Аушвиц
Аушвиц / Getty Images
Преди 80 години Червената армия стига до един от най-зловещите концентрационни лагери на нацистите - Аущвиц-Биркенау. Картината е стъписваща. Но днес паметта на оцелелите и техните разкази започват да избледняват, пише Deutsche Welle.

 

На 27 януари преди 80 години войници от Червената армия стигат до телените ограждения на един от най-зловещите концентрационни лагери, създадени от нацистите - Аущвиц-Биркенау. Там заварват хора, които не приличат на хора. Картината е стъписваща, тя е отвъд предела на човешкото въображение за скотство и жестокост.

Въпреки опитите на есесовците да прикрият следите на своите зверства, част от педантично написаните им отчети за извършеното оцеляват. Статистиката, която дава най-пълна представа за мащабите на стореното, е доклад за събраните три тона женски коси от три лагера.

Аушвиц
Istock

"Никой няма да бъде забравен!" Дали?

През 2005 година 27 януари е обявен за международен възпоменателен ден в памет на жертвите на Холокоста. И всеки път по време на тази церемония присъстващите чуват "Никога повече!".

Тази година в мемориалния комплекс Аушвиц-Биркенау ръководители на правителствени делегации отново се събират на възпоменателна служба, но няма да има политически речи, нито официални слова от гостите. Единствените, които ще застанат пред микрофона, са малцината останали живи след нацисткия терор. "Искаме да се съсредоточим върху последните оцелели сред нас, върху тяхната история, тяхната болка, тяхната травма и техния начин да ни предложат някои трудни морални задължения за настоящето". Думите са на Пьотър Цивински - директор на музея Аушвиц-Биркенау.

Всички сме запознати с планините от обувки, систематичното сортиране на предмети - куфари, раници, очила, чанти, бельо, палта, шапки… Последният багаж на стотици хиляди хора, слезли на последната гара в своя земен път.

Аушвиц
iStock/Getty Images

Хората не са мислили за бъдещето, може би не са мислили и за миналото. Някакъв инстинкт за оцеляване ги е ръководил в географията на единствената реалност на тогавашното.

 

 

Едва когато войната свършила, едва когато телените огради останали зад гърбовете им, някакво бъдеще е започнало да прозира в полубудното им съзнание. За да направят крачка към него, е трябвало да прекрачат камарите обувки, коси, куфари, чанти…  И тогава са си обещали, че никой няма да бъде забравен и нищо няма да бъде забравено. Дали?

Нима не е брутално, че зад гърба на Херберт Кикъл, който нарича себе си "канцлер на народа", наднича сянката на знаменития австрийски нацист Антон Райнталер, основал австрийската Партия на свободата. Нима не е шокиращо, че преди няколко дни най-богатият човек на планетата Илон Мъск взриви социалните мрежи с подобие на нацистки поздрав?

Миналата година в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза: "Безпрецедентният скок на антисемитските прояви, които наблюдаваме в цяла Европа, ни напомня за най-мрачните мигове на нашата история".

80-ата годишнина от освобождаването на Аушвиц се случва в обстановка на все по-широко разпространение на човеконенавистни платформи в света - расизъм, ксенофобия, антисемитизъм. Днес крайнодесни, популистки и национал-консервативни партии имат решаващ глас в седем страни членки на ЕС.

И вероятно за първи път в следвоенния период паметта на оцелелите и техните разкази за преживяното започват да избледняват и престават да бъдат морален ориентир за нашата цивилизация. Ще остане ли Аушвиц символ на най-голямото падение, до което са стигали образовани хора? Или ще продължи да съществува като един от топосите на историята през най-кървавия век, към който протоколно се обръща светът само на 27 януари?

 

 

Популистката политика и речта на омразата в социалните медии представляват огромна заплаха за съвременните общества.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня

По темата

Deutsche Welle

Свят