Треньорът Иван Абаджиев 11 пъти гонил „завинаги” щангиста Ангел Генчев от националния отбор, припомня спортистът в документалния филм „Салто мортале” на Борислав Колев, представен на 22-рия Фестивал на българското докумeнтално и анимационно кино „Златен ритон”.
През януари филмът ще участва на фестивал в Биариц, съобщи Колев. Той се надява оттам да тръгне разпространението, защото няма световен дистрибутор.След „Златен ритон” предстои прожекция в затвора в Белене, където е сега героят на филма.
Продукцията за драматичната, дори трагична съдба на развенчания - без абсолютно никаква вина - олимпийски шампион въздейства по-силно от игрален филм, коментират зрители.
На първата истинска, по думите на Генчев, олимпиада - в Сеул през 1988 г. - след идеологически оцветените състезания в Москва и Лос Анджелис, на българите „е дадена нота” да не печелят всички първи места във вдигането на тежести. „Лимитът” е два златни, два сребърни и два бронзови медала. А състезателите са готови за олимпийски шампиони - след дълги и мъчителни тренировки, на моменти наподобяващи изтезания, особено методите за сваляне на килограми.
Отборът ни не се подчинява на „нареждането”. Ангел Генчев става шампион и прави прословутото задно салто, обиколило световния ефир. Часове по-късно златният медал му е отнет заради допинг. Ударът е съкрушителен - най-вече унижението от несправедливостта. Генчев е готов да емигрира в САЩ, журналистът Владимир Костов го води в американското посолство в Сеул.
Оказва се обаче, че Международният Червен кръст не може да съдейства за изтегляне след няколко месеца на семейството на спортиста, защото не е успял да сключи брак с майката на новороденото си дете - заради шестте месеца „затвор” в тренировъчен лагер.
През сълзи Ангел разказва, че не е можел да си представи да не види никога детето и жена си, и затова остава. Не може обаче да понесе удара и се пропива, става „мутра”, попада в затвора за 11 години, от които шест в килия без прозорци, вода, легла и т.н. Намира спасение в езотеричната литература.
По време на снимките на филма всичко това е зад гърба му. Амбициран е отново да се върне в големия спорт - демонстрира отлична форма, убеден е, че възможностите на човека са „в главата” - от психическата нагласа зависи на какво си способен. И както винаги, се състезава само със себе си - най-важната победа според него. „Ангел искаше дори повече от мен - хвърляше се на невъзможни тежести”, свидетелства Иван Абаджиев.
Точно когато изглежда, че нещата се оправят - Генчев печели на Национално първенство през 2014 г., няколко месеца по-късно отново е в затвора - за глупост, по думите му. А преди това е потънала и лодката, с която е изкарвал прехраната на семейството си. До него обаче неизменно е преданата му съпруга юрист.
Ангел мечтае, като излезе от затвора, да купи кемпер и с жена си и малкия им син да обикалят света - все едно къде, важното е да почувстват душите си свободни.
Според автора на филма Генчев е жертва на политическото лицемерие, на задкулисието, но и на собствените си бесове, и ако има спасение за него, то е в любовта.
Най-въздействащият филм на фестивала, метафора на времето и на пречупената човешка съдба, а в по-философски план - и на проблема за избора, който всеки прави, е оценката на критици.
