Около 7,3 милиона израелски граждани с право на глас са призовани до 22:00 ч. местно и българско време днес да изберат нов състав на Кнесета – първите парламентарни избори в Израел след нападението на палестинското движение „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Вотът се провежда в силно поляризирано общество и се възприема като своеобразен референдум за управлението на премиера Бенямин Нетаняху, на фона на продължаващите последици от войната в Газа, вътрешнополитическите разделения и нарастващото напрежение в региона.
Избирателните секции отвориха в 7:00 ч., а основните израелски телевизии се очаква да публикуват прогнози за резултатите след края на гласуването. По данни на израелския вестник „Джерусалем пост“ социологическите проучвания не дават ясно предимство на нито един от основните политически лагери. Коалицията на десните и крайнодесните партии около Нетаняху се изправя срещу опозиционния блок „Яшар“, воден от центриста Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия. Очакванията са нито една от двете страни да не успее да осигури необходимото мнозинство от 61 места в 120-местния парламент, което би могло да доведе до продължителни коалиционни преговори.
За Нетаняху, който е сред най-дълго управлявалите премиери в историята на Израел, изборите са изпитание за политическото му оцеляване и за доверието в способността му да гарантира националната сигурност. Той защитава управлението си с военните действия срещу „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан и обещава да продължи твърдия курс спрямо Иран. Критиците му обаче поставят въпроса за отговорността на властите за провалите в сигурността, допуснали нападението от 7 октомври, както и за продължаващото противопоставяне между правителството и съдебната система. Срещу премиера се води съдебен процес по обвинения в корупция, които той отрича.
Опозицията представя вота като възможност за политическа промяна, възстановяване на общественото доверие и укрепване на демократичните институции. Айзенкот води кампания с послание за национално единство и обещава създаването на разследваща комисия, която да установи отговорността за пропуските, довели до атаката от 7 октомври. В опозиционния блок участват и бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид, както и други утвърдени политици.
Нападението на „Хамас“, при което според израелските данни бяха убити близо 1200 души, а около 250 бяха взети за заложници и отведени в Газа, постави началото на войната, която промени израелското общество и задълбочи регионалната нестабилност. При последвалата израелска военна операция в анклава са загинали над 74 000 палестинци по данни на местните здравни власти, контролирани от „Хамас“. Постигнатото с посредничеството на САЩ споразумение за прекратяване на огъня през октомври 2025 г. не сложи край на напрежението: двете страни продължават взаимно да се обвиняват в нарушения, а Израел настоява за пълното разоръжаване на палестинското движение.
Изборите се провеждат и на фона на засилваща се международна критика към действията на Израел в Газа, насилието на окупирания Западен бряг и разширяването на еврейските селища там. Крайнодесни представители на управляващия лагер, сред които министрите Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, подкрепят твърда политика спрямо палестинците, включително предложения за изселването им от Газа и Западния бряг. В същото време заплахите на Нетаняху срещу Иран поставят резултатите от вота в центъра на международното внимание заради риска от по-широка регионална ескалация.
Очакванията за висока избирателна активност отразяват залога на изборите. Според репортаж на Франс прес, публикуван от БТА, десетки хиляди израелци, живеещи в чужбина, са се завърнали в страната, за да гласуват, а сред арабското малцинство, което съставлява около една пета от населението, се засилва недоволството от дискриминацията. За много избиратели вотът е не само избор между политически лидери, а решение за бъдещия курс на страната, отношенията ѝ с палестинците и международната общност и способността на институциите да възстановят доверието след най-тежкия провал в сигурността от десетилетия.
Крайният резултат ще определи не само дали Нетаняху ще запази властта, но и доколко Израел ще продължи досегашния си политически и военен курс. При липса на ясно мнозинство решаващи ще бъдат коалиционните преговори, а формирането на ново правителство може да се окаже продължителен процес в страна, чиито вътрешни разделения и външнополитически предизвикателства остават дълбоки.
