На 2 юли се навършиха 65 години от смъртта на Ърнест Хемингуей.
Писателят умира от прострелна рана на 2 юли 1961 г. Първоначално се смята, че смъртта му е причинена от инцидент при почистване на ловното му оръжие, става ясно от бюлетина „Международна информация“ на БТА. Години по-късно последната му съпруга Мери Хемингуей разкрива, че писателят е сложил край на живота си.
Общо седем членове на семейство Хемингуей от четири поколения, включително бащата на писателя, слагат край на живота си.
Кой е Ърнест Хемингуей
Американският писател и журналист е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Син е на лекаря Кларънс Едмъндс Хемингуей и на Грейс Хол Хемингуей, отбелязва енциклопедия „Британика“. След като завършва гимназия през 1917 г., той не постъпва в колеж, а заминава за Канзас Сити, където е нает като репортер във вестник „Стар“.
Хемингуей многократно е отхвърлян за военна служба поради проблем с едното око, но успява да се включи в Първата световна война като шофьор на линейка към Американския Червен кръст. На 8 юли 1918 г., все още ненавършил 19 години, той е ранен на австро-италианския фронт. Награден е за героизъм и е хоспитализиран в Милано.
След като се възстановява у дома, Хемингуей се премества във Франция като кореспондент на в. „Торонто Стар“. В Париж пътят му се кръстосва с Ф. Скот Фицджералд, Гертруд Стайн и Езра Паунд. Следващите години писателят прекарва в Европа – във Франция и Испания.
През 1933–1934 г. се отправя на сафари в района на Танганайка в Африка, а по-късно любовта му към риболова го насочва към избора на дом в Кий Уест, Флорида.
По време на Испанската гражданска война той е военен кореспондент, а също така участва в събирането на средства за републиканците в борбата им срещу националистите начело с генерал Франсиско Франко. След последното си пътуване до Испания по време на войната той закупува къща в Куба, която ще се превърне в негов дом за 20 години.
По-късно той се включва като кореспондент и в отразяването на Втората световна война.
През юли 1960 г. Хемингуей напуска Куба, където живее от 1939 г., и се заселва в Кетчъм, Айдахо. В последните месеци от живота си Хемингуей е обзет от тревога и депресия, а два пъти е хоспитализиран в клиниката „Майо“ в Рочестър, Минесота, където му прилагат електрошокова терапия. Два дни след второто си завръщане в дома си в Кетчъм той слага край на живота си.
Хемингуей е женен четири пъти и има трима синове.
Той се отличава както с изразената мъжественост в творчеството си, така и с приключенския си живот, широко отразяван в медиите, отбелязва енциклопедия „Британика“. Неговият лаконичен и ясен прозаичен стил оказва силно влияние върху американската и британската белетристика през 20 век.
Автор е на романите „И слънцето изгрява“ (1926), „Мъже без жени“ (1927), „Сбогом на оръжията“ (1929), „Зелените хълмове на Африка“ (1935), „Да имаш и да нямаш“ (1937), „За кого бие камбаната“ (1940), „През реката към дърветата“ (1950), на новелата „Старецът и морето“ (1952) и др. Носител е на американската награда „Пулицър“ и на Нобеловата награда за литература за 1954 г.
Човекът зад твореца Хемингуей - изключително раним
Той въплъщава идеала на много мъже: ловец, войник, военен кореспондент, който обичал жените и виното и пиел с пълни шепи от живота. Но какъв е бил истинският Хемингуей? В някаква степен отговор на този въпрос дава изложба в Мадрид открита година преди вековния юбилей на писателя (1899–1961) – през юли 1998 г.
В интервюта и изявления по повод изложбата Хосе Луис Кастильо Пуче, близък приятел на писателя, обрисува носителя на Нобелова награда за литература като самотен и несигурен човек, който търсел опасните приключения, опитвайки се отчаяно да победи ужаса си от смъртта.
Хемингуей се пристрастява към коридата още при първото си посещение в Испания в началото на 20-те години. За него бикоборецът постигаше, макар и за мигове, безсмъртие, когато на арената заставаше предизвикателно пред разгневеното животно, споделя Кастильо Пуче, който е написал няколко книги за автора на „Безкраен празник“ и „Старецът и морето“.
Но привличането, което Хемингуей е изпитвал към опасността и смъртта, е „само маска, прикриваща слабостта, самотната и трогателна несигурност“ на един мъж, който дори не смееше да спи без запалени лампи, разкрива испанският приятел на Папа и търси обяснение в детството на писателя.
Майката на малкия Ърнест го обличала в дрехите на сестра му. На 9–годишна възраст той е бил свидетел на кървавото самоубийство на индианец, неспособен да преживее мъките на своята раждаща жена: това станало, когато бащата на Хемингуей, който бил гинеколог, извършил цезарово сечение без упойка, разказва Кастильо Пуче.
Когато след години д-р Хемингуей се самоубил, синът заживял с мисълта, че баща му е страхливец, и търсел в себе си прилики с дядо си, който бил военен.
Хемингуей се опитва да победи страха си от смъртта, като я търси непрекъснато: той е на италианския фронт през 1918 г. като доброволец–шофьор на линейка, става кореспондент в Гръцко–турската война, бие се в Гражданската война в Испания, ходи на лов за лъвове и слонове в Африка, излиза на боксовия ринг и лови риба в океана.
Животът, който водел и който впечатлявал мнозина, според Кастильо Пуче представлява опит да се „надбяга със страха“. Изследователят допуска, че като търсел опасностите, Хемингуей може би е очаквал с надежда нещо фатално, преждевременна смърт, която би го спасила от самоубийство.
Малко преди смъртта си митичният писател се превръща в белобрад алкохолик, „често пиян по-скоро от самота, отколкото от алкохол“, казва Кастильо Пуче.
И макар творчеството на Хемингуей да вдъхва сила на много герои, писателят изневери на идеала, който създаде: той се самоуби на 62–годишна възраст във фермата си в Айдахо.
