- Калин Каменов: Ако искаш да промениш нещо – първо трябва да започнеш от себе си
- Калин Каменов: Ако искаш да промениш нещо – първо трябва да започнеш от себе си
- Слушаме много за младежката безработица и за различните програми, насочени към нейното намаляване - има ли реален успех, или се задоволяваме само с добри намерения?
- Има реален успех и факта, че тази година за първи път бележим тенденция за нейното намаляване е един от показателите, че има един макар и минимален резултат.
Истината е, че мерките, които създава държавата и оперативните програми трябва да бъдат мобилни. Това е един от проблемите, заради които има до голяма степен неразпознаване на част от мерките, които се създават за младите хора. Често пъти ние като институции казваме „Да, имаме кампания за информиране на младите хора, качи ли сме информация на някой сайт, или пък сме платили на някоя телевизия, която да върти клиповете ни", но това разбира се е крайно недостатъчно. Много е лесно това. Истината е, че мерките трябва да са достъпни за самите млади хора.
Те трябва да бъдат информирани на място. Не само в големия град, а и в малките населени места. Без такива информационни срещи при които да се обяснява на младите хора как могат да се реализират нишо няма да постигнем.
Това, което много млади хора споделят с мен при пътуванията ми в страната е, че те не биха дали пари за път за да отидат да се информират в големия град и да потърсят консултация. А тази консултация не е един ден, не се учи за един ден как се пише проект. Затова смятам, че след като има проблем с много млади хора, които не учат, не работят - трябва да направим кака, че ние да отидем при тях.
И да им обясним какво можем да направим за тях. Иначе ще продължаваме да отчитаме все по-голям процент млади хора, които напускат, страната, които не работят, които са апатични.
Затова в момента сме пред подписване на споразумение между всички онези министерства, които имат ангажименти към младите хора и със Националното сдружение на общините в Република България. В споразумението ще бъдат упоменати конкретните ангажименти на всички, без да си прехвърляме горещия картоф „проблеми на млади хора". Да направим така, че да ходим заедно при младите хора с конкретни ангажименти и да им помогнем да реализират идеите си. Трябва индивидуално конкретна работа с всеки един - на място, на терен.
- Бяхте много активен около проекто-закона за доброволчеството, до къде стигна работата по него? Познавам младежи от Враца, които много искат този закон да стане факт.
- Ще бъда един от най-щастливите млади хора в страната, ако той се случи, защото водя кампания за това от близо 2 години. Аз съм един от инициаторите му и водя работната група, който подготвя последните текстове по него. До колкото знам след парламентарната ваканция той трябва да влезе на първо четене. Искрено се надявам още тази есен да имаме Закон за доброволчеството. Този закон ще дава права. 90 % от алинеите в него ще казват „дава право, защитава доброволеца..." Така, че това е мотивиращ закон, не ограничаващ.
- Конкретно за Враца - какво липсва на младите хора тук и какво трябва да си извоюват?
- Не може да бъден даден отговор с една дума. На първо място - надежда им трябва. Според мен са обезверени и отчаяни, че във Враца успехът е невъзможен. Но успехът е възможен! Има толкова много млади врачани, които са успели. Смятам, че повечето от нас, които са постигнали нещо в живота си, трябва да се връщат в града си за да дават стимул и на други млади хора да се развиват...
На младите хора във Враца им трябват места, където да спортуват, където да се забавляват - това споделят при срещите си с мен. На младите хора във Враца им трябват и места, където да работят. Много от тези, с които съм разговарял, споделят още, че биха останали тук, ако има къде да продължат образованието си...
- Занимавате се с младежки политики, а със спорт? Спортувате ли и имате ли наблюдения върху спорта във Враца?
- От дете се занимавам с баскетбол, всъщност запалих се по него от Враца в Механото и продължавам и до ден днешен. Футболен фен съм от дете, на този стадион съм израсъл. Не ми е приятно, че любимият ми отбор е във „В" група.
Но за да се развиват спортове трябва да има условия. За съжаление виждаме, че нещата тук не вървят много добре и трябва да работим усърдно и изпълнителната, и местната власт така, че спортът във Враца да се развива, а не просто да го има. А това става, когато има добри проекти, добри идеи и най-вече визия за това как трябва да се развива спортът. Ако искаш да имаш свои таланти, свои спортисти - ти трябва да ги създаваш. А за да ги създаваш трябва да направиш условията това да се случва. Аз самият ще дам пример много скоро с това как вместо да казваме какво не ни харесва - да го променяме.
Да се събираме заедно, с екип от хора и да го правим сами... Аз така съм свикнал през годините и съм го правил много често. Когато няма средства, няма бюджет събирам екип от ентусиасти, приятели, познати и го правим заедно. Докато не направим така, че да има колкото се може повече места за спортуване на местата където живеем. Аз съм от хората, които смятат, че когато искаш да промениш нещо - първо трябва да започнеш от себе си, да даваш пример и тогава да търсиш кусури и обяснения от всички останали.
- Роден сте във Враца, но сте излезли рано от тук. Защо решихте да се върнете сега?
- Защото обичам града си и смятам, че освен емоционалната обвързаност с града си, се чувствам длъжен да бъда полезен там където виждам, че има проблем. Виждам, че моя град не се развива достатъчно добре. Виждам, че хората в града ни са отчаяни, демотивирани, не вярват, че във Враца може да се случи нещо позитивно, аз пък вярвам. И точно поради това, че вярвам и мога да постигам резултати на трудни места - аз си поставям амбициозната задача да се върна във Враца и да помагам на града си.
Смятам, че мога да го направя, имам достатъчно сили и хора, които ме подкрепят за да направим така, че малко по малко града ни да се подобрява...
Считам, че имам силите и възможностите ,въпросът е да получа необходимата подкрепа. Ако това се случи - ще направя всичко възможно повече хора във Враца да се гордеят, че са врачани.
- Като млад татко как съчетавате политиката и семейството? /бел.ред. К.Каменов има 8-месечна дъщеря/
- За съжаление трудно. Не ми остава достатъчно време за семейството ми, но в крайна сметка ангажиментите, които съм поел смятам, че трябва да се изпълняват стриктно. За съжаление това е за сметка на семейството ми. Но в годините през които съм правил реформи в социалната сфера смятам, че са довели до резултати, които продължават да се изпълняват. Така смятам, че ще бъде и в сферата на младежките политики. Защо да не е така и когато се върна във Враца - семейството ми да се гордее, че съм се върнал тук и съм направил това, което смятам за важно.
