Промените в Конституцията са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник. Това означава, че измененията вече са в сила, предава БНТ.
Междувременно се подготвят две жалби до Конституционния съд срещу приетите промени - от президента Румен Радев и от "Възраждане" и ИТН.
Конституционните промени: Какво реши парламентът на второ четене
Ето и какви са приетите промени в Конституцията:
-ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. Той включва действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. Първоначално списъкът включваше и председателят на Върховния касационен съд, но той отпадна след критики от страна на конституционалисти.
-променят срока да работа на Народното събрание в случай на оставка на правителство и назначаване на служебен кабинет
Парламентът няма да се разпуска при встъпване в длъжност на служебен кабинет. В този случай Народното събрание продължава да работи.
Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.
позволяват на българите с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати
Българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за народни представители. Условието е да са живели последните 18 месеца в страната.
-намаляват мандата на главния прокурор от 7 на 5 години
Освен това главният прокурор няма право да се кандидатира за втори мандат.
-разделят на две Висшия съдебен съвет
Обособяват се Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.
В новия формат на Висшия съдебен съвет влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 8 членове, избирани от съдиите и 5 членове, избирани от Народното събрание.
В Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и 6 членове, избирани от Народното събрание.
Междувременно се подготвят две жалби до Конституционния съд срещу приетите промени - от президента Румен Радев и от "Възраждане" и ИТН.
Конституционните промени: Какво реши парламентът на второ четене
Ето и какви са приетите промени в Конституцията:
-ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. Той включва действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. Първоначално списъкът включваше и председателят на Върховния касационен съд, но той отпадна след критики от страна на конституционалисти.
-променят срока да работа на Народното събрание в случай на оставка на правителство и назначаване на служебен кабинет
Парламентът няма да се разпуска при встъпване в длъжност на служебен кабинет. В този случай Народното събрание продължава да работи.
Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.
позволяват на българите с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати
Българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за народни представители. Условието е да са живели последните 18 месеца в страната.
-намаляват мандата на главния прокурор от 7 на 5 години
Освен това главният прокурор няма право да се кандидатира за втори мандат.
-разделят на две Висшия съдебен съвет
Обособяват се Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.
В новия формат на Висшия съдебен съвет влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 8 членове, избирани от съдиите и 5 членове, избирани от Народното събрание.
В Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и 6 членове, избирани от Народното събрание.
