Tри месеца преди България да поеме Председателството на ЕС българите са по-скоро оптимистично настроени за европредседателството, разпознаващи лидерството на министър-председателя на терена на международната политика, но със заявка към действия с подчертана защита на националния интерес. Това показва проучване, проведено от Института за политика, проследяващо обществените нагласи към европейските политики в България и оценката на българите за готовността на страната ни за провеждане на Председателството.
Проучването е проведено през септември сред хиляда пълнолетни българи.
Изследването установява страх от приемането на еврото като национална валута – 59%, и висока степен на неразбиране на ползите от този акт. Като основен аргумент в подкрепа на въвеждането се изтъква развитието на едър и среден бизнес - 43%. Противниците на тази идея – 47%, посочват като основен мотив за негативната си нагласа очакването за скрит скок на цените на стоките и услугите. Притесненията са особено силно изразени при хората с основно – 80%, и начално образование - 71%.
Резултатите очертават паралелното съществуване на проевропейски и патриотични нагласи, които обясняват одобрението – 55%, към водената от Унгария и Полша национална политика. Най-голям дял от тях се наблюдава при избирателите в лявото и крайно лявото политическо пространство - 70%, което се отнася и до населението над 56-годишна възраст.
Голямата тема за политиките спрямо емигрантите е характерна с високо неодобрение към действията и решенията на ЕС в тази насока - 44%. Типично разбиране на проблема и висока толерантност имат по-младите хора – 40%, и всички изследвани лица с най-ниския образователен статус. При последните обяснението идва от идентификацията им като настоящи или бъдещи емигранти.
На фона на проевропейските нагласи у българите се отчита висока степен на одобрение на Брекзит, разбиран като защита на националния интерес - 48%. Левият спектър изследвани лица преобладават в този начин на мислене - 62%.
Конкретните въпроси за предстоящото Председателство на България сочат добра оценка за готовността на страната ни – 45%. По-големият процент от хората смятат, че отговорността за подготовката и провеждането му се носи персонално от министър-председателя - 45%, следван от ресорния министър Лиляна Павлова – 22%. Министерски съвет не е припознат като колективен ръководен фактор за председателството - 9%. Същите нагласи се отнасят и до ролята на Президента - 8%, който е разпознаваем като фактор за Председателството основно сред изследваните лица с крайно лява политическа ориентация.
Проучването е проведено през септември сред хиляда пълнолетни българи.
Изследването установява страх от приемането на еврото като национална валута – 59%, и висока степен на неразбиране на ползите от този акт. Като основен аргумент в подкрепа на въвеждането се изтъква развитието на едър и среден бизнес - 43%. Противниците на тази идея – 47%, посочват като основен мотив за негативната си нагласа очакването за скрит скок на цените на стоките и услугите. Притесненията са особено силно изразени при хората с основно – 80%, и начално образование - 71%.
Резултатите очертават паралелното съществуване на проевропейски и патриотични нагласи, които обясняват одобрението – 55%, към водената от Унгария и Полша национална политика. Най-голям дял от тях се наблюдава при избирателите в лявото и крайно лявото политическо пространство - 70%, което се отнася и до населението над 56-годишна възраст.
Голямата тема за политиките спрямо емигрантите е характерна с високо неодобрение към действията и решенията на ЕС в тази насока - 44%. Типично разбиране на проблема и висока толерантност имат по-младите хора – 40%, и всички изследвани лица с най-ниския образователен статус. При последните обяснението идва от идентификацията им като настоящи или бъдещи емигранти.
На фона на проевропейските нагласи у българите се отчита висока степен на одобрение на Брекзит, разбиран като защита на националния интерес - 48%. Левият спектър изследвани лица преобладават в този начин на мислене - 62%.
Конкретните въпроси за предстоящото Председателство на България сочат добра оценка за готовността на страната ни – 45%. По-големият процент от хората смятат, че отговорността за подготовката и провеждането му се носи персонално от министър-председателя - 45%, следван от ресорния министър Лиляна Павлова – 22%. Министерски съвет не е припознат като колективен ръководен фактор за председателството - 9%. Същите нагласи се отнасят и до ролята на Президента - 8%, който е разпознаваем като фактор за Председателството основно сред изследваните лица с крайно лява политическа ориентация.
