Ако някой смята, че преговорната рамка с ЕС е "български диктат", то той дава непропорционално голяма сила на влиянието на България на нивото на Европейския съюз, казва президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за изданието Фронтлайн.
Той нарича обида за интелигентността на хората в Северна Македония определянето на европейската преговорна рамка като "български диктат", а още по-голяма обида според него е за Франция и френската дипломация, "която е приятел на Северна Македония в процеса на евроинтеграция".
„За поне малко разбиращите от европейски преговори е ясно, че България не може да диктува европейската рамка. Може да предлага, може да събира около себе си държави, които да помагат с определена позиция, но не може да диктува рамка за важен европейски въпрос, защото се знае кои са основните двигатели на тази вътрешна динамика на Европейския съюз. Факт е, че в този момент топката е в нашето поле. Преди това България, за съжаление, направи много лоши неща, създаде една катастрофална среда, в която в (Република Северна) Македония ни беше трудно да говорим аргументирано. Но също така е факт, че до края на годината, до ноември-декември, докато формално приключи процесът на скрининг, топката е в нашето поле и ние сме задължени от рамката, приета от македонския парламент да променим конституцията, иначе няма да продължим преговорите. Вярно е, че този път, ако това се случи, ще бъде самоналожена изолация”, казва Пендаровски.
Македонският премиер разкри през коя година вижда страната в ЕС
По думите му в страната има сблъсък на два наратива, свързани с промените в конституцията – единият, че ако в основния закон вече има вписани седем части от народи и към тях бъдат добавени още шест (включително българския, каквито са предложените текстове за промени в конституцията), стабилността на Северна Македония и нейното бъдеще няма да бъдат застрашени, и другият, че „договорът с България е лош, европейската преговорна рамка е още по-лоша и "като дойдем на власт", ще направим по-добър договор с България и по-добра европейска рамка”.
„Моето убеждение е, че вторият наратив, използван от опозицията, е в пряко противоречие с македонските стратегически, национални и държавни интереси. Ако наложиш партийните си интереси за сметка на дългосрочните интереси на държавата, това ще ти донесе партиен тласък, при евентуални бъдещи избори, но за кратко. Ако успяхме да отхвърлим аргументирано и да получим подкрепата на всичките 26 страни членки, без България, първоначалните им искания за македонския език, македонска идентичност, ревизия на историята през Втората световна война, за да стигнем до тази преговорна рамка, не виждам причина някой да иска първо да дойде на власт и да лъже гражданите, че ще направи по-добър договор”, казва Пендаровски.
Според него, ако не се стигне до промени в конституцията, няма да има дестабилизация на Северна Македония, но „в такава ситуация вратата за недемократично управление ще бъде широко отворена”, а опозицията така и не е представила какъв е нейният план след изборите.
„Опозицията използва тази реторика, за да дойде на власт, защото от миналогодишните протести срещу френското предложение видяха, че с такава националистическа реторика и чрез замъгляване на съществените елементи в това френско, а по-късно и европейско предложение и рамка, те печелят политически дивиденти”, казва Пендаровски.
Попитан за резервите си по отношение на инициативата "Отворени Балкани", Пендаровски казва, че продължава да смята, че в нея има структурни слабости и няма същия потенциал, "като други инициативи, в които участват и шестте държави от Западните Балкани".
„Отворени Балкани" съществува от няколко години и не мисля, че са постигнати поразителните резултати, които нейните основатели и инициатори са си представяли в началото, но не мисля, че е вредна инициатива. Радвам се, че Берлинският процес се завръща и тази година ще има среща на върха в Тирана. И най-хубавото е, че Германия може да ръководи процес, който има и политически компоненти и който според мен е допълващ към всички останали регионални инициативи, в най-голяма степен допълващ европейската интеграция”, казва Пендаровски.
Той нарича обида за интелигентността на хората в Северна Македония определянето на европейската преговорна рамка като "български диктат", а още по-голяма обида според него е за Франция и френската дипломация, "която е приятел на Северна Македония в процеса на евроинтеграция".
„За поне малко разбиращите от европейски преговори е ясно, че България не може да диктува европейската рамка. Може да предлага, може да събира около себе си държави, които да помагат с определена позиция, но не може да диктува рамка за важен европейски въпрос, защото се знае кои са основните двигатели на тази вътрешна динамика на Европейския съюз. Факт е, че в този момент топката е в нашето поле. Преди това България, за съжаление, направи много лоши неща, създаде една катастрофална среда, в която в (Република Северна) Македония ни беше трудно да говорим аргументирано. Но също така е факт, че до края на годината, до ноември-декември, докато формално приключи процесът на скрининг, топката е в нашето поле и ние сме задължени от рамката, приета от македонския парламент да променим конституцията, иначе няма да продължим преговорите. Вярно е, че този път, ако това се случи, ще бъде самоналожена изолация”, казва Пендаровски.
Македонският премиер разкри през коя година вижда страната в ЕС
По думите му в страната има сблъсък на два наратива, свързани с промените в конституцията – единият, че ако в основния закон вече има вписани седем части от народи и към тях бъдат добавени още шест (включително българския, каквито са предложените текстове за промени в конституцията), стабилността на Северна Македония и нейното бъдеще няма да бъдат застрашени, и другият, че „договорът с България е лош, европейската преговорна рамка е още по-лоша и "като дойдем на власт", ще направим по-добър договор с България и по-добра европейска рамка”.
„Моето убеждение е, че вторият наратив, използван от опозицията, е в пряко противоречие с македонските стратегически, национални и държавни интереси. Ако наложиш партийните си интереси за сметка на дългосрочните интереси на държавата, това ще ти донесе партиен тласък, при евентуални бъдещи избори, но за кратко. Ако успяхме да отхвърлим аргументирано и да получим подкрепата на всичките 26 страни членки, без България, първоначалните им искания за македонския език, македонска идентичност, ревизия на историята през Втората световна война, за да стигнем до тази преговорна рамка, не виждам причина някой да иска първо да дойде на власт и да лъже гражданите, че ще направи по-добър договор”, казва Пендаровски.
Според него, ако не се стигне до промени в конституцията, няма да има дестабилизация на Северна Македония, но „в такава ситуация вратата за недемократично управление ще бъде широко отворена”, а опозицията така и не е представила какъв е нейният план след изборите.
„Опозицията използва тази реторика, за да дойде на власт, защото от миналогодишните протести срещу френското предложение видяха, че с такава националистическа реторика и чрез замъгляване на съществените елементи в това френско, а по-късно и европейско предложение и рамка, те печелят политически дивиденти”, казва Пендаровски.
Попитан за резервите си по отношение на инициативата "Отворени Балкани", Пендаровски казва, че продължава да смята, че в нея има структурни слабости и няма същия потенциал, "като други инициативи, в които участват и шестте държави от Западните Балкани".
„Отворени Балкани" съществува от няколко години и не мисля, че са постигнати поразителните резултати, които нейните основатели и инициатори са си представяли в началото, но не мисля, че е вредна инициатива. Радвам се, че Берлинският процес се завръща и тази година ще има среща на върха в Тирана. И най-хубавото е, че Германия може да ръководи процес, който има и политически компоненти и който според мен е допълващ към всички останали регионални инициативи, в най-голяма степен допълващ европейската интеграция”, казва Пендаровски.
