Западни вестници пишат за смъртта на българския археолог Георги Китов, който почина в неделя в Старосел от масиран инфаркт на 65-годишна възраст.
Британският в. "Дейли телеграф" пише, че Китов е ръководил археологически екип, който е открил съкровища от Древна Тракия, смятани за също толкова важни колкото тези на Агамемнон или Тутанкамон.
Древногръцки и римски автори са описвали траките като варвари, макар и да са признавали уменията им в металообработването и военното изкуство - робът гладиатор Спартак, който е водил бунт срещу римляните, е бил трак, припомня вестникът.
Траките обаче намериха защитник в лицето на Китов, който в продължение на над две десетилетия е ръководил екипи от зле финансирани доброволци в упорито търсене на археологически находки въпреки безразличието на държавата и по-добре екипираните иманяри, отбелязва "Дейли телеграф".
Той открива през 2004 г. в т.нар. Долина на тракийските царе в централна България тракийско съкровище от над 130 накита, включително маска от чисто злато с тегло над половин килограм. Това е едно от най-сензационните открития през последните 50 години, подчертава изданието.
Според Китов маската е още по-забележителна от тази на Агамемнон. "Маската на Агамемнон е била само със златно покритие и е тежала само 60 грама, докато тази маска тежи 690 грама и е от чисто злато", цитира вестникът думите на българския археолог.
Китов е започнал разкопките си в Долината на тракийските царе през 1992 г. и е 
водил изследвания, които значително са увеличили знанията ни за Древна Тракия, отбелязва британското издание.
Обектите, където е работил, включват храмов комплекс в Старосел и значими гробници в Стрелча и Хасково. Той е автор на над 200 статии и монографии за историята, културата и религията на древните траки. В деня на смъртта си Китов е работел при обекта на възможната гробница на тракийския цар Севт Трети (ок. 330-300 пр.н.е.) близо до Старосел, завършва статията на в. "Дейли телеграф".
В. "Вашингтон пост" цитира думите на българския археолог Николай Овчаров, според когото Китов е бил феномен в археологията. "Мнозина не бяха съгласни с методите му, но големите му открития ще бъдат запомнени от българите", казва Овчаров.
Някои археолози са критикували Китов за използването на тежка земекопна техника при разкопките му. Китов е защитил решението си с думите, че е било необходимо да бъдат изпреварвани иманярите. Археолози са го обвинили също, че не е документирал или публикувал по подходящ начин откритията си, отбелязва вестникът.
"Вашингтон пост" цитира думите на директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, че Китов е възприемал археологията повече като дълг, отколкото като работа.
"Той страдаше от широко разпространеното иманярство и се опита да му се противопостави с все повече и повече разкопки. Много често той печелеше надпреварата срещу иманярите", подчертава Божидар Димитров. (БТА)
водил изследвания, които значително са увеличили знанията ни за Древна Тракия, отбелязва британското издание.
Обектите, където е работил, включват храмов комплекс в Старосел и значими гробници в Стрелча и Хасково. Той е автор на над 200 статии и монографии за историята, културата и религията на древните траки. В деня на смъртта си Китов е работел при обекта на възможната гробница на тракийския цар Севт Трети (ок. 330-300 пр.н.е.) близо до Старосел, завършва статията на в. "Дейли телеграф".
В. "Вашингтон пост" цитира думите на българския археолог Николай Овчаров, според когото Китов е бил феномен в археологията. "Мнозина не бяха съгласни с методите му, но големите му открития ще бъдат запомнени от българите", казва Овчаров.
Някои археолози са критикували Китов за използването на тежка земекопна техника при разкопките му. Китов е защитил решението си с думите, че е било необходимо да бъдат изпреварвани иманярите. Археолози са го обвинили също, че не е документирал или публикувал по подходящ начин откритията си, отбелязва вестникът.
"Вашингтон пост" цитира думите на директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, че Китов е възприемал археологията повече като дълг, отколкото като работа.
"Той страдаше от широко разпространеното иманярство и се опита да му се противопостави с все повече и повече разкопки. Много често той печелеше надпреварата срещу иманярите", подчертава Божидар Димитров. (БТА)
