Базата, приела най-много бежанци от войната, е хотелски комплекс в "Слънчев бряг", предава NOVA.
Близо 1400 души на първа линия до морето успяват да живеят сплотено с надежа за свобода. Жители на Одеса, Харков, Киев и околността успяват да съвместяват безвъзмездно близо 15 професии и в опит за взаимопомощ да създадат своя малка комуна край родното Черноморие.
Да се будиш на брега на морето. Безценно, но ако е само почивка, а не бягство от родината заради опустошителна война. Това е мнението на всички украинци днес които живеят на първа линия в Слънчев бряг.
Пунктът за хуманитарна помощ в курорта „Слънчев бряг“ има нужда от хранителни продукти
В хотела от седмици са настанени точно 1340 души, от които са 430 деца до 13 годишна възраст. Предимно жени и деца сред които юристи, инженери, зъболекар, макар и без кабинет и готвачи. В базата вече има украинец фризьор, който работи в стаята си, както и няколко козметички.
„За съжаление с лекарите имаме проблем, тъй като имаме информация, че не ги допускат на излязат от страната. Те сами се организират понеже имаме огромен брой деца, работят с тях, занимават се, обособихме детски кът на закрито понеже времето през месеца не беше подходящо за игри навън”, заяви Христо Караилиев - управител на хотел в Слънчев бряг.
В родината си Юля е психолог, но в България вече е поела задачата да бъде детски възпитател. „Поканиха ме още от Лвов, когато дойда тук да помогна на децата, да играя с тях, да ги забавлявам колкото е нужно. Занимавам се с най-малките до тези на 8 - 9 годинки”, разказва Юля Наванкевич.
Иля пък е пенсиониран психолог от министерството на вътрешните работи. Днес 69-годишният украинец съчетава провеждането на лекции дистанционно от компютъра си и беседи с бежанците в хотела. Иля и съпругата му Нина са поели времената длъжност доброволец - домакин в сформиран щаб за дрехи и дарения.
„Преподавател съм по психология в Университет. И сега рботя от тук дистанционно с една група тийнейджъри. Беседвам с родителите по малко. До колкото е възможно опитвам да помогна, един на друг”, посочва 69-годишният Иля Александров от Харков.
Иля трудно сдържа сълзите си, защото в Харков е останала едната му дъщеря, на която е изгубил местонахождението. И домашните любимци. „Оставихме в дома си две големи овчарки. Нашето куче и на дъщеря ни.
И съседите ни които не успяха да избягат защото имат възрастна жена сега се грижат за кучетата. Те имат свое куче и двете наши”, заяви 68-годишната Нина Александрова от Харков.
Алина и Саша са сестри, които само до преди месец са живеели в квартал в Харков, който днес е полуразрушен. За Алина спасението в България е било най-възможен вариант.
„Миналата година работих в Несебър. И от там ни предложиха помощ. Работодателят ми предложи съдействие, а аз разказах на майка ми. Тръгнахме решително и оставихме баща ми у дома защото той нямаше как да тръгне”, посочва 19-годишната Алина Матюха от гр. Харков.
„Всеки ден звъним на татко. Купихме карти с които специално да звъним до Украйна”, твърди 13-годишната Саша Матюха от Харков. Шестокласничката е щастлива, че не са загубили контакт с баща си и вярва, че той ще оцелее във войната. За сега Саша продължава обучението си онлайн, макар някои от учителите и да са в неизвестност. „Провеждаме часове всеки ден, ако е възможно, но не всички учители са там. Опитваме се да учим дистанционно”, доволна е Саша.
„Искам да завърша своето обучение в университета и да се занимавам точно в сферата на ресторантьорското дело. Искам да открия свой ресторант и да се развивам в това. Но в момента всички възможности се сринаха защото моят град напълно изчезна”, заяви и Алина.
За украинците проблем остава липсата на лични лекари, които да следят хронични заболявания като диабетиците например, които сега търсели единствено спешна помощ при криза.
„Жени в напреднала бременност няколко, имаме бебета новоредони на няколко седмици което има нужда от педиатрични прегледи. За щастие тяхното семейство конкретно има възможност да си плати частни прегледи,но този въпрос трябва да се регламентира възможно най-бързо”, заяви Христо Караилиев - управител на хотел в Слънчев бряг.
В хотела вече е оборудван отделен кът за пране и отделни помещения за спортуване. А всяка сутрин закуската започва с минута мълчание в памет на загиналите. Денят на семействата продължава с разходки по крайбрежието. А в хотела подготовката за лято 2022 кипи и за първите туристи, които не са отменили резервациите за почивка у нас и се очаква да пристигнат в началото на месец май.
„Великобритания заедно с Израел, Германия също, Полша, Румъния, това са ни основните пазари, на които разчитаме през сезон. Традиционно първите пристигания са от Великобритания и Германия, ние сме отделили част от базата за настаняване на бежанци, а останалата част от комплекса е все още свободен, така че ще можем живот и здраве да посрещнем първите ваканционни туристи”.
Близо 1400 души на първа линия до морето успяват да живеят сплотено с надежа за свобода. Жители на Одеса, Харков, Киев и околността успяват да съвместяват безвъзмездно близо 15 професии и в опит за взаимопомощ да създадат своя малка комуна край родното Черноморие.
Да се будиш на брега на морето. Безценно, но ако е само почивка, а не бягство от родината заради опустошителна война. Това е мнението на всички украинци днес които живеят на първа линия в Слънчев бряг.
Пунктът за хуманитарна помощ в курорта „Слънчев бряг“ има нужда от хранителни продукти
В хотела от седмици са настанени точно 1340 души, от които са 430 деца до 13 годишна възраст. Предимно жени и деца сред които юристи, инженери, зъболекар, макар и без кабинет и готвачи. В базата вече има украинец фризьор, който работи в стаята си, както и няколко козметички.
„За съжаление с лекарите имаме проблем, тъй като имаме информация, че не ги допускат на излязат от страната. Те сами се организират понеже имаме огромен брой деца, работят с тях, занимават се, обособихме детски кът на закрито понеже времето през месеца не беше подходящо за игри навън”, заяви Христо Караилиев - управител на хотел в Слънчев бряг.
В родината си Юля е психолог, но в България вече е поела задачата да бъде детски възпитател. „Поканиха ме още от Лвов, когато дойда тук да помогна на децата, да играя с тях, да ги забавлявам колкото е нужно. Занимавам се с най-малките до тези на 8 - 9 годинки”, разказва Юля Наванкевич.
Иля пък е пенсиониран психолог от министерството на вътрешните работи. Днес 69-годишният украинец съчетава провеждането на лекции дистанционно от компютъра си и беседи с бежанците в хотела. Иля и съпругата му Нина са поели времената длъжност доброволец - домакин в сформиран щаб за дрехи и дарения.
„Преподавател съм по психология в Университет. И сега рботя от тук дистанционно с една група тийнейджъри. Беседвам с родителите по малко. До колкото е възможно опитвам да помогна, един на друг”, посочва 69-годишният Иля Александров от Харков.
Иля трудно сдържа сълзите си, защото в Харков е останала едната му дъщеря, на която е изгубил местонахождението. И домашните любимци. „Оставихме в дома си две големи овчарки. Нашето куче и на дъщеря ни.
И съседите ни които не успяха да избягат защото имат възрастна жена сега се грижат за кучетата. Те имат свое куче и двете наши”, заяви 68-годишната Нина Александрова от Харков.
Алина и Саша са сестри, които само до преди месец са живеели в квартал в Харков, който днес е полуразрушен. За Алина спасението в България е било най-възможен вариант.
„Миналата година работих в Несебър. И от там ни предложиха помощ. Работодателят ми предложи съдействие, а аз разказах на майка ми. Тръгнахме решително и оставихме баща ми у дома защото той нямаше как да тръгне”, посочва 19-годишната Алина Матюха от гр. Харков.
„Всеки ден звъним на татко. Купихме карти с които специално да звъним до Украйна”, твърди 13-годишната Саша Матюха от Харков. Шестокласничката е щастлива, че не са загубили контакт с баща си и вярва, че той ще оцелее във войната. За сега Саша продължава обучението си онлайн, макар някои от учителите и да са в неизвестност. „Провеждаме часове всеки ден, ако е възможно, но не всички учители са там. Опитваме се да учим дистанционно”, доволна е Саша.
„Искам да завърша своето обучение в университета и да се занимавам точно в сферата на ресторантьорското дело. Искам да открия свой ресторант и да се развивам в това. Но в момента всички възможности се сринаха защото моят град напълно изчезна”, заяви и Алина.
За украинците проблем остава липсата на лични лекари, които да следят хронични заболявания като диабетиците например, които сега търсели единствено спешна помощ при криза.
„Жени в напреднала бременност няколко, имаме бебета новоредони на няколко седмици което има нужда от педиатрични прегледи. За щастие тяхното семейство конкретно има възможност да си плати частни прегледи,но този въпрос трябва да се регламентира възможно най-бързо”, заяви Христо Караилиев - управител на хотел в Слънчев бряг.
В хотела вече е оборудван отделен кът за пране и отделни помещения за спортуване. А всяка сутрин закуската започва с минута мълчание в памет на загиналите. Денят на семействата продължава с разходки по крайбрежието. А в хотела подготовката за лято 2022 кипи и за първите туристи, които не са отменили резервациите за почивка у нас и се очаква да пристигнат в началото на месец май.
„Великобритания заедно с Израел, Германия също, Полша, Румъния, това са ни основните пазари, на които разчитаме през сезон. Традиционно първите пристигания са от Великобритания и Германия, ние сме отделили част от базата за настаняване на бежанци, а останалата част от комплекса е все още свободен, така че ще можем живот и здраве да посрещнем първите ваканционни туристи”.
