22-годишен мъж от Горна Оряховица, който тази пролет удуши 16-годишната си приятелка от ревност, се е самоубил в затвора в Ловеч. Обвиняемият за смъртта на ученичката Десислава Ганева - Венцислав Атанасов посегнал на живота си около 16:00 часа в събота. Горнооряховецът бил в следствен арест с още двама мъже.
В злополучния ден трябвало да бъде изведен на каре, но той отказал като заявил на надзирателите, че не му се излиза и останал в килията. Когато охраната върнала другите в помещението, открили Венцислав обесен на връзките на обувките си. Докато бил сам младият мъж направил примка, закачил я на едното легло и увиснал на нея, научи „Труд".
„В неделя сутринта от ръководството на ловешкия затвор се обадили на родителите на младежа и им съобщили, че е мъртъв. Казали им да отидат да приберат трупа от моргата в Ловеч. Почерненото семейство беше в шок", каза адвокат Росен Илиев, който бе защитник на Венцислав Атанасов.
Срещу него все още нямаше внесен обвинителен акт от Окръжната прокуратура във Велико Търново, тъй като се чакаха резултатите от разпоредена ДНК експертиза. По време на разследването Венцислав Атанасов бе в затворническата килия, след като Окръжният съд в старата столица постанови постоянна мярка „задържане под стража.
„Венцислав се призна за виновен. Не сме обжалвали наложената най-тежка мярка за неотклонение, защото е справедлива. Резултатите от ДНК експертизата бяха важни, за да не остане съмнение кой е авторът на престъплението", припомни адвокат Росен Илиев.
Драмата се разигра около 23 часа на 25 април тази година в наследствена къща на родителите на момичето в горнооряховското село Правда. В злополучната вечер Венцислав Атанасов и 16-годишната му приятелка Десислава Ганева се усамотили в селския дом.
Двамата имали връзка от няколко месеца. Младежът, който бил студент последна година в Стопанския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий", пил вино. Неочаквано обаче изпаднал в ярост от ревност, защото предполагал, че приятелката му разговаряла с бившо гадже.
Венцислав се нахвърлил върху ученичката. Проснал я върху леглото, увил ластик около врата й и с всички сили захванал да затяга примката. След минути девойката издъхнала.
Когато дошъл на себе си и осъзнал какво е сторил, Венцислав сам се предал в полицията. Около 2,35 ч в злокобната нощ той отишъл в районното управление в Горна Оряховица и заявил: „Извърших тежко престъпление. Убих приятелката си". Студентът веднага бил задържан и тестван с дрегер за алкохол. Уредът отчел наличие на 0,96 промила алкохол в кръвта му. По случая било заведено досъдебно производство.
Ако не бе посегнал на живота на девойката, Венцислав Атанасов след два дни е щял да замине на студентска бригада в Англия. Наред със следването си във ВТУ той работел и като общ работник към горнооряховска строителна фирма. През последните месеци обаче ходел на сеанси при психолог, защото страдал от болезнена ревност. С Десислава се срещнали в понеделник, след като известно време не се били виждали заради психологическия му проблем.
След погълнатото количество алкохол явно агресията у младежа ескалирала. Той изтичал до колата си, грабнал ластик, който използвал за привързване на багаж, после откъснал парче плат и го усукал с ластика. С направеното въже удушил Десислава.
Очакваше се до месец да станат ясни резултатите от ДНК експертизата, а след още около месец Венцислав Атанасов да бъде изправен на подсъдимата скамейка.
„При разпитите Венцислав направи покъртителни самопризнания. Разказът му разкри една тежка човешка драма", обясни адвокат Илиев.
Горнооряховецът страдал още от първата седмица на раждането си от тежко кожно заболяване. Кожата на тялото му била в струпеи и се смъквала на люспи. Патологията била свързана с отделяне на остра неприятна миризма и мъчителни болки.
„Венцислав е на ежечасна терапия. Налага се да пие силни лекарства и всеки ден да се кисне във вана със сода. Психиката му е обременена заради страданието", разказва Росен Илиев.
Венцислав Атанасов е правил неведнъж опити за самоубийство. Заради болестта си е смятал, че никога няма да има нормални отношения с жена. Венцислав живеел в непрекъснат страх, че ще я изгуби и затова развил болезнена ревност. Тази обремененост пък довела до пъкленото деяние.
