Осем месеца след предсрочните парламентарни избори през март дистанцията между първите две партии е напълно сравнима с резултатите от последния вот, показват данни от представително за пълнолетното население на страната проучване на "Тренд", направено сред 1005 души между 3 и 12 ноември.
ГЕРБ запазва първата си позиция с 21.2 на сто от всички анкетирани, следвани от БСП с подкрепа от 17.8 процента.
Скандалите в последните осем месеца не са се отразили съществено върху електоралните нагласи. Острото противопоставяне между двете основни партии води до консолидация и мобилизация на техните електорати, коментират анализаторите.
Българите са по-скоро оптимисти за европредседателството
Не се наблюдава и съществен спад в обществената подкрепа към "Обединени патриоти", въпреки участието им в управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните нива между Обединени патриоти(5,4 на сто)и ДПС (6,3 на сто) е несъществена и трудно би могло да се направи категорична оценка дали Обединени патриоти или ДПС ще бъдат трета политическа сила в евентуална реална изборна ситуация, отбелязват от "Тренд".
Според данните партията на Веселин Марешки "Воля" отчита понижение на стойностите спрямо месеците преди изборите, събирайки 1,8 на сто подкрепа от всички. Този спад е логичен, най-вече поради факта, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от "бонуса" на новия играч по терена, смятат анализаторите.
Резултатите от изследването показват, че инерцията на Реформаторския блок (1.8 на сто) все още се запазва.
При "Да, България" (1,4 на сто) и ДСБ (1,1 на сто) не се отчита съществена динамика на ръст или спад в подкрепата. От "Тренд" уточняват, че проучването е осъществено, преди да се даде старт на новата инициатива "Български манифест за Европа".
Рейтинг и одобрение на правителство и министри 6 месеца след изборите
37 на сто декларират, че не биха гласували.
Малко над половината от българите - 52 процента, са оптимисти за развитието на България, докато 39 на сто са на обратното мнение. Наблюдава се ярка зависимост между оптимистичните нагласи и възрастта. Оптимизмът при по-младите доминира съществено, с напредването на възрастта дяловете постепенно спадат, като сред тези над 70 години мнозинството са песимисти и само една трета от тях са оптимистично настроени.
Традиционно оценката към работата на парламента е на най-ниски нива - 23 на сто положителна, 68 процента - отрицателна.
Регистрират се по-високи нива на положителни оценки към правителството, основно поради факта, че привържениците на ГЕРБ и Обединени патриоти изразяват по-скоро положителна оценка върху работата на правителството, отбелязват от "Тренд".
Все по-малко хора искат да стават политици, адвокати и митничари
Оценката за работата на президента е на високи нива - 64 на сто положителна оценка за работата срещу 22 процента отрицателна. Тя до голяма степен се явява функция от положителното отношение към личността му, коментират анализаторите.
Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20 процента положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.
Впечатление правят високите стойности на положително отношение към работата на омбудсмана. По всичко личи, че действията на Мая Манолова в последните две години дават резултат в обществените оценки за работата й, посочват от "Тренд".
46 на сто от всички български граждани са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат, докато 32 процента не смятат така. Най-убедени в четиригодишния мандат на това управление са привържениците на ГЕРБ, докато при социалистите доминира мнението, че няма да успее.
Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите, събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67 процента и 42 на сто.
Корнелия Нинова стои на нива от 28 процента положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.
Галъп: Повече оптимизъм за икономиката, по-малко за политиката
Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура - положителна подкрепа от 34 на сто. Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20 процента и Волен Сидеров с 13 на сто.
Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30 процента. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти, уточняват от "Тренд".
ГЕРБ запазва първата си позиция с 21.2 на сто от всички анкетирани, следвани от БСП с подкрепа от 17.8 процента.
Скандалите в последните осем месеца не са се отразили съществено върху електоралните нагласи. Острото противопоставяне между двете основни партии води до консолидация и мобилизация на техните електорати, коментират анализаторите.
Българите са по-скоро оптимисти за европредседателството
Не се наблюдава и съществен спад в обществената подкрепа към "Обединени патриоти", въпреки участието им в управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните нива между Обединени патриоти(5,4 на сто)и ДПС (6,3 на сто) е несъществена и трудно би могло да се направи категорична оценка дали Обединени патриоти или ДПС ще бъдат трета политическа сила в евентуална реална изборна ситуация, отбелязват от "Тренд".
Според данните партията на Веселин Марешки "Воля" отчита понижение на стойностите спрямо месеците преди изборите, събирайки 1,8 на сто подкрепа от всички. Този спад е логичен, най-вече поради факта, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от "бонуса" на новия играч по терена, смятат анализаторите.
Резултатите от изследването показват, че инерцията на Реформаторския блок (1.8 на сто) все още се запазва.
При "Да, България" (1,4 на сто) и ДСБ (1,1 на сто) не се отчита съществена динамика на ръст или спад в подкрепата. От "Тренд" уточняват, че проучването е осъществено, преди да се даде старт на новата инициатива "Български манифест за Европа".
Рейтинг и одобрение на правителство и министри 6 месеца след изборите
37 на сто декларират, че не биха гласували.
Малко над половината от българите - 52 процента, са оптимисти за развитието на България, докато 39 на сто са на обратното мнение. Наблюдава се ярка зависимост между оптимистичните нагласи и възрастта. Оптимизмът при по-младите доминира съществено, с напредването на възрастта дяловете постепенно спадат, като сред тези над 70 години мнозинството са песимисти и само една трета от тях са оптимистично настроени.
Традиционно оценката към работата на парламента е на най-ниски нива - 23 на сто положителна, 68 процента - отрицателна.
Регистрират се по-високи нива на положителни оценки към правителството, основно поради факта, че привържениците на ГЕРБ и Обединени патриоти изразяват по-скоро положителна оценка върху работата на правителството, отбелязват от "Тренд".
Все по-малко хора искат да стават политици, адвокати и митничари
Оценката за работата на президента е на високи нива - 64 на сто положителна оценка за работата срещу 22 процента отрицателна. Тя до голяма степен се явява функция от положителното отношение към личността му, коментират анализаторите.
Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20 процента положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.
Впечатление правят високите стойности на положително отношение към работата на омбудсмана. По всичко личи, че действията на Мая Манолова в последните две години дават резултат в обществените оценки за работата й, посочват от "Тренд".
46 на сто от всички български граждани са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат, докато 32 процента не смятат така. Най-убедени в четиригодишния мандат на това управление са привържениците на ГЕРБ, докато при социалистите доминира мнението, че няма да успее.
Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите, събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67 процента и 42 на сто.
Корнелия Нинова стои на нива от 28 процента положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.
Галъп: Повече оптимизъм за икономиката, по-малко за политиката
Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура - положителна подкрепа от 34 на сто. Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20 процента и Волен Сидеров с 13 на сто.
Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30 процента. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти, уточняват от "Тренд".
