Близки, роднини, приятели и колеги изпратиха в последния му път големия режисьор-документалист Юлий Стоянов.
Юли, както всички го наричаха, е един от истинските интелектуалци в киното, за когото то беше начин за осмисляне на миналото и настоящето. Неговите филми често бяха повод за полярни мнения - от безрезервно приемане до пълно отхвърляне, припомня БГНЕС. Така бе със "Захари Стоянов" (1975), "След години" (1977) и "Любен Каравелов - материали от едно проучване" (1979).
Юли беше обичан и от критиката, и от колегите си. Наградите - Ритони, на критика, на Филмова академия обаче не го заслепяваха, отбелязва агенцията. Той е определян и като майстор на творбите от архиви - документи и снимки, вмествайки по деликатен начин и съвременността.
Във филмите му се създава усещането за народопсихология. Такива са "Срещи с Иречек" (2009), "За възможността да се живее" (2005), "България: база данни" (2004), "Биографична справка" (1969) - за Александър Жендов и "Дни" (1964).
Във филмите на Юли историята присъства през хората, а не само през събитията. Може би това идва от баща му - писателят и критик Людмил Стоянов, а може би просто Юлий Стоянов беше такъв - добър човек и изключителен професионалист - качества, които не се съчетават често в нашия живот.
Поклонението се състоя в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
