Парламентът прие на второ четене законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията. След близо шест часа дебати депутатите гласуваха на второ четене текстовете. За да бъдат окончателно приети, промените ще бъдат гласувани и на трето четене. Сутринта парламентарната зала напуснаха от „Има такъв народ“ и „Възраждане“. „БСП за България“ останаха в залата.
Решено: Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство
За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията. „За“ бяха 163 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, 20 – „против“ от „БСП за България“. Досега за депутат се изискваше кандидатът да няма друго гражданство, освен българско.
Министри занапред ще могат да са и български граждани, които имат и друго гражданство и отговарят на условията за избиране на народни представители, реши още парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията. Досега изискването беше те да са само български граждани и да отговарят на условията за избиране на депутати. За министрите, обаче, няма да важи изискването за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател. Това решиха още депутатите с приетата редакционна поправка в промените в Конституцията, обсъждани на второ четене в пленарна зала. Редакцията направи народният представител Надежда Йорданова от "Продължаваме Промяната - Демократична България". Редакционната поправка бе гласувана със 166 гласа "за", "против" - 15 и без въздържали се. В текста, който бе приет, бе предвидено за "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".
Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.
Според действащите текстове от Конституцията, "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание". С приетите текстове се заличават думите "разпуска Народното събрание" и записа "двумесечен срок" за насрочване на избори за ново НС.
Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът, записаха депутатите с промени в Конституцията, гласувани на второ четене. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, според приетите текстове.
По този начин не оставяме съмнение, че мястото на следствието и прокуратурата е в съдебната власт, обясни защо се налага изричният запис Никола Минчев от „Продължаваме промяната-Демократична България“. През годините сме ставали свидетели на механично поставяне на равенство между съд и прокуратура, винаги се е говорило за тримата големи в съдебната власт, но това не е правилно, поради различните им функции, отбеляза той. С този текст става ясно каква е позицията на съда в системата на съдебната власт, подчерта Минчев.
Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, гласува също парламентът. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Отхвърлено беше предложението на „Има такъв народ“ главният прокурор да се избира пряко от избирателите за срок от 7 години, без право на повторно избиране и по ред, определен от закона.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Това записаха народните представители с гласувани на второ четене разпоредби от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван със 164 гласа „за“, 21 – „против“ и без въздържал се.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение.
Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши парламентът. Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избиран пряко от следователите, и шестима членове, избирани от Народното събрание.
Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет от президента на републиката за срок от седем години, без право на повторно избиране, записаха депутатите.
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите и петима, избирани от НС.
За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора, гласят още приетите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители, предвиждат разпоредбите.
Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок, записаха още депутатите от 49-ото НС.
Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в неговото отсъствие - от председателя на Върховния административен съд, предвиждат приетите разпоредби.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд (КС), реши парламентът на второ четене с промени в Конституцията. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Главният прокурор също може да сезира КС.
Вносителите се отказаха от идеята национален празник на страната да бъде 24 май – Ден на българското слово, просвета, култура и на кирилицата. В срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията Народното събрание приема законите, отнасящи се до прилагането на промените.
Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет (ВСС) се запазват и уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател, реши парламентът.
Изборните членове на ВСС и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца, след влизане в сила на законите, отнасящи се до прилагането на чл. 129 - 130б. До избирането на ВСС и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функцията на ВСС, съответно на Висш прокурорски съвет.
Според закона, за да станат окончателни измененията в Конституцията, те трябва да бъдат приети и на трето четене. То ще се състои в сряда, като депутатите ще гласуват поименно.
Решено: Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство
За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията. „За“ бяха 163 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, 20 – „против“ от „БСП за България“. Досега за депутат се изискваше кандидатът да няма друго гражданство, освен българско.
Министри занапред ще могат да са и български граждани, които имат и друго гражданство и отговарят на условията за избиране на народни представители, реши още парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията. Досега изискването беше те да са само български граждани и да отговарят на условията за избиране на депутати. За министрите, обаче, няма да важи изискването за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател. Това решиха още депутатите с приетата редакционна поправка в промените в Конституцията, обсъждани на второ четене в пленарна зала. Редакцията направи народният представител Надежда Йорданова от "Продължаваме Промяната - Демократична България". Редакционната поправка бе гласувана със 166 гласа "за", "против" - 15 и без въздържали се. В текста, който бе приет, бе предвидено за "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".
Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.
Според действащите текстове от Конституцията, "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание". С приетите текстове се заличават думите "разпуска Народното събрание" и записа "двумесечен срок" за насрочване на избори за ново НС.
Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът, записаха депутатите с промени в Конституцията, гласувани на второ четене. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, според приетите текстове.
По този начин не оставяме съмнение, че мястото на следствието и прокуратурата е в съдебната власт, обясни защо се налага изричният запис Никола Минчев от „Продължаваме промяната-Демократична България“. През годините сме ставали свидетели на механично поставяне на равенство между съд и прокуратура, винаги се е говорило за тримата големи в съдебната власт, но това не е правилно, поради различните им функции, отбеляза той. С този текст става ясно каква е позицията на съда в системата на съдебната власт, подчерта Минчев.
Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, гласува също парламентът. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Отхвърлено беше предложението на „Има такъв народ“ главният прокурор да се избира пряко от избирателите за срок от 7 години, без право на повторно избиране и по ред, определен от закона.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Това записаха народните представители с гласувани на второ четене разпоредби от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван със 164 гласа „за“, 21 – „против“ и без въздържал се.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение.
Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши парламентът. Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избиран пряко от следователите, и шестима членове, избирани от Народното събрание.
Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет от президента на републиката за срок от седем години, без право на повторно избиране, записаха депутатите.
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите и петима, избирани от НС.
За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора, гласят още приетите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители, предвиждат разпоредбите.
Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок, записаха още депутатите от 49-ото НС.
Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в неговото отсъствие - от председателя на Върховния административен съд, предвиждат приетите разпоредби.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд (КС), реши парламентът на второ четене с промени в Конституцията. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Главният прокурор също може да сезира КС.
Вносителите се отказаха от идеята национален празник на страната да бъде 24 май – Ден на българското слово, просвета, култура и на кирилицата. В срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията Народното събрание приема законите, отнасящи се до прилагането на промените.
Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет (ВСС) се запазват и уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател, реши парламентът.
Изборните членове на ВСС и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца, след влизане в сила на законите, отнасящи се до прилагането на чл. 129 - 130б. До избирането на ВСС и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функцията на ВСС, съответно на Висш прокурорски съвет.
Според закона, за да станат окончателни измененията в Конституцията, те трябва да бъдат приети и на трето четене. То ще се състои в сряда, като депутатите ще гласуват поименно.
