В средата на януари, за 20-а поредна година Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) прави среднозимно преброяване на зимуващите у нас водолюбиви птици. Сред тях са видовете червеногуша и белочела гъска, тръноопашата потапница, малък корморан, къдроглав пеликан и много други. В акцията в региона се включват около 40 служители и доброволци на дружеството, разделени в 10 екипа. Преброяването продължава, но данните от мониторинга на специалистите са налице. Освен това вече всички повдигаме глави към небето, в очакване на първите щъркели и лястовици. Затова решихме да поговорим с представител на Българското дружество за защита на птиците, който е ръководител на проект "Опазване на червеногушата гъска" и се занимава по-конкретно с мониторинга на бракониерството в района на Дуранкулашкото езеро - Симеон Гигов.
Вие отново пътувате за Добричка област тези дни - какво предстои да правите - докога продължава преброяването на водолюбивите птици?
Какви видове зимуват в България?
Те са много, но най-масови като цяло са голямата белочела гъска, зеленоглавата патица. В района на Добруджа някои зими се концентрират до 80% от световната популация на червеногушата гъска, който е много важен вид за страната ни.
От Регионалната инспекция за околната среда и водите Варна съобщиха в края на януари, че засилват с ежедневни проверки контрола върху опазването на червеногушата гъска. Това дава ли резултат и всъщност какво я застрашава?
Да, като цяло дава резултат, особено присъствието на повече екипи, които да контролират най-вече лова, да няма отстрел на световно застрашени видове. Оказва влияние, тъй като самите ловци стават малко по-внимателни. През януари започват да идват много ловци от други краища на страната и от чужбина, които често не са особено подготвени и не могат да различават някои конкретни видове и най-често те създават проблемите. Местните ловци по-добре познават този проблем и са по-добре подготвени.
Покрай птиците, които не са застрашени, се отстрелват и застрашени видове - това ли е проблемът?
Да, това е основно проблемът.
Има информация, че като цяло е намалял броят зимуващи в България птици?
Да, общо взето така е. Колегите, които излязоха с тази информация, потвърдиха една тенденция за намаляване. За около 14-15 години броят на зимуващите в България птици е намалял с 400 000. Ако направим един детайлен поглед, ще видим, че основно намаляващи са именно зимуващите гъски, които са основният ловен обект. Става дума за голямата белочела гъска. В средата на 90-те години в България, и особено в Приморска Добруджа, където са най-много наблюденията - най-добър е мониторингът и се провежда на всеки две седмици, числеността е била около половин милион, до 600 000, а сега максимумът, който се отбелязва, е 100 - 150 000. Ето тези 350 000, които ги няма, правят разликата в броя на зимуващите водолюбиви птици, но при всички положения става въпрос за конкретни видове, а не за всички като цяло. Конкретни видове намаляват.
На какво се дължи това и всъщност вие при мониторинга само наблюдавате или и защитавате тяхното присъствие тук?
Случвало ли ви се е на Вас лично да се натъкнете на някой инцидент?
Много пъти, само тази година сигурно са били десетки. Но не може само да обвиняваме контролните органи. Броят на хората, които могат да съставят актове е много малък, а в същото време нарушители има доста. На практика те не могат да покрият цялата тази територия, в повечето случаи бюджетът им не го позволява, и затова трябва повече съдействие от страна на граждански организации и най-вече от самите местни ловни сдружения, които най-добре си познават района, най-добре познават проблема и в края на краищата този дивеч е техен и те трябва да си го пазят най-много. Все повече се оплакват ловците, че дивечът намалява и намалява, но трябва те да станат по-отговорни със собствения си дивеч, който управляват в собствените си ловни райони - тогава ще стане по-добре и за тях. Трябва да проявят повече отговорност към този проблем, а не да го отнасят само към отговорните и контролни институции.
С какво ви помагат местните и национални граждански екологични организации и има ли реално полза от тях - успяха ли вече да се задействат?
В конкретни случаи - да, когато се е налагало, независимо че понякога и техният бюджет не позволява, сме срещали помощ и подкрепа от тяхна страна. Понякога дори само с натиск спрямо държавни органи, министерства и т.н.. Сега подготвяме някои промени относно режимите на някои територии, особено "Натура" зоните, които са важни за водолюбивите зимуващи птици. Сигурно ще окажат своята роля екологичните организации на тези етапи от нашата работа.
А финансирането на самото Българско дружество за защита на птиците откъде идва?
Най-вече от проекти. Пишат се проекти, кандидатства се пред определени донори, по този начин. Другият вариант е членският внос. Ние също сме гражданска, неправителствена организация.
Последно ветрогенераторите вредят ли и вече сториха ли някакви злини? Открива се още един парк в село Свети Никола, Каварненско. Какво е вашето отношение към тях? Тук се проведоха редица форуми, и на европейско ниво, обясняващи, че перките не представляват пряка опасност и не пречат на пътя на птиците.
Аз не бих казал, че не пречат на пътя на птиците, а още по-малко че не представляват опасност. Има достатъчно констатирани случаи, достатъчно направени изследвания, направени от много страни по света, за това как перките влияят върху птиците. Този въпрос малко вече започва да стои като "глобалното затопляне" - има ли го, няма ли го и виновни ли сме ние за това нещо?!
Да, така е - и дали някой лъже или някой скрива нещо?
Крие се много информация, да. Например много от птиците, които биват убити от ветрогенератори, се скриват от охраната, заравят се някъде - има такива констатирани случаи в парка до село Българево - един от първите паркове в района на Каварна, който конкретно става причина за делата срещу България в Европейската комисия. След като Европейската комисия се е заела с незаконното изграждане на ветроенергийни паркове у нас, значи този проблем наистина съществува. А конкретно за парка в Свети Никола, той също няма да бъде никак полезен и пак в някаква степен ще противоречи на българското и европейското законодателство и наистина най-вероятно отново ще попадне под ударите на тези решения, които предстои да вземе Европейския съд. България не може да поправи онова, което вече е направила и Комисията след три предупреждения ще ни подведе под отговорност в Европейския съд в Люксембург и там вече се решава ще има ли наказания и какви ще бъдат те. Паркът в Свети Никола пак ще попадне в Натура зона "Калиакра". Тя в момента е доста чувствителна тема, има сериозно дело за конкретния район и пак ще трябва да го решават българските институции - доста проблематичен е този район. Като цяло в Добруджа има много планове за изграждане на ветрогенератори. Някои от тях са значително по-приемливи, други крайно неприемливи. Основният проблем е, че държавата дълго време спираше изготвянето на каквато и да било стратегия за изграждането на тези паркове и тяхното разположение в страната. В момента те са концентрирани почти изцяло в Добруджа, което не е адекватно и не е нормално.
Какво е най-добре да се направи - да се спира изграждането им, като се докаже, че са на неподходящо място и застрашават природата?
Може би това е най-добре, но не се случва. Конкретно за ветроенергийния парк до Българево имаше посещения от страна на Бернската конвенция, на Бонската конвенция, които и България и Европейския съюз са ги подписали, и от двете страни се изказаха негативно за изграждането на ветроенергийни паркове в района и въпреки това институциите и впоследствие съдът одобриха това изграждане. Затова и се стигна до това дело в Европейската комисия.
И на финала да ни кажете кога да очакваме първите прелетни птици - вече дойдоха ли в страната?
Първите щъркели вече са засечени в различни части на страната, даже първият район е село Стефан Караджа, Варненско. Има вече и в Бургаско и Велико Търновско. Така че пролетта идва, зимата си заминава, студовете също. Надяваме се да не са прекалено много валежите и да нямаме много наводнения, както се случва в много части на Европа. Дано да бъде благоприятна природата към нас оттук насетне, въпреки че много не сме си го заслужили, и трябва да се подобряваме в това отношение.
Чуйте част от разговора със Симеон Гигов в аудиото.
