви проф. Личева.
Тя обърна внимание и на факта, че в момента българският език и литературата се преподават като един учебен предмет, но по отделни учебни програми. Според нея преминаването към един учебник би било крачка назад към модел, характерен за недемократични общества.
Какво показва опитът на другите държави?
Писателят Захари Карабашлиев също се обяви против предложението, като посочи примери от Русия, Китай, Виетнам и Гърция.
По думите му в Русия от 2023 г. историята се изучава по един държавен учебник, а се предвижда и преминаване към единни учебници по руски език и литература и по география. В Китай единни за цялата страна са учебниците по китайски език, история и политическо възпитание, а във Виетнам от тази учебна година е въведен един учебник по всички предмети.
Карабашлиев посочи Гърция като пример за европейска държава, която е използвала модел с един учебник по съответните дисциплини, но според него тази практика се променя заради незадоволителни резултати.
Той постави и два основни въпроса, на които според него трябва да отговаря всяка образователна реформа: Какво налага тя точно сега и какви данни показват, че ще реши конкретен проблем?
Единна програма, но не непременно един учебник
Проф. д-р Веселин Янчев също коментира, че идеята за един учебник може да доведе до налагане на унифицирана представа за България и света.
Доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ обясни, че учебниците могат да бъдат два, пет или десет, но в рамките на един клас учениците работят по един избран учебник. Всички те се изготвят по обща учебна програма, която определя задължителните теми и съдържание.
Срещу въвеждането на единен учебник по география и икономика също е изпратено писмо. То е от проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ, и други преподаватели.
Какво следва?
Участниците в пресконференцията настояват предложението да бъде преразгледано и да се проведе по-широк разговор за бъдещето на училищното образование. Основното им възражение е, че единната учебна програма не означава непременно един-единствен учебник, а възможността за избор позволява на учителите да използват различни подходи, без да се променят образователните изисквания.
Според преподавателите въпросът не е просто колко учебника трябва да има по даден предмет, а какъв тип образование искаме — такова, което насърчава критичното мислене и различните гледни точки, или такова, което разчита на един предварително зададен прочит.
Дебатът остава отворен, но учените са категорични, че промяна с подобен мащаб трябва да бъде обоснована с ясни аргументи и данни, а не да се налага без достатъчно обществено и професионално обсъждане.
