От 2026 г. Столичната община ще прилага нов стандарт за облагородяване на „калните точки“, който гарантира дълготраен ефект и устойчиво подобряване на междублоковите пространства, съобщиха от общинската администрация.
Проблемът с „калните точки" е видим в почти всички големи жилищни райони на столицата – „Слатина", „Подуяне", „Красно село", „Лозенец", „Сердика", „Гео Милев", „Банишора" и др, посочват от Общината. Тези пространства затрудняват достъпа на живущите и посетителите и са основен източник на вторично разпрашаване.
През 2020 г. Общината започна инициатива за облагородяване на такива пространства, като районните администрации събраха данни за броя, площта и локализацията на компрометирани участъци и възложиха дейности за облагородяване.
По данни на администрацията през 2024 г. са облагородени 37 обекта с обща площ около 16 000 кв. м на стойност близо 1,9 млн. лв. За 2025 г. районите са предложили 96 обекта на обща стойност 9,5 млн. лв., но с наличен бюджет от 1,65 млн. лв. могат да бъдат финансирани едва 29 обекта, от които към момента са завършени седем.
„Нуждата е огромна, а ресурсът – критично недостатъчен. Част от решението идва с целевото финансиране, обвързано с новата реформа в паркирането“, коментира кметът на София Васил Терзиев.
От 2026 г. Общината ще въвежда нов професионален стандарт за облагородяване, включващ типови проекти за междублокови пространства с унифицирани решения, уеднаквени критерии за избор и приоритизация, гарантиращи справедлив подбор на обекти, както и строг контрол на разходите и дейностите, с бюджетни лимити и допустими дейности.
През 2026 г. се въвежда и минимален гаранционен срок от три години за строително-монтажни работи и засадена растителност, включително задължения за поддръжка. Новият план ще включва и устойчиви решения за напояване чрез капково напояване, резервоари за дъждовна вода и устойчиви тревни смеси. Ще бъдат ангажирани общността и бизнеса, включително НПО, в поддръжката след изтичане на гаранционния срок. Превенция на разпрашаването чрез индикатори за резултат и избор на обекти с висок потенциал за намаляване на праховото замърсяване също ще бъде приоритет.
„Средствата от новата реформа няма просто да се похарчат – те ще бъдат вложени по нов стандарт, който позволява в пъти по-голям обхват на облагородяване и осигурява дълготраен ефект“, допълни Терзиев.
С тази цялостна политика – регулация, инвестиции и инфраструктура София преминава към дългосрочна стратегия за трансформация на „калните точки" във функционални, естетически издържани и здравословни градски пространства.
