Тази сутрин, на 56-годишна възраст ни напусна поетът Ангел Веселинов.
„Когато един истински творец си тръгва, го прави тихо, кротко и необвиняващо никой. Градът ни стана по-малък! Ачо си замина. От гняв и обич изнемогнал. Прости на всички и си тръгна с думите -"Не плачете моля ви за мен!" - написа в профила си във фейсбук председателят на Сдружението на писателите в Добрич Сашо Серафимов по повод кончината на твореца.
Ангел Веселинов е роден на 01.06.1959 година в село Долни Лом, Белоградчишко. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” (1981). Работил е като журналист и преподавател по български език и литература. Автор на стихосбирките „Ранени гълъби” (1995), „Вендета” (1997), "59", романа „Мътни времена” (1997, второ издание 1999), книгата с разкази и публицистика „Така беше” (2000), пиесата „Приказка за Свободата” и поетично-белетристичната повест „Не плачете, моля ви, за мен”. През 2009 г. издава двутомник избрани съчинения, лирика и проза – „От гняв и обич изнемогвам” и „Мили роде|” . От 1985 г. живее в гр. Добрич., член е на Сдружението на писателите в града.
Писателят ще бъде погребан на 12 август от 11.00 часа на Централни гробища. Всички, които желаят да си вземат сбогом с Ачо, могат да го направят от 10 до 11 часа в залата на погребална агенция „Харон”.
Поклон пред паметта му!
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма Червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света –
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.
Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само –
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.
Сядат сами на трапезата –
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли – съмва и в тях –
като в храм озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Ангел Веселинов
