В България доста емоционално възприемаме бежанската вълна. А нея я има отдавна. Смятам, че трябва да спрем „Ислямска държава”. Това заяви журналистът Елена Йончева пред Нова телевизия, след като самата тя попадна в списъка с лица със забрана да влизат в Украйна.
„В Украйна истинската присъда за мен беше по време на снимките. В Мариупол и Славянск хората отказваха да говорят с нас, защото казваха, че ние не представяме истината. Страшно е един журналист да чуе това”, сподели Йончева.
Украйна забрани на Елена Йончева и Магдалена Ташева да влизат в страната
Журналистката разказа, че има един случай в кариерата си, който може да нарече отвличане. Това се случило на 9 април 2003 г., когато в Ирак бутнаха статуята на диктатора Саддам Хюсени.
Пред камерите на „Комбина” тя описа кошмарния момент в живота си така: „Това се случи няколко часа преди да бутнат статуята на Саддам. Този ден бях заедно с двама португалски колеги. Обикновено работя сама, но този път бях с тях. А същия ден не се случваше нищо. Опитните журналисти, които работят в невралгични точки, ще ви кажат, че тишината е най-лоша. Значи нещо се готви. И ние, всичките журналисти, които бяхме в този хотел, се събрахме - кой по двойки, кой по тройки - никой не работеше сам. Инстинкт за самооцеляване. И аз тръгнах с двамата португалски колеги, а във втората кола беше операторът португалец. По едно време по колата почна да се стреля, спукаха ни гумите. Шофьорът естествено веднага избяга. И пак той обаче съобщи, че сме отвлечени. Измъкнаха ни на земята и почнаха да ни бият. Мен лично ме удряха с приклад на пушка. След това ни влачиха по улиците”, разказа журналистката.
„Единият терорист бе взел моята камера и тя снимаше, без той да подозира, че е включена. Добре, че аз бях с бронирана жилетка, но оператора на португалците бе жестоко пребит, имаше и хематоми”, спомни си още Йончева.
„Спаси ме един иракчанин. След като ни влачиха и биха, ни вкараха в една малка стая. И чувахме как в съседното помещение се води дискусия какво да ни правят - да ни убият или първо да ни поизмъчват. И изведнъж се отвори вратата и един човек ми каза с усмивка: „Ама вие сте от България, това са най-хубавите години от живота ми”. И сред един час изведе мен, аз взех и двамата колеги португалци и така се спасихме”, сподели за ужаса журналистката.
