/ iStock/Getty Images

В днешно време стресът се превърна в неизменна част от ежедневието ни. Натоварените графици, високите очаквания, информационният поток и житейските предизвикателства създават постоянен натиск върху ума и тялото ни. Макар стресът да е естествена реакция на организма към заплаха или промяна, хроничният стрес може да окаже сериозни негативни последици върху здравето.

Какво всъщност е стресът?

Той е физиологичен и психологичен отговор на външни или вътрешни дразнители. При възприемане на опасност или предизвикателство, тялото активира така наречения „бори се или бягай“ (fight or flight) механизъм. Хормони, като адреналин и кортизол се отделят, за да подготвят организма за действие. Този механизъм е полезен в краткосрочен план, но когато стресът стане хроничен, той започва да уврежда различни системи в тялото.

Как стресът влияе на тялото?

istock

Нервна система

Хроничният стрес води до постоянно отделяне на кортизол, което изтощава мозъка. Повишава риска от депресия, тревожни разстройства, безсъние и проблеми с паметта. Може да намали обема на зоната от мозъка, отговорна за ученето и паметта.

Освен това води до проблеми със съня – както недоспиване, така и прекалено много сън; може да доведе и до зависимости от вредни субстанции, които носят временно успокоение, но трайни вреди, а също може да доведе и до проблеми в комуникацията ни с хората, раздразнение и прекалена избухливост.

Сърдечно-съдова система

Повишава сърдечния ритъм и кръвното налягане. Увеличава риска от хипертония, сърдечен удар и инсулт. Засилва възпалението в артериите и допринася за атеросклероза.

Имунна система

В началото стресът може да активира имунната система, но при продължително натоварване тя отслабва. Това прави тялото по-податливо на инфекции, грипове, вируси и забавя оздравителните процеси.

iStock/Getty Images

Храносмилателна система

Може да доведе до разстроен стомах, газове, язви, синдром на раздразненото черво (IBS). Повлиява апетита – при някои води до преяждане, при други – до загуба на апетит.

Мускулно-скелетна система

При стрес мускулите се напрягат, което води до болки в гърба, вратa, раменете, както и напрегнати главоболия.

iStock

Стресът и сексуалното здраве: либидо и еректилна дисфункция

Един от често пренебрегваните, но важни ефекти на хроничния стрес е влиянието му върху сексуалната функция и интимността. Повишените нива на кортизол потискат половите хормони – тестостерон и естроген, което директно намалява сексуалното желание и при мъже, и при жени. Умората, безпокойството и натрупаният психически товар допълнително водят до липса на интимно желание.

Стресът влияе на нервната система и кръвообращението, които са ключови за ерекцията. Тревожността и страхът от "провал" в леглото често водят до психогенна еректилна дисфункция, особено при млади и иначе здрави мъже. Това създава порочен кръг: стрес → проблеми в леглото → още повече стрес → влошаване на ситуацията.

При жените стресът може да доведе до затруднено овлажняване, болка при секс, затруднение при достигане до оргазъм. Психическото напрежение пречи на отпускането и емоционалната свързаност.

Какво може да ни помогне: съзнателно намаляване на стреса чрез релаксиращи практики (медитация, дишане, спорт); комуникация с партньора – отворен разговор за чувствата и напрежението може да укрепи връзката; терапия с психолог или сексолог, ако проблемът е постоянен; здравословен начин на живот – сън, хранене, ограничаване на стимуланти (алкохол, никотин).

iStock

Как да се справим със стреса?

Физическа активност – доказано намалява нивата на кортизол.

► Дълбоко дишане, йога и медитация – балансират ума и тялото.

► Здравословна храна – пълноценната диета поддържа както физическото, така и психическото здраве.

► Качествен сън – 7–9 часа сън са от решаващо значение.

► Социална подкрепа – споделянето на тревогите помага да се преработят и преодолеят.

iStock