Със свое решение по ВНОХД 296/2018 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново измени присъда на Окръжен съд – Ловеч по дело за грабеж с убийство в с. Български извор, като увеличи наложените на подсъдимите наказания.
Със своя присъда от 27.04.2018 г. по НОХД 74/2018 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Радко Д. Б. от гр. Златица, Мирослав И. Е. от гр. София и Божидар Г. Г. от гр. София за виновни в това, че на 19.12.2016 г., в с. Български извор, обл. Ловеч, в съучастие помежду си като извършители, чрез взломяване на метална каса отнели от владението на Иван И. М. (р. 1936г.) от с. Български извор сумата от 25 000 лева, златни монети и златни бижута, всичко на обща стойност 33 440 лева, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е придружен с убийството на Иван И. М., и по отношение на Радко Д. Б. е извършен в условията на опасен рецидив.
На основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, (по отношение на Радко Д. Б. и във вр. с чл. 199 ал. 1, т. 4), вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Ловеч е определил наказания за подсъдимите. За Радко Д. Б. – наказание „доживотен затвор“, заменено по реда на чл. 58а от НК с 25 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. За Мирослав И. Е. и Божидар Г. Г. – 19 години и 6 месеца лишаване от свобода за всеки от тях, редуцирани по реда на чл. 58а от НК до 13 години лишаване от свобода които да изтърпят при първоначален строг режим
Със същата присъда, тримата са осъдени да заплатят солидарно помежду си на гражданските ищци Т. М. М. и А. И. К. сумата от 33 440 лева като обезщетение за претърпените от гражданските ищци имуществени вреди и по 150 000 лева за всяка от двете, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.
На основание подадени въззивни жалби от подсъдимите и от частните обвинители и граждански ищци, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 296/2018 г., насрочено и разгледано в открито съдебно заседание на 29 октомври 2018 г., когато е обявено и за решаване.
Съставът на Великотърновския апелативен съд намира за правилни изводите на Окръжен съд – Ловеч по отношение фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, както и тяхното авторство. Въззивният съд обаче намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата, имащи отношение към наказателната отговорност на подсъдимите и приема жалбите на частните обвинители, с които се иска увеличение на размера на наказанията за частично основателни.
Според състава, в рамките на общата много висока степен на обществена опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива още по- висока такава, характеризираща се с изключителност, тъй като подсъдимите са били трима, с изключителна лекота са посегнали на човешкия живот, за да придобият пари и вещи, чиито размер предварително не са знаели. Посегателството е било осъществено над човек, в напреднала възраст и след една значителна предварителна подготовка.
Съдът намира, че е завишена обществената опасност и на всеки от тримата подсъдими и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по отношение на всеки един от тях, счита, че наказанието на Радко Д. Б. следва да се измени, като след замяната на наказанието „доживотен затвор“ по реда на чл. 58а от НК се увеличи от 25 години лишаване от свобода на 27 години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимите Мирослав И. Е. и Божидар Г. Г. , съдът намира, че следва да им се наложи наказание „доживотен затвор“, което след замяната по реда на чл. 58а от НК да се редуцира до 23 години лишаване от свобода.
Въззивният съд намира жалбите, както на подсъдимите, така и на гражданските ищци срещу уваженията размер на гражданските искове за неимуществени вреди за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Окръжен съд – Ловеч да бъде потвърдена в тази част.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Със своя присъда от 27.04.2018 г. по НОХД 74/2018 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Радко Д. Б. от гр. Златица, Мирослав И. Е. от гр. София и Божидар Г. Г. от гр. София за виновни в това, че на 19.12.2016 г., в с. Български извор, обл. Ловеч, в съучастие помежду си като извършители, чрез взломяване на метална каса отнели от владението на Иван И. М. (р. 1936г.) от с. Български извор сумата от 25 000 лева, златни монети и златни бижута, всичко на обща стойност 33 440 лева, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е придружен с убийството на Иван И. М., и по отношение на Радко Д. Б. е извършен в условията на опасен рецидив.
На основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, (по отношение на Радко Д. Б. и във вр. с чл. 199 ал. 1, т. 4), вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Ловеч е определил наказания за подсъдимите. За Радко Д. Б. – наказание „доживотен затвор“, заменено по реда на чл. 58а от НК с 25 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. За Мирослав И. Е. и Божидар Г. Г. – 19 години и 6 месеца лишаване от свобода за всеки от тях, редуцирани по реда на чл. 58а от НК до 13 години лишаване от свобода които да изтърпят при първоначален строг режим
Със същата присъда, тримата са осъдени да заплатят солидарно помежду си на гражданските ищци Т. М. М. и А. И. К. сумата от 33 440 лева като обезщетение за претърпените от гражданските ищци имуществени вреди и по 150 000 лева за всяка от двете, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.
На основание подадени въззивни жалби от подсъдимите и от частните обвинители и граждански ищци, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 296/2018 г., насрочено и разгледано в открито съдебно заседание на 29 октомври 2018 г., когато е обявено и за решаване.
Съставът на Великотърновския апелативен съд намира за правилни изводите на Окръжен съд – Ловеч по отношение фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, както и тяхното авторство. Въззивният съд обаче намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата, имащи отношение към наказателната отговорност на подсъдимите и приема жалбите на частните обвинители, с които се иска увеличение на размера на наказанията за частично основателни.
Според състава, в рамките на общата много висока степен на обществена опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива още по- висока такава, характеризираща се с изключителност, тъй като подсъдимите са били трима, с изключителна лекота са посегнали на човешкия живот, за да придобият пари и вещи, чиито размер предварително не са знаели. Посегателството е било осъществено над човек, в напреднала възраст и след една значителна предварителна подготовка.
Съдът намира, че е завишена обществената опасност и на всеки от тримата подсъдими и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по отношение на всеки един от тях, счита, че наказанието на Радко Д. Б. следва да се измени, като след замяната на наказанието „доживотен затвор“ по реда на чл. 58а от НК се увеличи от 25 години лишаване от свобода на 27 години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимите Мирослав И. Е. и Божидар Г. Г. , съдът намира, че следва да им се наложи наказание „доживотен затвор“, което след замяната по реда на чл. 58а от НК да се редуцира до 23 години лишаване от свобода.
Въззивният съд намира жалбите, както на подсъдимите, така и на гражданските ищци срещу уваженията размер на гражданските искове за неимуществени вреди за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Окръжен съд – Ловеч да бъде потвърдена в тази част.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
