Президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и столичният кмет Йорданка Фандъкова
/
БГНЕС
В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, те са и тези, които са имали положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието, показват данни на "Галъп".
Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и Илияна Йотова,Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др. Различните членове на кабинета постепенно утвърждават своята разпознаваемост, отбелязват социолозите.
Данните са от последната вълна на изследване "лице в лице" между 30 ноември и 7 декември с добавка от предходната вълна - през ноември, както и с ретроспекция от осем години. "Галъп интернешънъл" продължава да публикува данни в обобщение на отиващата си 2017 г. Те са базирани на ежемесечния "Политически и икономически индекс на агенцията - независимото от външно финансиране изследване. Пълното обобщение на годината ще излезе скоро в традиционната книга на агенцията.
В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова - заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51 на сто.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - трайно под 20 на сто преди година, до трайно над 20 процента сега. От "Галъп интернешънъл" отбелязат известно укрепване на доверието в рамките на последните две години при Красимир Каракачанов - от 10 - 15 на сто през 2016 г. до 20 - 25 процента сега.
Класирането на личности според доверието в тях показва повече за масовия вкус, а не толкова за това кой как си върши работата. Различните фигури са в различни по трудност на задачите ресори и затова директните сравнения винаги трябва да са внимателни, уточняват социолозите.
Според тях закономерни тенденции се открояват в доверието към основните институции и политически личности.
През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, доверието в правителството е по-високо от това в парламента, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.
Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56 процента срещу 29 на сто недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат, отбелязват социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията.
Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25 на сто - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември правителството има 31 на сто доверие и недоверие от 58 процента. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет "Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт "износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние, коментират от "Галъп".
БГНЕС
Около загубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30 процента доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие.
Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да "наваксва" одобрение и то се върна на нива над 30 процента, посочват социолозите. Това го прави един от одобряваните политици у нас.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70 на сто негативни и 22 процента позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия, смятат анализаторите.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г., коментират от "Галъп".
