Три сценария за българската икономика до 2028 година са очертани в Годишния доклад на икономистите на Българската академия на науките (БАН).
България навлиза в 2026 г. с по-силно вътрешно търсене, по-изразен инвестиционен импулс и активен кредитен пазар, но и с по-слаба външна позиция, се казва в документа, озаглавен „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ). Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през изминалата година и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план.
Бюджетният дефицит расте: Достига 2,5 млрд. евро към края на май
Прогнозата до 2028 година е разработена в 3 сценария, показващи зависимостта на растежа, инфлацията, външния баланс и държавния дълг от външната среда, финансовите условия и параметрите на фискалната политика.
Според учените базовата перспектива остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа - през 2026 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) да нараства с 1,6 на сто, през 2027 г. - с 2,5 на сто, а през 2028 г. - с 3,5 на сто.
Инфлацията ще се понижава, но бавно - 3,7 на сто през т.г., 2,9 на сто догодина и 2,4 на сто през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлационна конфигурация – по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция.
БНБ предупреждава за ръст на инфлацията и рискове пред БВП заради конфликтите в Близкия изток
Дори при оптимистичен сценарий не настъпва автоматично стабилизиране на дълговата динамика, смятат икономистите. Това налага предпазлива фискална политика, поддържане на буфери срещу енергийни и логистични шокове и внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и дълга. Необходима е трансформация на модела на икономически растеж от потребителски стимулиран към модел, базиран на производителност, човешки капитал и износ с висока добавена стойност, посочват те.
В доклада се подчертава, че членството на България в еврозоната създава институционални и финансови предимства, но не е автоматичен механизъм за ускоряване на растежа без ускоряване на инвестициите, технологично обновяване и по-висока производителност на труда. Успешното излизане от режима на паричния съвет може да се оцени като самостоятелен институционален успех, който допринася за нереализиране на най-негативните сценарии около приемането на еврото, става известно от доклада.
Прегледът на икономическата активност в България през 2025 г. показва, че тя продължава да расте, но при по-ясно изразена зависимост от вътрешни източници на растеж и при отслабваща външна позиция. Очакванията са растежът да остане положителен, но качеството му ще зависи от преминаване от потребление и внос към инвестиции, индустриална модернизация и по-висока добавена стойност.
Според учените не е устойчиво постоянните социални и административни разходи да се финансират чрез нарастващ дълг. Необходимо е съчетание от приходни мерки, по-висока ефективност на публичните разходи и по-строг контрол върху публичните инвестиции. Основният фискален риск не е равнището на правителствения дълг, а трайното финансиране на постоянни разходи с нов дълг при слаба ефективност на публичните инвестиции. Необходима е промяна на фискалната политика от проциклична към антициклична, смятат те.
На фокус тази година в доклада е поставена темата за фундаменталните фактори на ценообразуването в българската икономика. Икономистите на БАН са разработили оригинален Индекс на цените на факторите на производство, базиран на система от 27 показателя, който позволява проследяване на трансмисионния механизъм между факторните разходи, производствените цени и крайните потребителски цени в българската икономика. Установено е, че електроенергията, газът, пшеницата и работните заплати формират над 80 процента от промяната на цените на производител.
