Каква съдба очаква шпионина, чието прикритие е било разкрито? Според "Политико" някои шпиони са твърде важни, за да бъдат оставени от шефовете си да гният в чужд затвор, след като са заловени, и те биват освобождавани при размяна. В други случаи ловците на шпиони не са склонни да обмислят размяна, тъй като предателството е било толкова голямо, че дългогодишната затворническа присъда изглежда заслужена.
А има и ненужни хора, отбелязва изданието, които са толкова нископоставени, че техните шефове не се интересуват какво ще се случи с тях, след като бъдат разкрити, и са твърде незначителни, за да се обмисли размяна на шпиони.
След като шпионажът отново излезе на първите страници на вестниците, когато във Великобритания бяха повдигнати обвинения срещу трима български граждани в рамките на разследването на предполагаема руска шпионска група, "Политико" разглежда как са се справяли обвинените в миналото, след като са били разкрити.
Живот в блясък
За Ана Василиевна Кущенко (известна още като Ана Чапман), бившата руска "спяща агентка", чиято коса с огнен цвят завладя американските и британските таблоиди, животът след шпионажа бе доходоносен и попадна във вихъра на модни ревюта, телевизия и бизнес възможности.
Чапман, която взаимства фамилното си име от британец, за когото се омъжи за кратко, бе посрещната с празненства при завръщането си у дома, след като бе разменена преди повече от десетилетие в най-голямата размяна на шпиони след края на Студената война.
Съединените щати освободиха 10 руснаци, сред които и Чапман, а Кремъл предаде Сергей Скрипал, руски разузнавач, осъден за шпионаж в полза на Великобритания, и още трима души.
Тя и нейните колеги "спящи агенти" се срещнаха с Владимир Путин при своето пристигане в Русия и се съобщава, че са пели заедно патриотични песни. След това много от тях са получили добре платена работа като консултанти в държавни компании, но Чапман е попаднала в полезрението на Кремъл, който искал да я популяризира за Путин като "момичето на Бонд" от плаката.
Първоначално тя бе назначена за съветник на главния изпълнителен директор на руска банка. Но след това тя стана модел на модния подиум, моден дизайнер, телевизионна водеща и предприемач.
Андрей Безруков, известен в САЩ като Доналд Хийтфийлд, който се завърна в Русия при същата размяна, се превъплъти в академик в Университета по международни отношения в Москва.
Домът ми липсва
Трима от печално известните от така наречената Петорка от Кембридж - Ким Филби, Гай Бърджес и Доналд Маклейн - успяват да избегнат залавянето си и да избягат в Москва. Ролята им на двойни агенти все още не дава покой на британското разузнаване, тъй като и тримата са били представители на висшата британска класа, смятани за напълно надеждни.
Те нанасят дълбоки и трайни щети на британските разузнавателни служби, като предават хиляди свръхсекретни документи, предупреждават за възможни руски дезертьори и предават имената на работещите за британците и американците отвъд Желязната завеса.
За разлика от Чапман, никой от тях не е водил бляскав живот в сивия Съветски съюз. Филби е бил разочарован от факта, че КГБ не му се е доверявало в продължение на много години и не го пускало на работа. През първите няколко години той на практика е бил държан под домашен арест. Неговият най-близък контакт с КГБ, Михаил Любимов, който е ръководел бюрата на КГБ във Великобритания и Дания по време на Студената война, разкрива по-късно, че руснаците са се страхували Филби да не избяга обратно във Великобритания, подтикнат от скука и носталгия по дома.
Вероятно това не е бил неоснователен страх, тъй като на Филби му е липсвал крикетът и елитните магазини "Харъдс" и "Фортнъм и Мейсън". По-късно той е получил второстепенна роля при обучението на новобранци в КГБ и му е било позволено да напише цензурирана книга с мемоари. Бърджес и Маклейн също са се опитвали да се адаптират към живота в бившия Съветски съюз.
Разпуснатият начин на живот на Бърджес, подхранван от алкохол, е ставал все по-безпорядъчен. Маклейн е бил по-дисциплиниран и приобщен в бившия Съветския съюз, служейки като специалист по икономическата политика на Запада и британските външни работи. Но и той също се е заловил с тежко пиянство, а съпругата му Мелинда го е напуснала за кратко заради Филби, преди да се завърне на Запад.
Излишните
Страната, за която сте рискували свободата си, не винаги може да ви се отзове на помощ, особено ако не сте били в състояние да измиете нищо от собствената им мръсотия.
Охранителят на британското посолство Дейвид Балънтайн Смит, родом от град Пейсли в Шотландия, в момента излежава 13-годишна присъда, след като бе признат за виновен в шпионаж в полза на Русия. Той е копирал секретни документи, които намерил в незаключени шкафове за документи и по бюрата в посолството в Берлин, където е работил.
Оставени да гният в затвора
През 90-те години на миналия век американските власти арестуваха Олдрич Еймс от ЦРУ и Робърт Хансен от ФБР. Хансен е шпионирал за съветските и руските разузнавателни служби от 1979 г. до 2001 г. и предателството му бе описано от прокурорите като "може би най-тежката разузнавателна катастрофа в историята на САЩ". Той е продал хиляди свръхсекретни документи за ядрените стратегии на САЩ, развитието на военните оръжейни технологии и американските контраразузнавателни програми.
Еймс бе предоставил имената на агенти на КГБ, работещи тайно за Вашингтон, които са били екзекутирани при разкриването им. Говореше се за включването им при размяна на шпиони, но руснаците не са държали шпиони от същия калибър, които да разменят. Освен това предателството им е било толкова отвратително според американските служби, че те не са заслужавали да бъдат разменяни.
От 2002 г. до смъртта си през юни тази година на 79-годишна възраст Хансен бе в затвор с максимална степен на сигурност в щата Колорадо, където бе държан в изолация по 23 часа на ден.
Еймс, който сега е на 82 години, излежава доживотната си присъда в затвор със средна степен на сигурност в щата Индиана.
Това е мистерия
Не всеки бива арестуван. Двамата руснаци, заподозрени в извършването на отравянето в Солсбъри през 2018 г., се появиха по руската държавна телевизия, след като бяха идентифицирани като заподозрени. Те се прочуха с това, че са посетили "прекрасния" английски град като туристи, за да видят катедралата му. В репортаж на Би Би Си от 2021 г. се казва, че оттогава никой не ги е виждал.
А има и ненужни хора, отбелязва изданието, които са толкова нископоставени, че техните шефове не се интересуват какво ще се случи с тях, след като бъдат разкрити, и са твърде незначителни, за да се обмисли размяна на шпиони.
След като шпионажът отново излезе на първите страници на вестниците, когато във Великобритания бяха повдигнати обвинения срещу трима български граждани в рамките на разследването на предполагаема руска шпионска група, "Политико" разглежда как са се справяли обвинените в миналото, след като са били разкрити.
Живот в блясък
За Ана Василиевна Кущенко (известна още като Ана Чапман), бившата руска "спяща агентка", чиято коса с огнен цвят завладя американските и британските таблоиди, животът след шпионажа бе доходоносен и попадна във вихъра на модни ревюта, телевизия и бизнес възможности.
Чапман, която взаимства фамилното си име от британец, за когото се омъжи за кратко, бе посрещната с празненства при завръщането си у дома, след като бе разменена преди повече от десетилетие в най-голямата размяна на шпиони след края на Студената война.
Съединените щати освободиха 10 руснаци, сред които и Чапман, а Кремъл предаде Сергей Скрипал, руски разузнавач, осъден за шпионаж в полза на Великобритания, и още трима души.
Тя и нейните колеги "спящи агенти" се срещнаха с Владимир Путин при своето пристигане в Русия и се съобщава, че са пели заедно патриотични песни. След това много от тях са получили добре платена работа като консултанти в държавни компании, но Чапман е попаднала в полезрението на Кремъл, който искал да я популяризира за Путин като "момичето на Бонд" от плаката.
Първоначално тя бе назначена за съветник на главния изпълнителен директор на руска банка. Но след това тя стана модел на модния подиум, моден дизайнер, телевизионна водеща и предприемач.
Андрей Безруков, известен в САЩ като Доналд Хийтфийлд, който се завърна в Русия при същата размяна, се превъплъти в академик в Университета по международни отношения в Москва.
Домът ми липсва
Трима от печално известните от така наречената Петорка от Кембридж - Ким Филби, Гай Бърджес и Доналд Маклейн - успяват да избегнат залавянето си и да избягат в Москва. Ролята им на двойни агенти все още не дава покой на британското разузнаване, тъй като и тримата са били представители на висшата британска класа, смятани за напълно надеждни.
Те нанасят дълбоки и трайни щети на британските разузнавателни служби, като предават хиляди свръхсекретни документи, предупреждават за възможни руски дезертьори и предават имената на работещите за британците и американците отвъд Желязната завеса.
За разлика от Чапман, никой от тях не е водил бляскав живот в сивия Съветски съюз. Филби е бил разочарован от факта, че КГБ не му се е доверявало в продължение на много години и не го пускало на работа. През първите няколко години той на практика е бил държан под домашен арест. Неговият най-близък контакт с КГБ, Михаил Любимов, който е ръководел бюрата на КГБ във Великобритания и Дания по време на Студената война, разкрива по-късно, че руснаците са се страхували Филби да не избяга обратно във Великобритания, подтикнат от скука и носталгия по дома.
Вероятно това не е бил неоснователен страх, тъй като на Филби му е липсвал крикетът и елитните магазини "Харъдс" и "Фортнъм и Мейсън". По-късно той е получил второстепенна роля при обучението на новобранци в КГБ и му е било позволено да напише цензурирана книга с мемоари. Бърджес и Маклейн също са се опитвали да се адаптират към живота в бившия Съветски съюз.
Разпуснатият начин на живот на Бърджес, подхранван от алкохол, е ставал все по-безпорядъчен. Маклейн е бил по-дисциплиниран и приобщен в бившия Съветския съюз, служейки като специалист по икономическата политика на Запада и британските външни работи. Но и той също се е заловил с тежко пиянство, а съпругата му Мелинда го е напуснала за кратко заради Филби, преди да се завърне на Запад.
Излишните
Страната, за която сте рискували свободата си, не винаги може да ви се отзове на помощ, особено ако не сте били в състояние да измиете нищо от собствената им мръсотия.
Охранителят на британското посолство Дейвид Балънтайн Смит, родом от град Пейсли в Шотландия, в момента излежава 13-годишна присъда, след като бе признат за виновен в шпионаж в полза на Русия. Той е копирал секретни документи, които намерил в незаключени шкафове за документи и по бюрата в посолството в Берлин, където е работил.
Оставени да гният в затвора
През 90-те години на миналия век американските власти арестуваха Олдрич Еймс от ЦРУ и Робърт Хансен от ФБР. Хансен е шпионирал за съветските и руските разузнавателни служби от 1979 г. до 2001 г. и предателството му бе описано от прокурорите като "може би най-тежката разузнавателна катастрофа в историята на САЩ". Той е продал хиляди свръхсекретни документи за ядрените стратегии на САЩ, развитието на военните оръжейни технологии и американските контраразузнавателни програми.
Еймс бе предоставил имената на агенти на КГБ, работещи тайно за Вашингтон, които са били екзекутирани при разкриването им. Говореше се за включването им при размяна на шпиони, но руснаците не са държали шпиони от същия калибър, които да разменят. Освен това предателството им е било толкова отвратително според американските служби, че те не са заслужавали да бъдат разменяни.
От 2002 г. до смъртта си през юни тази година на 79-годишна възраст Хансен бе в затвор с максимална степен на сигурност в щата Колорадо, където бе държан в изолация по 23 часа на ден.
Еймс, който сега е на 82 години, излежава доживотната си присъда в затвор със средна степен на сигурност в щата Индиана.
Това е мистерия
Не всеки бива арестуван. Двамата руснаци, заподозрени в извършването на отравянето в Солсбъри през 2018 г., се появиха по руската държавна телевизия, след като бяха идентифицирани като заподозрени. Те се прочуха с това, че са посетили "прекрасния" английски град като туристи, за да видят катедралата му. В репортаж на Би Би Си от 2021 г. се казва, че оттогава никой не ги е виждал.
