Проблемите при „Булсатком” се дължаха и продължават да се дължат в някаква степен на една доста планирана и организирана атака срещу компанията, която цели да я постави в зависимост от желанието на един човек или група хора около него да е зависима и да изпълнява неща, които като компания не бихме искали да изпълняваме. Това заяви в предаването на NOVA NEWS „РеВизия” управителят на „Булсатком” Петър Ризов.
„От началото на май, когато започна кризата с приемниците, която засегна значителна част от нашите абонати, по данни до вчера - ние успяхме да заменим 294 000 устройства - крайни приемници, което е абсолютен феномен в световен мащаб. Не знам дали някой е успявал за толкова кратко време”, поясни Ризов.
Управителят на „Булсатком” изтъкна, че компанията е успяла максимално бързо да организира подмяната на устройствата. „Тя ще продължи, като ще заменим всички устройства от този доставчик, за да сме спокойни и да си спестим бъдещи потенциални проблеми за нас и за нашите клиенти”, добави той.
С нетрадиционно решение - извинително видео, „Булсатком” се обърна към потребителите на засегнатата услуга. „Не си спомням в цялата си практика, вече над 25 години, в телеком сектора някой да е правил нещо подобно. Тук специално поздравявам и нашите партньори, че успяха да ни разберат и да произведем това послание. То казва точно три думи - „Благодарим Ви!”, „Извинявайте!” и „Продължаваме напред!”, уточни Ризов.
На въпрос дали „Булсатком” е в процес на продажба, директорът на компанията заяви: „Категорично не. Това е поредната манипулация и опит да се измести фокусът от това да си вършим работата. Тя отново се подклажда от една страна от хората, които ни създадоха проблема, а от друга страна - и от други наши конкуренти, опитвайки се да се възползват от това. Не, Булсатком не се продава”, подчерта той.
Ризов разясни, че „Булсатком” продава част от ненужните си активи. „Булсатком” преди години е имал мобилен лиценз и е започвал да изгражда мобилна инфраструктура с мобилни кули. „Булсатком” е загубил лиценза си през 2021 г., или се отказва от него. Тоест, част от нещата, които продаваме, са тези мобилни кули, които не служат на компанията, а напротив - генерират разход. Това е една от сделките. Другата е прословутата сделка за фиксираната на инфраструктура, тоест, фиксираните кабели, с които доставяме интернет”, каза още управителят на компанията.
„Няма нещо по-резонно от това и е практика в целия свят, да продадеш инфраструктура, ако можеш да си я наемеш по-евтино. И ако можеш да си наемеш много по-качествена и с много по-широк обхват инфраструктура. Защото всъщност „Булсатком” никога не е бил национален доставчик на фиксирани интернет. Имаме мрежи, парчета, локални, в определени градове, с които не можем да си позволим навсякъде да предложим комбинирана услуга. От друга страна, тя изисква огромни инвестиции и е съвсем нормално да бъде търсена сделка, в която дружеството хем да се финансира и да покрие част от задълженията, хем да намира много по-добър начин да си купува на едро”, допълни Ризов.
Управителят на компанията посочи, че финансово тя се справя, макар и трудно, предвид всички създадени обстоятелства. „Практически, през тези 6 месеца сме подложени не само на тази атака с приемниците, но и на всякакви, защото очевидно имаме много доброжелатели, които поради някаква причина не искат „Булсатком” да се справя. Справяме се според възможностите си”, категоричен е Ризов.
Консолидацията на пазара
Ризов цитира данни от последния доклад на КРС, които показват, че на българския пазар оперират 460 компании, които доставят интернет. И 240, които доставят телевизия и интернет. „Ние имаме изключително сериозна конкуренция. Много са малко пазарите с такъв тип конкуренция”, категоричен е Ризов.
Той смята, че се е вдигнала невероятна истерия заради решение на КЗК да одобри две сделки на един от водещите телекоми у нас. „Едната компания, обект на сделка, по мой спомен от последно проучване, което съм гледал, имаше пазарен дял малко над 1%. Другата компания имаше далеч под 1%. Бих посъветвал колегите да бъдат малко по-смирени и да се опитаме наистина да се фокусираме върху бизнеса си”, апелира управителят на „Булсатком”.
„КЗК абсолютно правилно реши за сделките миналата седмица, защото наистина е насериозно да говорим за голям проблем за конкуренцията, при положение че някой придобива оператор с около 1% пазарен дял”, добави Ризов.
Във връзка с това дали консолидацията на пазара ще продължи, той уточни: „Моето виждане е, че това е процес, който ще продължи в целият свят. Практиката в България и по света е инфраструктурата да се отделя и да се продава на специализирани дружества”, заключи управителят на „Булсатком”.
Очакват ли се нови продукти в телекомуникациите
„Виждаме няколко тенденции. В последния доклад на КРС много ясно се вижда, че сегментът, който расте добре, е IP телевизията. Хората вече започват да се ориентират към възможностите за интерактивно гледане на телевизия, да си избират съдържанието, което искат да гледат”, поясни Ризов. И добави: „Истината е, че има място за всеки вид технология, защото голяма част от клиентите ни всъщност толкова са свикнали с начина, по който гледат, че много трудно сменят технологичните си пристрастия”.
„Пиратството” в телевизионните услуги
Според Ризов борбата с пиратството е доста тежка. „Тя е исторически наследена в България. Това е огромен проблем, който не ни позволява практически да можем да инвестираме, колкото бихме искали като индустрия”, уточни той.
„От началото на май, когато започна кризата с приемниците, която засегна значителна част от нашите абонати, по данни до вчера - ние успяхме да заменим 294 000 устройства - крайни приемници, което е абсолютен феномен в световен мащаб. Не знам дали някой е успявал за толкова кратко време”, поясни Ризов.
Управителят на „Булсатком” изтъкна, че компанията е успяла максимално бързо да организира подмяната на устройствата. „Тя ще продължи, като ще заменим всички устройства от този доставчик, за да сме спокойни и да си спестим бъдещи потенциални проблеми за нас и за нашите клиенти”, добави той.
С нетрадиционно решение - извинително видео, „Булсатком” се обърна към потребителите на засегнатата услуга. „Не си спомням в цялата си практика, вече над 25 години, в телеком сектора някой да е правил нещо подобно. Тук специално поздравявам и нашите партньори, че успяха да ни разберат и да произведем това послание. То казва точно три думи - „Благодарим Ви!”, „Извинявайте!” и „Продължаваме напред!”, уточни Ризов.
На въпрос дали „Булсатком” е в процес на продажба, директорът на компанията заяви: „Категорично не. Това е поредната манипулация и опит да се измести фокусът от това да си вършим работата. Тя отново се подклажда от една страна от хората, които ни създадоха проблема, а от друга страна - и от други наши конкуренти, опитвайки се да се възползват от това. Не, Булсатком не се продава”, подчерта той.
Ризов разясни, че „Булсатком” продава част от ненужните си активи. „Булсатком” преди години е имал мобилен лиценз и е започвал да изгражда мобилна инфраструктура с мобилни кули. „Булсатком” е загубил лиценза си през 2021 г., или се отказва от него. Тоест, част от нещата, които продаваме, са тези мобилни кули, които не служат на компанията, а напротив - генерират разход. Това е една от сделките. Другата е прословутата сделка за фиксираната на инфраструктура, тоест, фиксираните кабели, с които доставяме интернет”, каза още управителят на компанията.
„Няма нещо по-резонно от това и е практика в целия свят, да продадеш инфраструктура, ако можеш да си я наемеш по-евтино. И ако можеш да си наемеш много по-качествена и с много по-широк обхват инфраструктура. Защото всъщност „Булсатком” никога не е бил национален доставчик на фиксирани интернет. Имаме мрежи, парчета, локални, в определени градове, с които не можем да си позволим навсякъде да предложим комбинирана услуга. От друга страна, тя изисква огромни инвестиции и е съвсем нормално да бъде търсена сделка, в която дружеството хем да се финансира и да покрие част от задълженията, хем да намира много по-добър начин да си купува на едро”, допълни Ризов.
Управителят на компанията посочи, че финансово тя се справя, макар и трудно, предвид всички създадени обстоятелства. „Практически, през тези 6 месеца сме подложени не само на тази атака с приемниците, но и на всякакви, защото очевидно имаме много доброжелатели, които поради някаква причина не искат „Булсатком” да се справя. Справяме се според възможностите си”, категоричен е Ризов.
Консолидацията на пазара
Ризов цитира данни от последния доклад на КРС, които показват, че на българския пазар оперират 460 компании, които доставят интернет. И 240, които доставят телевизия и интернет. „Ние имаме изключително сериозна конкуренция. Много са малко пазарите с такъв тип конкуренция”, категоричен е Ризов.
Той смята, че се е вдигнала невероятна истерия заради решение на КЗК да одобри две сделки на един от водещите телекоми у нас. „Едната компания, обект на сделка, по мой спомен от последно проучване, което съм гледал, имаше пазарен дял малко над 1%. Другата компания имаше далеч под 1%. Бих посъветвал колегите да бъдат малко по-смирени и да се опитаме наистина да се фокусираме върху бизнеса си”, апелира управителят на „Булсатком”.
„КЗК абсолютно правилно реши за сделките миналата седмица, защото наистина е насериозно да говорим за голям проблем за конкуренцията, при положение че някой придобива оператор с около 1% пазарен дял”, добави Ризов.
Във връзка с това дали консолидацията на пазара ще продължи, той уточни: „Моето виждане е, че това е процес, който ще продължи в целият свят. Практиката в България и по света е инфраструктурата да се отделя и да се продава на специализирани дружества”, заключи управителят на „Булсатком”.
Очакват ли се нови продукти в телекомуникациите
„Виждаме няколко тенденции. В последния доклад на КРС много ясно се вижда, че сегментът, който расте добре, е IP телевизията. Хората вече започват да се ориентират към възможностите за интерактивно гледане на телевизия, да си избират съдържанието, което искат да гледат”, поясни Ризов. И добави: „Истината е, че има място за всеки вид технология, защото голяма част от клиентите ни всъщност толкова са свикнали с начина, по който гледат, че много трудно сменят технологичните си пристрастия”.
„Пиратството” в телевизионните услуги
Според Ризов борбата с пиратството е доста тежка. „Тя е исторически наследена в България. Това е огромен проблем, който не ни позволява практически да можем да инвестираме, колкото бихме искали като индустрия”, уточни той.
