От 1 януари 2023 г. родителите ще могат да ползват болничен за гледане на здрави деца до 12-годишна възраст, поставени под карантина. Това решиха депутатите окончателно с гласуваните в едно пленарно заседание на първо и второ четене изменения в Закона за здравето.
На първо четене депутатите гласуваха промените с 216 гласа "за" и един против. Вносители на законопроекта за изменения в Закона за здравето са д-р Силви Кирилов ("Има такъв народ") и група народни представители, сред които и депутати от "Продължаваме Промяната".
Д-р Антон Тонев ("Продължаваме Промяната"), който е сред вносителите, предложи измененията, приети на първо четене, да бъдат гласувани и на второ четене в рамките на днешното пленарно заседание. Д-р Тонев посочи, че между първо и второ четене не са били направени съществени промени. Той поясни, че има едно единствено техническо предложение относно датата на влизане в сила на законопроекта.
В хода на разискванията д-р Силви Кирилов направи редакционната поправка именно за датата на влизане в сила на законопректа - вместо 1 юли 2022 г., каквото бе първоначалното предложение - 1 януари 2023 г. Д-р Кирилов посочи, че прави редакционната поправка във връзка с постъпили становища на Министерството на финансите и на Националния осигурителен институт за липса на осигурени средства в актуализацията на бюджета.
Обявиха какви мерки предвижда новият COVID план
Законопроектът цели да запълни съществуващата законодателна празнота в Закона за здравето, съответно в Кодекса на труда и Кодекса на социалното осигуряване, по отношение на временната неработоспособност за гледане на здраво дете, поставено под карантина. Вносителите отбелязват, че според законодателството „детско заведение“ се отнася към деца до 7-годишна възраст. Така в обхвата не попадат училищата, което създава невъзможност за родителите на деца до 12-годишна възраст да ползват болничен за здрави деца, поставени под карантина. Вносителите обясняват, че според Закона за закрила на детето до 12-годишна възраст децата не могат да бъдат оставяни под надзор. Затова се предлага в допълнителните разпоредби за Закона за здравето да се включат и училищата.
В хода на дискусията се чуха предложения за увеличаване обхвата на децата до 14-годишна възраст, както и за изменение на срока за влизане в сила на законопроекта, които не бяха приети.
COVID картата на България се оцветява в жълто: Заболеваемостта расте
Д-р Силви Кирилов обясни, че с промените се дава правна възможност, която не е задължително да бъде използвана. Той обясни, че няма българско семейство, което да не се засяга от въпросната промяна. Тоест ние даваме една възможност на тези семейства да бъде облекчено тяхното ежедневие, обясни депутатът. С това действие спестяваме процедура по промени на три закона, спестяваме значително време за решаване на този проблем, каза той.
Д-р Хасан Адемов от ПГ ДПС отбеляза, че с предложения законопроект вносителите твърдят, че се натоварва бюджетът на НОИ с допълнителните 12,8 млн.лв. Адемов припомни, че карантината трае седем дни, от които първите три се поемат от работодателя и също постави въпроса за възрастта на децата.
Георги Михайлов от ПГ "БСП за България" заяви, че тази граница, която е сложил законодателят, 12 години, е релевантната граница. По думите му това е възрастта, до която едно дете, не следва да бъде оставено без контрол.
От ПГ ГЕРБ-СДС възразиха, че с промените в сроковете на влизане в сила на законопроекта, той на практика се обезсмисля. Красимир Събев (ГЕРБ-СДС) попита защо не се дава възможност на децата до 14 години да получават тази закрила от държавата. Той направи редакционно предложение за включване в обхвата на закона на 14-годишните, но предложението му не бе прието. Проф. Асен Балтов (ГЕРБ-СДС) направи редакционна поправка, законопроектът да влезе в сила от 15 септември 2022 г., но предложението му също не бе прието.
В отрицателен вот Христо Гаджев обяви, че това е един безсмислен законопроект, който няма да помогне сега със започването на поредната COVID вълна. Приехме един безсмислен законопроект, с безсмислени срокове, коментира той.
На първо четене депутатите гласуваха промените с 216 гласа "за" и един против. Вносители на законопроекта за изменения в Закона за здравето са д-р Силви Кирилов ("Има такъв народ") и група народни представители, сред които и депутати от "Продължаваме Промяната".
Д-р Антон Тонев ("Продължаваме Промяната"), който е сред вносителите, предложи измененията, приети на първо четене, да бъдат гласувани и на второ четене в рамките на днешното пленарно заседание. Д-р Тонев посочи, че между първо и второ четене не са били направени съществени промени. Той поясни, че има едно единствено техническо предложение относно датата на влизане в сила на законопроекта.
В хода на разискванията д-р Силви Кирилов направи редакционната поправка именно за датата на влизане в сила на законопректа - вместо 1 юли 2022 г., каквото бе първоначалното предложение - 1 януари 2023 г. Д-р Кирилов посочи, че прави редакционната поправка във връзка с постъпили становища на Министерството на финансите и на Националния осигурителен институт за липса на осигурени средства в актуализацията на бюджета.
Обявиха какви мерки предвижда новият COVID план
Законопроектът цели да запълни съществуващата законодателна празнота в Закона за здравето, съответно в Кодекса на труда и Кодекса на социалното осигуряване, по отношение на временната неработоспособност за гледане на здраво дете, поставено под карантина. Вносителите отбелязват, че според законодателството „детско заведение“ се отнася към деца до 7-годишна възраст. Така в обхвата не попадат училищата, което създава невъзможност за родителите на деца до 12-годишна възраст да ползват болничен за здрави деца, поставени под карантина. Вносителите обясняват, че според Закона за закрила на детето до 12-годишна възраст децата не могат да бъдат оставяни под надзор. Затова се предлага в допълнителните разпоредби за Закона за здравето да се включат и училищата.
В хода на дискусията се чуха предложения за увеличаване обхвата на децата до 14-годишна възраст, както и за изменение на срока за влизане в сила на законопроекта, които не бяха приети.
COVID картата на България се оцветява в жълто: Заболеваемостта расте
Д-р Силви Кирилов обясни, че с промените се дава правна възможност, която не е задължително да бъде използвана. Той обясни, че няма българско семейство, което да не се засяга от въпросната промяна. Тоест ние даваме една възможност на тези семейства да бъде облекчено тяхното ежедневие, обясни депутатът. С това действие спестяваме процедура по промени на три закона, спестяваме значително време за решаване на този проблем, каза той.
Д-р Хасан Адемов от ПГ ДПС отбеляза, че с предложения законопроект вносителите твърдят, че се натоварва бюджетът на НОИ с допълнителните 12,8 млн.лв. Адемов припомни, че карантината трае седем дни, от които първите три се поемат от работодателя и също постави въпроса за възрастта на децата.
Георги Михайлов от ПГ "БСП за България" заяви, че тази граница, която е сложил законодателят, 12 години, е релевантната граница. По думите му това е възрастта, до която едно дете, не следва да бъде оставено без контрол.
От ПГ ГЕРБ-СДС възразиха, че с промените в сроковете на влизане в сила на законопроекта, той на практика се обезсмисля. Красимир Събев (ГЕРБ-СДС) попита защо не се дава възможност на децата до 14 години да получават тази закрила от държавата. Той направи редакционно предложение за включване в обхвата на закона на 14-годишните, но предложението му не бе прието. Проф. Асен Балтов (ГЕРБ-СДС) направи редакционна поправка, законопроектът да влезе в сила от 15 септември 2022 г., но предложението му също не бе прието.
В отрицателен вот Христо Гаджев обяви, че това е един безсмислен законопроект, който няма да помогне сега със започването на поредната COVID вълна. Приехме един безсмислен законопроект, с безсмислени срокове, коментира той.
