Бързото внедряване на изкуствения интелект може да увеличи икономиката на еврозоната с около 630 млрд. евро годишно в рамките на десетилетие. Това се равнява приблизително на 1800 евро на човек, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, позовавайки се на оценки на икономисти от институцията.
В реч, публикувана на сайта на ЕЦБ, Лагард призова Европа да задълбочи единния си пазар и да насочва по-голяма част от спестяванията си към европейски компании. По думите ѝ това ще даде възможност на новите предприятия да се развиват в Европа, а ползите от технологичния напредък да достигат до повече хора.
Единният пазар и цифровите услуги
Според Лагард европейският единен пазар функционира добре при стоките, но остава недостатъчно интегриран при услугите, особено при цифровите. Вътрешните пречки пред компаниите, които предлагат услуги в други държави от ЕС, се равняват на мито от около 100%, посочи тя.
Недостатъчно интегрираните капиталови пазари също допринасят за изтичането на предприемачи и капитал от Европа. По думите на Лагард повече от 400 компании извън Европа, всяка от които е оценявана на над 1 млрд. долара, имат поне един основател, израснал на континента. Общата стойност на тези компании достига около 1,8 трилиона долара.
Като положителен пример Лагард посочи френската компания за изкуствен интелект Mistral, която наскоро е набрала 3 млрд. евро – най-голямата сума досега за частна европейска технологична компания. Сред водещите инвеститори е новият европейски фонд Scaleup Europe, създаден с цел да подпомага развитието на европейски предприятия с европейски капитал.
Европа трябва да намали зависимостта си
Лагард предупреди, че отвореността на европейската икономика я прави по-уязвима при международни сътресения. Сред примерите тя посочи войната на Русия срещу Украйна, енергийната криза, новите американски мита и конфликта в Близкия изток.
Износът на компании от еврозоната, засегнат от американските мита, е намалял с близо една пета от началото на миналата година.
Енергетиката е една от сферите, в които Европа трябва да намали зависимостта си от външни фактори, заяви президентът на ЕЦБ. Тя призова за изграждане на планираните до 2030 г. връзки между националните електропреносни мрежи. Така електроенергията ще може по-лесно да достига до местата, където не достига, а цените да станат по-ниски и устойчиви.
Като пример Лагард посочи Нормандия. През 2024 г. регионът е произвел около два пъти и половина повече електроенергия, отколкото е потребил, като почти цялото производство е било от нисковъглеродни източници. Недостатъчната свързаност обаче затруднява пълноценното използване на излишъка.
ЕЦБ запазва целта за 2% инфлация
Лагард потвърди ангажимента на ЕЦБ да поддържа инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план. Според нея това е начинът поскъпването, предизвикано от сътресения при цените на енергията и храните, да не се превръща в трайно висока инфлация.
Тя защити и проекта за цифрово евро, което според нея може да помогне за намаляване на зависимостта на Европа от чуждестранни платежни компании.
Две компании извън Европа обработват около две трети от картовите плащания в еврозоната, отбеляза Лагард. По думите ѝ цифровото евро трябва да осигури европейско платежно средство, което да може да се използва онлайн и офлайн в цялата еврозона, наред с парите в брой.
